Любов и фюжън

Няма да ви разказвам какво представлява Prem Joshua и на какво свири. Достатъчно е да използвате оригиналните източници: http://premjoshua.com и неговите концерти на живо. В България те вече надхвърлят 3, в София и Пловдив. Това, че е мулти-инструменталист (което важи и за всички останали от групата), струва ми се, ще го разбере всеки още от пръв поглед/слух. Какво свири пък е толкова трудно да се каже, че каквото и да напиша тук, все ще е грешно или поне непълно. Просто чуйте някоя от песните и ще разберете, а избор имате доста голям - групата на Prem Joshua има вече 14 диска зад гърба си. Тазгодишният се казва Luminous Secrets и София имаше честта да бъде включена в турнето по случай неговото издаване.

За първи път влизах в Sofia Live Club и в началото си помислих, че съм сбъркала мястото. Как може Prem Joshua да свири в толкова напудрено-лъскава атмосфера? Миналата година явно моя милост я е прекарала в пещера и е пропуснала факта, че пичът е свирил тук и тогава и вероятно му е харесало, за да се върне втори път. А моят спомен с Prem е от 2008 в зала 3 на НДК, където в една съвсем семпла обстановка, без декор, дори без много шум около цялото събитие, Prem и неговата група си предадоха съобщението: The subject tonight is LOVE! и им бе върнат красноречив отговор. Хората се бяха събрали да чуят точно това и дадоха всичко от себе си, за да го покажат, пееха, танцуваха, обичаха се, разбираха се. Бисовете и часовете бяха повече от предвиденото. Онзи концерт беше не просто послание, а разговор. Но сега вече сме 2010 и е редно да споделя нещо и за по-актуалния концерт, този от 27.10.2010.

И така, казах си, какво пък, нали това е фюжън музика все пак, може би тук Prem търси нови последователи. Тази нова таргет аудитория даваше всякакви признаци, че не е особено наясно какво да очаква. Имаше тигрови шарки, блестящи потничета, тънки като игла токчета и също толкова тънки цигари, правещи компания на реципрочно дебели пури, едри златисти къдри, покриващи изящни кристално гладки мозъци, както и от онези малки бутилчици необосновано скъпо вино, което хората пият особено бавно, защото няма да си купят втора. С две думи, по-голямата част от хората изглеждаха старателно подготвени за концерт на Камелия (която, между другото, има много силни попадения, но това е една друга тема) и като цяло въобще за светски живот. А аз се чудя що отгоре няма място за паркиране…

С минутите обаче двете стъпала пред сцената бяха запълнени с индивиди, олицетворяващи пълния антипод на гореописаните. Очарователно шантави, шарени, креативни, индийски шарки, скъсани стари кецове, или просто най-обикновени дънки с тениски. А Prem и компания излязоха на сцената и обявиха познайте какво: The subject tonight is LOVE!

Каква по-интересна аудитория за теб и твоята музика от тази разнородна маса, събрала се наедно тук, драги ми Prem? Спечели моето искрено възхищение с това решение. Толкова лесно и сигурно е да събереш група фенове и да си направите шоу. Но германецът и неговата банда избягаха от този уют и се впуснаха в екстремалните културни амплитуди и нерешимите балкански казуси и събраха на едно място несъбираемото, двата полюса на днешното младо население. Евала, Prem. Това си беше истински фюжън! Точно като музиката на Prem.

Добре, все пак ще спомена нещо за нея. Обикновеният не-гийк, про или там специален слушател би нарекъл тази музика просто „индийски ритми” или „релакс”, някои дори биха казали „ааааааа тва е като Будабар”. То че не е – не е, но донякъде и е. Фюжън музиката представлява смесване на несмесваемото – традиционната музика и инструменти на изтока и съвременната електроника на запада. Резултатът, ако и за пуристите да е музикалният еквивалент на „манджа с грозде”, на практика е най-малкото интересен и привлича хора, които нямат влечение към нито една от отделните съставки. И ако за българската публика тези съставки са еднакво далечни, то Prem е помислил за тях: тази вечер в концерта участваха четирима българи: Венелина Хаджийска (вокал), Стоян Янкулов (тъпан), а духовият дует на кавал и гайда остава анонимен, защото не чух имената музикантите.

Струва ми се, че тази комбинация докосна сърцата дори и на най-несигурните какво правят там. Просто трябваше да сте там и да чуете как отлично се съчетава гласът на Венелина с грамадния ситар-динозавър на Prem и как тъпанът със закодираните в нашето балканско ДНК ритми сякаш си говореше с множеството екзотични инструменти на маестрото. Беше наистина прекрасно. И наистина фюжън.

Би трябвало да ви е яд, че предпочетохте да пиете бири след W.A.S.P. и не дойдохте на този концерт. Защото изпуснахте освен хубава музика, и много важно и много рядко в днешно време – общуването между групи от хора, които иначе не биха си общували. А този път дори си изкараха приятно. Ей така се прави Love & Peace!

За повече от страхотните снимки на Весела, заповядайте в галерията