LIVE REPORT

W.A.S.P.

На последния ден от ноември 2004 софийската зала Христо Ботев прие за първи път хеви метъл легендата от близкото минало W.A.S.P.. Събитието беше част от серията концерти, които се организират от СМЕ под общото име Арена Музика.

Още около 18 часа около залата беше пълно с типичните за такова мероприятие агитки, търсещи път към входовете или към близките кръчми. Впечатления правеха и няколкото човека, които с надежда разпитваха за неразпродадени билети. Да, факт - случи се в България билетите за метъл концерт да се продадат до последния. В 19:30, обявен за начален час помещението вече почти беше пълно, а тъплата пред вратите ставаше все по-гъста и по-нетърпелива да си пробие път навътре.

Първи на сцената излязоха българите SJK, които направиха достатъчно добро впечатление на тези, които бяха успели да влязат. Около половин час хеви метъл, повлиян страшно много от Ripper ерата в Judas Priest". След съвсем малка пауза на сцената се появиха... изненада... Sheky & The Bloodbath, чиято липса на концерт би изненадала и смаяла всеки роден концертопосещавач . След типичното за Шеки шоу, няколкото му крясъка rawk'n'roll, последвано от викове точка.нет, българският Ozzy-wanna-be слезе от сцената, за да бъде тя подготвена за няколко часа "кърваво шоу"...

15-те минути чакане бяха изпълнени със Slayer от колоните, викове "I wanna be somebody", "Blacky", "Стойка, Стойка" и подвиквания "кебапчета и безплатна бира" от развеселената и чакаща публика... Малко след 21 на мястото, предназначено за сцена се стъмни и зазвуча звук от филма "Апоколапсис сега", с изсипващ се дъжд и The End на The Doors - едно интересно и несъмнено добро начало... След интрото започна истинският концерт на W.A.S.P., излезли по доста нетипичен за тях начин - без тонове кожи, без микрофона, станал запазена марка за Блеки, без заклани прасета по сцената... В няколкоминутно медли се изредиха On Your Knees, Inside The Electric Circus и Hate To Love Me. Разгорещената публика бе взривена при последвалото изпълнение на три от най-големите хита на групата през годините, превърнали ги в легенда. L.O.V.E. Machine, Wild Child и Animal (Fuck Like A Beast) оставиха без капчица въздух и без това плувналата в пот навалица. Миг спокойствие с Come Back To Black от последния албум, който бе загубен отново след също така познатата The Headless Children от едноименния им албум. Със следващото изпълнение Блеки върна всички 12 години назад с харизматичната The Idol от безсмъртния The Crimson Idol. Редовният сет на групата свърши с това, което пулбиката искаше от самото начало - I Wanna Be Somebody, на която г-н Lawless даде микрофона на над 3-те хиляди души...

След това отново мрак, краткотрайно викане и бушуване и отново светлина, за да излезе като за моноспектакъл Блеки с акустична китара и да изпълни като една песен The Titanic Overture, The Gypsy Meets the Boy и Sleeping (In The Fire), не особено забележително изпълнение на и без това не особено забелижителната The Raging Storm от първата част на The Neon God. Отново край и след новия край още един бис, без който няма как да мине концерт на W.A.S.P. - Blind In Texas и отново край. Този път за последно...

България видя още една легенда на рока и въпреки, че шоуто продължи по-малко от час и половина, въпреки че не видяхме онова кърваво и зрелищно шоу от миналото, въпреки че не чухме няколко от любимите си песни на W.A.S.P. (Нито една песен от Still Not Black Enough) и въпреки известната рутина и статичност на музикантите в спомените си добавихме още един хубав концерт...

коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo.
[Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си капене.]