Мрак в дупката

Няколко години му трябваха на Иво да си накупи техника и да събере други юнаци, освен Явор, за да вземе и да изкара всички тези мелодии, които изплуват постоянно в главата му. Името на проекта се роди и на ташак, и като среден пръст, и като становище още преди три години – Frozen Shit. А реално групата съществува от тази пролет. Този петък петимата свириха за пети път пред публика. Голяма петица се получи, а?

Вокалистът на Azzrakgar, подвизаващ се с опасния псевдоним Нехрист празнува 25 години. Woundheir от Dimholt свърши леко организационна дейност и така трите групи сефтосаха новия The Box. Как е новата кутия ли? Още по-зле от старата дупка. Двата плюса са, че звукът е готин и няма досадна колона, която пречи да се вижда някой от музикантите. Минусите? Бивш чалга клуб е, оттам интериора е досадно кичозен. Поне два пъти по-тясно е от предишния адрес. И „понеже нямаме лиценз, концертите трябва да свършват в 10”, споделя един пич от охраната. Я пак? Като „нямаме лиценз”, защо отваряме клуб за жива музика? Оттам – неразбория. Frozen Shit са първи, сетът им е орязан с (още) една песен. Иво и Woundheir са направили едно парче заедно и двамата много му се кефят. Е, ние не можем да му се нарадваме. Момчетата забиват 6 песни, които е трудно да се напъхат в тесен стил. Имат суровото звучене на дет метъла, игриви мелодии като в по-мелодичните му превъплъщения, щипка фолк, шепа траш и лек намек за хардкор откъм вокалите. Публиката е почти статична, а покрай тичането към клуба, съм изпуснал ентусиазма си по малките улички. Парчетата обаче са доволно яки и скоро опъваме рогите и крещим поздрави. Приключват с To Them, която особено в края те рита в пищялите за подскоци и викове. Дано по-често имат поле за изява тук и там, защото имат голям потенциал.

Почти без бавене сцената става бургаска. Време е за Dimholt. За няколкото спорадични лайв участия, които имат зад гърба си, но и няколкото години от създаването на бандата, петимата са надобряли адски много. Песните носят коравия и суров студ на ранния блек метъл и по-добрите групи в стила, а на специалния поздрав за рожденика In Tombs се случва нещо, което отдавна не бях изпитвал на по-тежък звук. Докато Woundheir ръмжи песента, под рева му се прокрадват и чисти вопли, което на фона на бавния и ударен ритъм на парчето, неусетно ме отнесе на езически обред някога и някъде, векове назад. Свирепа, силна и мразовита, песента си я заплювам за фаворит. Дано скоро я запишат студийно! И още не сме се освестили от ритуала, когато Dimholt забиват Funeral Dawn от последния албум на машините Marduk. Мачкааай! И те мачкат с последната Armageddon.

Докато чакаме, покрай мен минават няколко фигури с корпспейнт, високи обувки и страшни погледи. Azzrakgar са на сцената – шест млади орки. Празнуващият вокалист е с тролска маска, бял кичур и врещейки обявява началото с Freezing Moon. Хората долу се кефят, а бандата е научила парчето съвсем близо до оригинала на Mayhem. Твърде близо и без почерк. А когато минават към втората песен, решавам, че ми стига толкова мракобесие. Шум, стържене и врясъци се леят от колоните, без нищо, което да ме накара да остана докрай. Измъкваме се навън с няколко приятели и връткайки манерка с уиски, чакаме края на концерта в сравнително по-поносима атмосфера. Който край всъщност е след 20-ина минути, защото, нали, лиценза. Ебати!