LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Джаз, етно, въображение... Влатко Стефановски Трио
Клубът ни посреща с тузарска обстановка и тотална липса на въздух – заведението е препълнено. Десетина минути след обявения час на сцената се появи Влатко със своите музиканти – басистът Джоле Максимовски и барабанистът Дино Милосавлевич. Облечен небрежарски, както винаги, той се появи на сцената с последната си придобивка – китара, направена специално за него от босненския майстор Мирза Ковачевич, с която излиза на сцена за първи път. След кратък поздрав ни поведе в музикалната си вселена от разнообразни стилове и уникална техника с джазирания вариант на популярното Македонско девойче. Последваха композиции от самостоятелните му проекти, както и по-стари парчета от 13-годишната му работа с легендарната група Леб и Сол (на която е съосновател), за да се стигне до кулминацията на първата част от концерта – излизането на сцената на големия български музикант Теодосий Спасов. Дългогодишни приятели, работили заедно по проекти като Балкански Коне, двамата взривиха публиката с изпълнението на Йовано, Йованке, Gipsy Song и една невероятна импровизация на композицията на Джон МакЛафлин Meeting of the Spirits.
След кратка почивка невероятната смесица от етно джаз, рок, фюжън, блус продължи с пълна сила. Още поне час световноизвестният китарист радва многобройните си почитатели с някои от най-известните парчета от дългогодишната си кариера, като Калайджийско Оро, Као Какао, Бистра Вода и др. Извикани естествено на бис, музикантите завършиха с уникалното Учи ме майко, карай ме и трябваше да “изтърпят” бурните няколкоминутни аплодисменти.
Както винаги, Влатко Стефановски бе гениален, разтърсващ, виртуозен, интересен. Като добавим и перфектното озвучаване в Sofia Live Club е повече от ясно, че изживяването си струва. Несъмнено ще се чуят гласове, че в репертоара и този път нямаше изненади, че не се представи нищо ново. Но, както каза самият Стефановски, “всеки концерт е премиера”, а тази определено си заслужаваше.
Снимка: www.vlatkostefanovski.com.mk
Часът е 20:40 на 26 ноември 2010 година и невероятно, но факт, намирам се пред НДК и съм подранил с цял половин час за среща. Невероятно, защото чакам приятели, с които ще съм на концерт на легендарния македонски китарист Влатко Стефановски и неговото трио, тъкмо когато окончателно съм решил да не посещавам мероприятието по ред банални причини – “защото вече съм бил”, защото финансовото ми състояние, както обикновено, не е розово и т.н. Няколко часа преди събитието обаче, хроничната ми липса на късмет замалко отпуска хватката си и се озовавам на гореупоменатото място, предвкусвайки удоволствието от новата среща с виртуозния музикант.
Клубът ни посреща с тузарска обстановка и тотална липса на въздух – заведението е препълнено. Десетина минути след обявения час на сцената се появи Влатко със своите музиканти – басистът Джоле Максимовски и барабанистът Дино Милосавлевич. Облечен небрежарски, както винаги, той се появи на сцената с последната си придобивка – китара, направена специално за него от босненския майстор Мирза Ковачевич, с която излиза на сцена за първи път. След кратък поздрав ни поведе в музикалната си вселена от разнообразни стилове и уникална техника с джазирания вариант на популярното Македонско девойче. Последваха композиции от самостоятелните му проекти, както и по-стари парчета от 13-годишната му работа с легендарната група Леб и Сол (на която е съосновател), за да се стигне до кулминацията на първата част от концерта – излизането на сцената на големия български музикант Теодосий Спасов. Дългогодишни приятели, работили заедно по проекти като Балкански Коне, двамата взривиха публиката с изпълнението на Йовано, Йованке, Gipsy Song и една невероятна импровизация на композицията на Джон МакЛафлин Meeting of the Spirits.
След кратка почивка невероятната смесица от етно джаз, рок, фюжън, блус продължи с пълна сила. Още поне час световноизвестният китарист радва многобройните си почитатели с някои от най-известните парчета от дългогодишната си кариера, като Калайджийско Оро, Као Какао, Бистра Вода и др. Извикани естествено на бис, музикантите завършиха с уникалното Учи ме майко, карай ме и трябваше да “изтърпят” бурните няколкоминутни аплодисменти.
Както винаги, Влатко Стефановски бе гениален, разтърсващ, виртуозен, интересен. Като добавим и перфектното озвучаване в Sofia Live Club е повече от ясно, че изживяването си струва. Несъмнено ще се чуят гласове, че в репертоара и този път нямаше изненади, че не се представи нищо ново. Но, както каза самият Стефановски, “всеки концерт е премиера”, а тази определено си заслужаваше.
Снимка: www.vlatkostefanovski.com.mk
коментари [0]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 215 4
Включване / Регистрация