Двайсет за един - синтезирана олдскуул сеч

Не останаха много от големите имена в екстремната сцена, които още не сме видяли в България. И както вървят нещата от около пет години, вярвам, че Most of Evil ще се погрижат да се радваме на концерти на повечето от любимите ни метъл групи. В събота вечерта, след двайсет години на сцена, най-сетне видяхме и дет метъл легендата Deicide. И който ще да твърди, че класическият груб и първичен дет е отживелица... може и да се окаже прав.

Не за друго, а защото снощи в Блу Бокс имаше около 500 души в най-интензивната част от концерта, като повечето от тях бяха на няколко промила над нормата. Но пък за дет метъл концерт бяхме една чудесна агитка от щастливи, куфеещи, пийнали и ревящи метъляги. Съвсем по график посрещнахме старото зло с новото име Hatebomb, които са все така здрави и ритащи и свирят жесток и надъхващ дет метъл, после Necromancer напомниха на родените преди Чернобил юношеските години, изтъпанчили се пред нас в убийствена форма и явно готови за нови приключения, на които, надявам се, ще присъстваме по-често. Дет метъл, но разчупен, с мелодични китарни пасажи, клавири, полъх от по-старата европейска екстремна сцена и оставят сцената пред все по-сгъстяваща се публика след около половинчасов сет.

Enthrallment са друга работа. Петима младежи, толкова нахъсани, толкова екстремни, че е трудно да се сдържиш и да не се развилнееш на помитащия им дет-грайнд метъл. Жесток избор за подгрявка преди машините от Deicide и, естествено, вдигат на крака всичко, което дреме и гледа пиянски безучастно. Много енергия, много джангър и мощен кеф за мощен мошинг. Стегнато, кратко, но и съвсем уместно, плевенчани затварят цикъла „подгряващи” и оставят сцената на зверовете от Тампа, Флорида.

А те... е, те са титани. Без излишни декори, без украшения по, зад, над сцената или по тях самите, три китари, барабани, гърло и един обърнат кръст, жигосан над веждите на Benton за разкош. Останалото е шейсет минути несекващ, богохулен, суров и прашен дет метъл. Корав като напуканите пети на античен маратонец. И толкова бърз и държелив. Какво свириха ли? Нищо не свириха. Клаха. Статични, мощни, сериозни, Deicide изляха задъхващ порой от груби резачки. Оnce Upon The Cross, When Satan Rules His World, Kill The Christian, Homage To Satan, Death To Jesus... все китка от жизнерадостна музика с дълбоко философски и теологични размисли. Двоен китарен пестник от Kevin Quirion и бившият китарист и съосновател на Cannibal Corpse Jack Owen, а зад тримата фронтоваци, другият основен стожер в групата, Steve Asheim налага барабаните все едно кожите им са свалени директно от гърбовете на религиозни фанатици. Кратка пауза за попиване на кръвта от ушите и четиримата се връщат за двоен разстрел и край с Lunatic of God's Creation. И това е всичко. Няма сбоговуне, до следващия път, поза, бис, каквото и да е. Само изръмжаване от възхитения от публиката Glen Benton, че сме най-яките, които е виждал до сега, което, при постния откъм реплики концерт, всъщност звучи правдоподобно, а после всички отделят няколко минути на ръкуване с първите редове и размятане на перца и палки. Без повече протакане и лигни. Това е дет метъл, копеле.