Hardcore X-Mas 2004

Превърналият се вече в традиция ежегоден фестивал Hardcore X-Mas се състоя и тази Коледа. Смяната на мястото на провеждане няколко дни преди самия фестивал не се оказа пречка и посещаемостта беше доста добра. Клуб Black Box е изграден на два етажа и като цяло е доста просторен - кажи речи почти идеален за провеждането на такова събитие. Малко по-добра представа може да си създадат присъствалите на тазгодишния летен No Way фестивал във варненския клуб Комикс - Black Box много наподобява Комикс, но както споменах вече е поне два пъти по-просторен. Неприятна изненада се оказаха цените на напитките - единствената бира беше в бутилки от 0,330 мл. и костваше на желаещите по 2 лв. Главното, обаче, за което се бяхме събрали бе да гледаме наживо повечето от водещите родни пънк и хардкор банди. Организаторите от Re-Act се бяха постарали подборката да е достатъчно разнообразна и качествена - от младоците Cut Off, през обещаващите Death Squad и Т.В.У., утвърдените Crowfish и Spot, та до ветераните на варненския хардкор Indignity и Outrage. За финал бяха подготвени двете най-силни родни хардкор групи в момента - Last Hope и Vendetta.

Вечерта откриха Cut Off от Благоевград, които с двамата си вокалиста стояха много добре на сцената - определено ми направиха приятно впечатление. Въпреки началната си статичност част от публиката подаде под звуците на хардкора и спретна леко раздвижване в центъра на залата, на което младият вокалист искрено се зарадва. Втори на сцената излязоха Взрив - една сравнително нова група с не толкова богата концертна дейност. Вокалистът демонстрираше открояващ се маниер на врещене в микорофна и като цяло това беше още едно добро изпълнение. Следваха столичните ой-пънкове Т.В.У. - доста известно име сред българската сцена, до голяма степен заради многобройните концерти на групата. Сетлистът им беше изграден от добре познати авторски ой химни: Борбата Продължава, Избори, Пряко Включване, Sofia Breakup, както и веселяшкото ска-реге, преминаващо в пънк/хардкор лудница. От публиката вече се включваха във вокалните изпълнения зад микрофона, а настроението осезаемо се покачи. Следваха Death Squad - една доста интересна група - започнали отначало в по-скоро метъл насоченост, те постепенно оформят облика си до ню скуул хардкор. Вокалите отново са двама като суровият стил на единия се допълва сполучливо от врещящия маниер на другия. Голяма част от публиката вече не беше безучастна. Breakaway са млада софийска група, забиваща типичен хардкор. Впечатление при тях прави техничността на барабаниста им, което втвърдяваше звученето им с една, две идеи повече. Следващата група Dead End гледах за пръв път и до този момент не знаех нищо за тях. Приятно впечатление ми направи сценичното поведение на фронтмена (който освен това е и китарист в Switchstance) - доста семпло вкарваше свежи лафчета в паузите между песните, а интересен беше и фактът, че китаристът беше бая зрял на възраст, но види се, както при метъла, така и при хардкора годините не са от първостепенно значение. Набелязах и няколко хващащи ухото рифове в музиката на Dead End.

Оттук нататък вече следваха само утвърдени имена. Crowfish от Варна имат богата история и 3 албума зад гърба си. Завършиха с добре познатия си хит Away. Spot от Русе свирят в подобен пънк-рок стил, който обаче е по-скоростен и се води за скейт пънк. Тази група е високо в класацията ми и винаги по концерти вдига летвата високо, но сега незнайно защо традиционно харизматичния фронтмен Радни беше леко безличен. Това, разбира се, не попречи качественото изпълнение на заразителния репертоар завършващ с Bungieless Jumper - песен на Counterfit - предишната група на двама от членовете на Spot.

Ред беше на две от групите от варненското Pizza Crew да покажат откъде е тръгнал хардкора в Бъглария. Outrage малко ме изненадаха, че не свириха песни от сплита си с Vendetta, но компенсираха с песни от последното си издание до момента - сплита си с Indignity. А Indignity просто размазаха - много добър вокал, надъхващ публиката с думите си между песните, които са едновременно енергични, леко мелодични и леко брутални.

Switchstance - група без аналог сред познатите ми родни сформирования - много сполучливо и умело смесват типичен хардкор с брас секция. Като по учебник възпламеняват публиката по концерти - само добри думи за тях.

И вече сме в секцията на хедлайнерите, ако можем да употребим това понятие. И двете групи не тъпчат на едно място, а постоянно се развиват. Last Hope имат богат репертоар от добре познати песни, удрящи десетката. Започнаха с In Your Face от последния си албум, имаше стената на смъртта с Wannabe, имаше и Parasite от сплита с Hitman. Новата песен Go Fuck Yourself беше изпълнена за втори път след концерта посветен на 10 годишния юбилей на групата - много добра песен с бесен припев. След No Tolerance завършекът беше дежурното Fuck Police.

Vendetta - група, която в момента се намира в много добър стадий от развитието си - след участието си в два сплита, първият им дългосвирещ албум е готов и само проблеми с изработката на дисковете възпрепятстват пускането му в продажба. Тази група няма слаба песен. Тотална агресия и енергия - максимално раздаване от страна на Шута и текстове изпълнени с брутален реализъм. Касапницата започна с Hate City (Кръв По Паважа) от предстоящия албум, а публиката отговори с меле пред сцената. Стейдж дайвингът си вървеше като фон, а на два пъти ентусиасти скочиха директно от втория етаж на клуба в погото (и после естествено се държаха за главите). Атмосферата е трудна за описване - трябва да се усети на живо. Репертоара на групата включваше и тежката Зад Завесите, Танца На Сатаната (свирена за втори път наживо), както и песни от двата сплита, но с променен аранжимент, както ще са в албума.

За нещастие времето беше ограничено и това наложи бързото закриване на фестивала, за да се спазят уговорките между организаторите и клуба. В заключение искам да отбележа, че на концерта присъстваха и известен брой метъли - доказателство, че сцената е отворена за всеки, защото както каза Скити от Vendetta - 'Хардкорът не е начин на обличане, прическа или така нататък'. Хардкорът е мания, братлета!