LIVE REPORT

And they fight and dance till the morning!

Винаги съм си представял фолкметъл концерт, особено такъв на Korpiklaani, като луда вакханалия от полуголи, дългокоси и брадати персонажи, обилно алкохолно почерпени, които скачат един върху друг, блъскат потни телеса, крещят примитивно и се поливат взаимно с бира, докато бандата трещи веселяшки мелодии от сцената. Е, оказах се абсолютно прав. В зала “Христо Ботев” на 13 октомври, над 500 души подскачаха и тресяха волоси с Eluveitie и размножени от бирата, надскочили над 800, танцуваха племенния танц на идиотски-забавен метълизъм под диригентството на Korpiklaani.

ABV Pro реагираха адски бързо на новината за падане на ламперия в Blue Box и успяха почти в последния момент да сменят мястото със спортното съоръжение в Студентски град. Изборът, макар и по правило стряскащ, се оказа удачен. Хем имаше място за (авто)вандализъм, хем и когато се понапълни с хора, нито изглеждаше празно, нито просторът не беше за сметка на звука. Дотук с констатациите.

Сега купонът. Вярно, че началото е вяло. Но това е временно положение, докато свърши работният ден и хората преминат пречката, наречена “софийски трафик в лайняно време”. И постепенно се скупчват пред сцената, където пред макар и малко зрители, излизат Godnr.universe!. Това е страничен проект на женския колектив от Eluveitie, а пичове от бандата помагат за пълнокръвието на състава. Подгряващата група предлага китка от игриви мелодии и отнесени меланхолии – нищо ново, но не и неприятно. Тръгват си бързо – все пак трябва да имат сили за след малко, а агитката ги изпраща с овации и аплодисментни, явно са се харесали взаимно.

Поне у нас Korpiklaani са “голямото име” от афиша. (не само) За мен обаче истинските диваци и по-яката банда са Eluveitie. Швейцарците не отварят шоуто си, а отвяват главите със секирата Nil от тазгодишния Everything Remains (As It Never Was). Зверски надъхани, вилнеят по сцената, вокалистът Chrigel крещи, стъпил на монитора, докато растите под шапката му рисуват еднометрови орбити, а колежката му Anna Murphy мята коси, прегърнала хърди-гърдито и наливаща приятен фон зад бичкиите на Eluveitie. Яката изненада обаче е басистът Kay Brem, опнал тениска на Grand Magus и бас с инициалите на Black Label Society. Дали е случайно, че младеж с блуза на Zakk Wylde-овата шайка си къса врата, стиснал решетките? Надали. Швейцарците удрят почти половината от последния си албум, като новите парчета са обилно разредени с по-стар материал. Eluveitie напомнят много на In Flames в периода след Clayman.
Само че енергичните рифове и здравото дране на Chrigel са с тактично вплетени линии на инструменти като гайда, флейта, цигулка и споменатото вече хърди-гърди. В моменти, когато не свири на него, Anna помага на Merlin Sutter в блъскането по барабаните, докато останалите от Eluveitie взимат сцената на абордаж. Публиката също. Два пъти Chrigel призовава за по-сериозна блъсканица пред сцената и въпреки че нямаме нужда от подканяне, ударната вълна на парчета като Omnos, Kingdom Come Undone и (Do)Minion, ни запраща един върху друг в интензивен и стабилен мошинг. Бандата си тръгва с Tegernakô и оставят доволни потните съдиваци край мен.

Опашките за бира са дълги, точат се бавно и пристъпвам към подли постъпки, за да си набавя нужно количество интоксикация за алкохолните музикални поздрави, които очаквам от Korpiklaani. Поне на метъл концерт това не е трудно. Подкрепил малкото промили в себе си с нова партида, запретвам обектив и ръкави пред сцената.
Под рогатия микрофон на Jonne Järvelä започва да кипи още от спиртното начало с Vodka. Горският клан е видимо по-улегнал телесно спрямо бързъркърите от Eluveitie, но за сметка на това песните носят процентния заряд на финландска спиртоварна посред зимата. Задължително условие, за да се насладиш изцяло на иначе еднообразните парчета на Korpiklaani, е да не стоиш трезвен, докато групата поднася фолк-метъл коктейлите си с бърз ритъм, цигулка и акордеон, акомпанирани от тропот на крака, тресене на глави и гърлен рев от над 800-те души, които аплодират горските космати феи. Езичество, веселба и висок градус потят стените до късно през нощта, а групата излиза за импровизиран бис, след като е почерпила със спиртния хетрик Wooden Pints, Happy Little Boozer и Beer, Beer. Финалът е с шаманската Ii Lea Voibmi за пълната радост на диваците в “Христо Ботев”. Скачането, погото и виковете кънтят над 4 часа, през които свирят групите. Няма как, брадатите и потни метъляги наоколо са истински последователи на горяните and they fight and dance till the morning.

Снимки в галерията.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: A team effort is a lot of people doing what I say.
Michael Winner [British film director]