За мнозина Richie Kotzen ще остане човекът, свирил в един единствен албум на Poison (защото изчукал годеницата на барабаниста) и заместникът на Paul Gilbert в Mr. Big. Ако някой от тези така мислещи хора беше отскочил до Sofia Live Club в понеделник вечерта, щеше да се убеди, че всъщност Richie е безспорен диамант, който е съумял да се обгради с класни професионалисти.

Пет минути преди предварително обявения час вече крачим по червената пътека към тазвечерния храм на китарния гуру. Места като това ме карат за малко да забравя къде се намирам и да си представя, че съм в някой бар с жива музика някъде в Америка. По пътя си от гардероба към бара се натъквам на половин дузина български музиканти (а вероятно в клуба имаше още няколко пъти по толкова). Едва надигнал шишето с бира, виждам триото устремено към сцената. Дали от броя музиканти, или от използваните ефекти за китарата на Richie, в главата ми избухват асоциации с магическото трио на Jimi Hendrix. Май това се носи във въздуха, защото между някои от песните чувам вик от другия край "All Along The Watchtower".

Сетлистът представлява своеобразна комбинация от по-стари неща и парчета от актуалния му албум като гвоздеят в програмата е изпълнението на Stand, на която публиката наистина се оживява, като Richie дори успява да ни накара да пеем с него. Малко след това ставаме свидетели на първото им прибиране зад кулисите и логичния (или трябва да кажа „по програма”) бис. Връщат се, свирят и след почти 2 часа идва краят на първия концерт на Kotzen на родна земя. Без много да се раздава, но и без мелодрами. И за да рамкираме седмицата, в неделя имаме рандеву с другия вече споменат виртуоз – Paul Gilbert. А в писмото си до Дядо Коледа бих добавил и Nuno Bettencourt.