The wilderness we carry with us

Куцо се получава, когато съвпаднат концерти на адски важни групи. Вярно е, че New Model Army нямат общо с Hypocrisy, но пък в този сайт кога са ни интересували стилови граници? Якото е яко и двете групи са задължителни.

Justin Sullivan ме спечели за Армията преди една година и когато няколко дни преди концерта Шаха и Василев вкараха офертата след Hypocrisy да хукнем към Диспансера (където, да си кажем правичката, си ни е мястото) и да си направим сами фестивал с две жестоки банди, не ми трябваше второ подканяне. „Лека нощ, София, страхотни сте”, сменям късите гащи, напоени с метълска пот в погото пред Peter и компания с дълъг панталон, нарамвам бурето бира (мерси, Иво!) и нахлуваме тримата във Василевия всъдеход в посока „Парти Център 4КМ”, където по дифолт се случват купоните на Der Circle. Страхотен избор, за пореден път се убеждаваме след двайсет минути, когато, закупили билети, бири и тениски се сбутваме пред сцената в очакване на петимата англичани. Не е трудно да се наместим в авангарда – в голямата зала на клуба я има 200 души, я не.

Обаче няма никакво значение колко хора наброява публиката. New Model Army излязоха със States Radio и директно се изстреляхме в паралелна реалност. За съжаление, вилнеейки на здравия европейски дет от шведите на 15-ина километра от британците, пропуснахме изпълненията на родните банди. Реванш очаквайте по клубовете, пичове! Имаме и албум на Bastordolomey да купуваме.

А New Model Army... са прекрасни. По един по-скоро неописуем, а сетивен начин окупират вниманието и ангажират емоцията с адекватния си мелодичен и дълбок рок, изпълзял встрани от дълбините на пост-пънка, ню уейва и инди рока и носещ трибуквен печат NMA върху свития си пестник. Музиката на Sullivan и изключителната му харизма създават ебати присъствието, когато този човек е на сцената. По време на концерт той гори, създаден е от и за рокенрол, изпява внушителните си лирики, раздава цялата енергия, която струи от него, абсолютно отдаден и истински, неподвластен на тривиални глупости като възраст и физическо състояние. Прелива от Peace is Only към Today is a Good Day и му вярваме. Денят е не просто хубав, денят е празник. Попиваме омагьосани спектакъла на откровението, на силата и честността, прегръщаме се познати и непознати, пеем, скачаме, размахваме юмруци и бутилки в клетви за хармония, а New Model Army ни изкачват High.

Силата на групата, аурата на лидера им, отнасящата им музика ни зареждат, в един момент вече и ние сме като Justin, плуващи в рокенрола, истински, уцелили верните тонове, туптим ведно и ни залива така любимата Vagabonds – химн, откровение, удар, песента стои като изпънат юмрук в съзнанието ми, символ на бунта, на единството, а мелодията на припева ме стиска вътре в гърдите и ме изпраща подивял на сантиметри от пода на „Парти Център 4КМ” (е, не, сега добрият шафъл пак ми я хвърли в ушите и си еба майката!).

След кратка пауза и поредно бирено презареждане следват последни двайсетина минути на споделени танци и песни и доста след полунощ, New Model Army удрят 51 State и 225 и за втори път оставят кънтящи глави и сърца и неистовото желание за българските фенове да ги видят пак и скоро. Потта се оттича по тялото, бирата към бъбреците, димът в дробовете, а хората овълчени в нощта на София и си мисля изцеден, че това наистина е Wonderful Way To Go.

_{Снимки: Envy}