Да дойдат танковете!

Далеч не само Helloween и Soulfly могат да разчитат на мощна българска подкрепа при всяко свое идване у нас. Или както се казва, веднъж – случайност, втори път – тенденция, трети път – закономерност. Sabaton удариха за трети път по същия изцеждащ тялото начин и превърнаха присъствието си в България в закономерност.

Шведската мЕса беше открита от Steelwing, които са дебютанти и носят всички пороци на дебютантите, начело с пълната липса на собствен стил. Иначе като типични пресметливи шведи (справка In Flames или самите Sabaton) са напипали нишата си и един ден ще я разработят много добре. Става дума за нафталинест 80-тарски метъл по британски с две китари и вокалист, който оооо-ка. Брутални кражби на Maiden в семпъл вариант, но за най-закоравелите метъли това беше достатъчна загрявка.

Няма как Alestorm да не триумфират в страна, в която Running Wild бяха единствената „нова” група, слушана от старите метъли, за които стилът се изчерпваше до 4-5 имена. Пиратският „дискурс” беше забавен от начало до край – още с подмятанията как са дошли да ни „изпият бирата, изчукат жените и забият 45 минути мощен пиратски метъл” (всякакви аналогии с лица, имащи подобни мераци, но за повече от 45 минути свирня, са случайни). Освен това видяхме най-фосфоресциращия китар на света, ако изобщо можехме да го видим от неговите розово-жълти нюанси, а накрая на шоуто няколко торти се забиха в лицето на басиста на шотландците. Музикално, впечатление правеха не само фолк мотивите, към които имаме специално отношение, но и крещящите вокали на Christopher Bowes, доближаващи се на моменти дори до траша. Безспорно раздвижили публиката, изпилите няколко ейла Шуменско определено биха събрали няколкостотин фенове на хедлайнерски концерт у нас, така че изявата им беше напълно полезна и за двете страни.

Тъкмо по подобие на Alestorm, и Sabaton пробиха у нас с едни 45 минути като съпорт на концерта на Hammerfall преди година и половина. Сега те вече бяха звезди с договор за нещо-като-мейджър в лицето на Nuclear Blast. Въпреки това обаче не бяха забравили откъде са тръгнали и напомниха, че реакцията, която са получили при дебюта си у нас, е била нещо неповторимо и не всяка вечер им се случва да споделят такива неща на феновете си. Надали и навсякъде са срещали фенове като нашите, които им подариха танк с дистанционно, без дори още да са чули великата ни история възпята в албум на шведите. Именно шведската жилка се намеси отново, за да въведе хедлайнерите. Доста дълъг пасаж от The Final Countdown на шведите Europe и химните започнаха още от самото начало с Ghost Division. Учудващо, дори отчайващо е колко добре се справят Sabaton в това да допускат максимален кръг хора до песните си и не бяха изключение онези, които почваха да припяват в течение на парчетата. Сетлистът беше напълно професионален – поравно от актуалния и големия пробив, най-важните хитове от преди това. Накрая още по-професионално Joakim се направи, че е дошло време за финалния бис, когато публиката изврещя и се „наложи” да свирят и Panzer Batallion. Все пак си пролича, че албумът, запалил метълите по Sabaton, е The Art of War, а не пресния Coat of Arms. Макар песните от него да не се различават драстично, изгорените калории в залата категорично отсъждат, че The Art of War е победител. Във всеки случай особена червена точка за The Final Solution, с която шведите доказаха, че могат да флиртуват с публиката и на по-баладичен език, но за сметка на това доста слабо ново парче в лицето на Swedish Pagans. Разбира се, за финал беше оставена одата на мъжеството на Joakim Broden – Metal Machine, за което трябваше да чуем откровенията на фронтмена, че “вие не го виждате, защото е малък, но за сметка на това е… тънък!” – типичен шведски хумор, на който би се засмял единствен Mikael Åkerfeldt.

Организаторите от ABV Pro се справиха отлично със събитието, доколкото неприветливата „Христо Ботев” можеше да предложи нещо повече с внезапното преместване от далеч по-хубавия в повече отношения Blue Box. Единственият голям организационен минус беше свързан с инфарктната липса на течности от един момент нататък, без да броим леещата се пот, разбира се. Колкото до Sabaton, поредното отлично, напълно премерено и подскачащо тяхно представяне, което им гарантира поредни 1000 човека и след следващия им албум, стига да не се изложат фатално с него. Ако третият път е бил закономерност, четвъртият ще е вече диктатура.

Галерия и снимки в текста благодарение на Никола Петрас от Rocklivebg.