LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Немски. Хеви. Метъл.
Отлично озвучаване и прекрасна публика. Това бяха основните съставки в чудесната вечер на 21 февруари. И, разбира се, великолепните Gamma Ray. Четвъртото посещение на Kai, Henjo, Daniel и Dirk беше като първи път. Такова раздаване, такъв еуфоричен прием, такова настроение и свирене заслужаваме и ние, и те. А подгряването... ей, това е желание. И станахме свидетели на фактора публика. Как групи, които не са водещи имена (особено италианските гости) получават такова посрещане, че неусетно и за тях самите, се превърнаха в истински хедлайнери. Публиката скандираше имената на бандите, музикантите им се смазваха да показват колко много са трогнати от хората пред себе си и свиреха с огромно удоволствие, приемайки и предавайки настроение.
Някъде към десет Gamma Ray поеха юздите и понесоха стремглаво купона в дълбините на мелодично-ритмичния си хеви метъл – музика с почерк, чар и душа. Както знаят феновете им, при тях няма поза, няма патетичност, няма помпане и клишираност. Четиримата свирят това, което искат и да слушат, а почеркът им рисува мащабни, просторни картини, извезани с мелодични сола и внушителни припеви, похвати, използвани и напомнящи ранното творчество на Queen. Явно за Kai Hansen хващащите мелодии са естественото му музициране. И като изключим нерядките залитания (особено с последните записи) към Judas Priest и скоростния чист хеви метъл, в песните на Gamma Ray откриваме едно по детски чаровно и искрено величие.
А старите химни извикаха такава буря сред публиката, мощния, отлично балансиран звук и невероятната група на сцената в синхрон бяха такава сила, че ни качиха сърцата в гърлата и колкото пяхме, толкова и крещяхме, яхнали вълната на еуфорията. Познатото интро The Saviour подсказа, че ни чака титаничната Abyss of the Void, коси се размятаха и гласовете отекнаха в „кутията” толкова силно, че в началото не чувах групата.
Галерия.
И едно италианско рамо, в лицето на Secret Sphere. Готиното при пичовете от Ботуша беше, че макар и музиката им да е патетичен и безличен хеви метъл, така се изкефиха на горещия прием от тълпата пред себе си, че се надъхаха и грейнаха от сцената, което пък се отрази в публиката и вдигна настроението още повече в рамките на трийсетина минути. Пък звука беше брилянтен.
Отлично озвучаване и прекрасна публика. Това бяха основните съставки в чудесната вечер на 21 февруари. И, разбира се, великолепните Gamma Ray. Четвъртото посещение на Kai, Henjo, Daniel и Dirk беше като първи път. Такова раздаване, такъв еуфоричен прием, такова настроение и свирене заслужаваме и ние, и те. А подгряването... ей, това е желание. И станахме свидетели на фактора публика. Как групи, които не са водещи имена (особено италианските гости) получават такова посрещане, че неусетно и за тях самите, се превърнаха в истински хедлайнери. Публиката скандираше имената на бандите, музикантите им се смазваха да показват колко много са трогнати от хората пред себе си и свиреха с огромно удоволствие, приемайки и предавайки настроение.
Freedom Call не са съвсем в ъндърграунда. Групата, създадена от барабаниста на Gamma Ray, има шест албума, като премина през всички от тях в продължение на почти едночасовия си сет. Момчетата свириха сърцато, а химноподобните им песни бяха подемани от над 700 гърла в пълния Blue Box. И не е все едно дали ще чуеш набичено на стереосистемата вкъщи епично-клишираните Thunder God, Metal Invasion или Warriors. Когато хоровите партии са поети от сгорещена и сплотена хеви метъл агитка, това има значение, въздейства. И го усетихме не само ние, усетиха го и четиримата на сцената. Поклоните и усмивките им бяха съвсем искрени, а металните сърца май се разтопиха от българския огън. Изключително приятна сцена.
Някъде към десет Gamma Ray поеха юздите и понесоха стремглаво купона в дълбините на мелодично-ритмичния си хеви метъл – музика с почерк, чар и душа. Както знаят феновете им, при тях няма поза, няма патетичност, няма помпане и клишираност. Четиримата свирят това, което искат и да слушат, а почеркът им рисува мащабни, просторни картини, извезани с мелодични сола и внушителни припеви, похвати, използвани и напомнящи ранното творчество на Queen. Явно за Kai Hansen хващащите мелодии са естественото му музициране. И като изключим нерядките залитания (особено с последните записи) към Judas Priest и скоростния чист хеви метъл, в песните на Gamma Ray откриваме едно по детски чаровно и искрено величие.
Gardens of the Sinner беше първата песен, с която ни грабнаха и повлякоха в двучасов чудесен маратон из вече 20-годишното им творчество. Весела, бърза и усмихната песен, белязана от специфичната бленда на Kai, а и достатъчно стара, че да е отлежала до любовна патина в сърцата на феновете. Пяхме и куфяхме и на по-късната с три години епика New World Order и пристигнахме в 2010 и съвсем актуалната Empathy. Да, наистина новият материал явно е създаден за изпълнение на живо. Петте песни, които изсвириха от To The Metal! (да, типично за Kai – метъла е в сърцето, поклон доземи и риф до небото), изненадващо за нов материал, бяха изпяти от огромен брой фенове, които, стигам до убеждението, че са били най-качествената извадка. Край на разсъжденията.
А старите химни извикаха такава буря сред публиката, мощния, отлично балансиран звук и невероятната група на сцената в синхрон бяха такава сила, че ни качиха сърцата в гърлата и колкото пяхме, толкова и крещяхме, яхнали вълната на еуфорията. Познатото интро The Saviour подсказа, че ни чака титаничната Abyss of the Void, коси се размятаха и гласовете отекнаха в „кутията” толкова силно, че в началото не чувах групата.
Една от най-силните песни на Gamma Ray, за пореден път на живо и все така въздействаща. Епично, величествено, мелодично, чист хеви метъл от най-добра проба. По-късно Daniel Zimmermann се разходи с веселяшко соло из кожите, а една девойка се разходи из ръцете ни на To The Metal, пищяща поздрави към ухилените музиканти. И още две любими песни от един от най-силните хеви метъл албуми – Rebellion In Dreamland и Man on a Mission затвориха първата част от изпълнението на Gamma Ray, докато долу крещяхме, потни и щастливи, а усмихнатият фронтмен изведе групата за втори път на сцената и двойна щипка Helloween – I Want Out и резачката отпреди 25 години Ride The Sky – една от най-любимите песни на българския метълист. И все пак не беше достатъчно. Затова и четиримата се върнаха за последна среща. Send Me a Sign. Готово, изпратихме го. Подобаващо. После подскоци, усмивки, дъжд от артефакти. И един от най-хубавите подаръци за рождения ми ден, този път организиран не от приятели или от мен, а от ABV Pro и Gamma Ray. Благодаря!
Галерия.
коментари [0]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 168 4
Включване / Регистрация