Indie Music Fest - Нощта на Васо и Насо

Връщам лентата в съзнанието си малко назад и се връщам в парти центъра на 4км, някъде в средата на декември. Тогава се случи първият (дай Боже не последният) Инди Фест. Идеята на организаторите е да правят подобни случвания два пъти годишно. Първоначално трябваше да бъде през ноември, после се отложи за 17 декември. А вместо обявените Nasekomix, на афиша се появиха Babyface Clan.

Вечерта откриват Leepra DeLuxe. Триото съживява рехавата аудитория, а музиката им е пълна с живец, нахъсващ публиката за остатъка за основното ястие, за което са дошли повечето. За две от изпълненията се появява Насо himself! Нещо между герой на Ървин Уелш и персонаж от „Портокал с часовников механизъм”. Скоци-моци, гърчене и плезене. А представете си го какво прави когато е сам пред огледалото!

След Leepra DeLuxe сме оставени на Остава. Правят си малко „Пинг-понг” като в същото време подканват, по битълски, да караме колата им (В откриващата Пинг-понг вкарват джем върху Drive my Car на The Beatles). Публиката обаче бе доста вяла, а до мен се чуват коментари как те обичали интензивната комуникация с публиката. Тц. Тази вечер не. На няколко пъти натъртиха колко сме били малко, закачаха се с публиката. Тя пък се оказа фригидна и не поддаде. „Да свирим тази или онази песен” и разни подобни гъдели се оказаха напразни. Ефект имаше само при London? Paris? Berlin?, когато наистина стана жега.

Трети излизат Babyface Clan. След демото по време на сета на Leepra DeLuxe на всички им е ясно какво предстои. И по-точно: ЛУД-НИ-ЦА. ЦИРК. GATHERING OF FREAKS. Насо е стейдж енимъл със всичките му там подскоци (на концерт на BFC, седмица след Инди Феста, Насо каза, че ще се сдържа, заради навехнатия си крак), танци, мимики и гримаси. Хвърля по публиката мръсотия и перверзност, а на тях (и мен) всичко това ужасно много ни допада. Сред песните имаше нови от предстоящия да излезе на BFC, както и един джем върху Whole Lotta Love. За статистиците ще кажа, че средната гъстота на населението пред сцената по време на сета на BFC почти се удвоява. А за лингвистиците ще оставя перфектния му British Accent.

Ревю са убийци на живо. Концертът им ме върна към спомените ми как почти едно цяло лято въртях DVD с концерт на Ревю, Хиподил и Ъпсурт от Зимния дворец. Песните са баланс между старите песни и другите, записани с Милена преди няколко години. Криси не беше Милена, беше по-хубава. И пееше като звяр. Като изключим лекия проблем с микрофона в началото, всичко беше 6.

Не знам кога некрофилията е била на почит, но май случилото се онази вечер трябва да подскаже някои неща на онези хора, които днес се наричат Нова Генерация. И защо след смъртта на толкова ключова фигура продължават с същото име. Можеха да направят като Joy Division -> New Order. Визията на Тери (който с Alien Industry има добри попадения) не пасваше някак. С шапка, шал и тъмни очила... Е хайде, не сме на разходка в мола. Тери запази самообладание на размахания на няколко метра пред него среден пръст, като просто поздрави човека и му се представи. На по-радушен прием се радваше другият глас – Деси от Phuture Shoк. Като цяло новите песни не бяха много топло приети. Кулминацията бе присъединяването на Васо за изпълнението на Страх. А някои буревестници от публиката знаеха какво ще се случи и подвикваха към сцената „Страх ли те е, Васо?” Няма повече. Всичката магия се изчерпва някъде преди 2 сутринта на следващия ден, а когато попадам във фоайето, там проблясват първите лица с надежда да се случи пак.