Метален рожден ден за двама

Над 10 години Wartime чакаха тази вечер. Причините са много – родна действителност, персонални промени, но все пак на 12 март се случи и това – представяне на живо на дебютния албум на групата. За чудесното издание ще четете скоро. Сега ще си говорим за концерта. Вече трети такъв за новия басист на столичната четворка, рожденият ден на Against Destiny съвпадна с този на Антонио. Така че, макар и на патерица тук, Честит Рожден Ден, пич! Много хубав купон, да ти тече така и занапред!

Пристигаме с возилото на безсмъртните (сребрист голф двойка с пазарджишка регистрация и скоростна кутия, купена в Перник) и нахапани доволно от студа, хлътваме в тясното предверие на R.B.F. Тъй като за пръв път влизам в (сравнително) новия клуб, накратко за него – е, разгеле! Най-накрая адекватно концертно помещение за по-малки спектакли. Не е много голямо, напомня актова зала, а капацитетът е около 300 души, което го прави отлично за гигове на по-известни родни групи и по-малко познати гости. Барът е отдясно, пазарува се с талончета, залата е на три нива, разделени с по едно стъпало, а сцената заема цялото пространство пред стената вдясно от входната врата. Висока, широка, със съвсем адекватно осветление, тя дава абсолютна свобода на групите за пълнокръвно шоу.

Озвучаването е гот, щандът с мърчъндайз е обилно зареден, списъкът с гостите стига до 55, а в заличката към 20.30 вече има поне още два пъти по толкова хора. Чудесно! А към 21.00 четиримата излязоха и ни поведоха в 70-минутно представяне на интересния си прочит на техничния траш и дет метъл. За хората, които не са хващали Wartime по клубовете, четиримата звучат убийствено пред публика (а вече и на запис), стажът им е солиден, а музиката, въпреки сложните моменти в нея, винаги е изсвирена на високо ниво, като талантът на момчетата споява песните и ги запраща директно готови да късат вратове в публиката. Бързина, техничност, умни сола, жесток ритъм, преходи, дори прогресивни елементи, солидна доза оригиналност, това са част от козовете на Wartime и ако не си ги гледал на живо, купи си албума им и дебни кога ще свирят близо до теб!

Слушаме албума в живо изпълнение, пичовете се кефят дори повече от публиката, пълна с приятели и доброжелатели (евала за подкрепата!), Стъмпи е видимо по-раздвижен и вилнее доста повече от типичното за него леко статично поведение зад микрофона, разделя си солата с Чубака, докато Велизар и Антонио къртят плътните основи на песните, повечето от тях така познати от годините, прекарани из клубовете на България с бандата. Звукът е супер и тези, които слушат за пръв път Wartime на живо уцелват джакпота – две в едно – интересна музика, рожден ден (двоен), читав саунд, весела атмосфера... май станаха повече от две. Стъмпи пее Against Destiny, ние пеем “Happy birthday to you!”, после тe подхващат първата часкт от трилогията Beyond The Crucial Line – Awakening (1000 Days In Coma) и я изкрещяваме заедно (както десетки пъти преди това), забиват убийствения инструментал 7 Years („А защо се казва така няма да ви кажа!”, дразни „дребничкия” фронтмен) – тотален метално-мелодичен китарен кеф! И малко след това четиримата прегърнати съобщават, че „Това беше всичко, време ни е да попием и на нас”. Е, не може само един час, я обратно на поправителен! „Абе, мислехме да не се излагаме, ама хайде, щом настоявате...” скромничи професорски оцайсения Чубака, познат и под кодовото име „Любо”. И един от любимите кавъри – Spirit Crusher на вечните Death. Да, определено си личи кои са учителите на тази банда. А те са сред отличниците в класа, без майтап. Не ми ли вярвате? Аз не ви ли казах да пробвате албума?