Rivalry of burning souls

Честито! Честито на Vrani Volosa за появата на така дълго чакания втори албум Heresy/Ерес. Честито и на феновете – хора, ако още не сте чули – бегом марш към магазина, нямате представа каква мощ ви очаква! Но съм сигурен, че доста „врани” вече познават новите песни от концертите на бандата (които, слава Богу, взеха да се случват все по-често). В такъв случай знаете за какво говорим. It’s a heresy!

Еретично е и две групи, със силна агитка, както са Врани Волоса и Войвода да се налага да свирят в тесни кръчми като Fans. Но, това е положението, следващия път – по-наширочко. Сега, изненадващо или не, клубът беше пълен до пръсване, най-подивелите бяхме заели челни позиции още час преди началото, сдобили се отрано с още ухаещите на лепило и печатница чудесни диджипакове формат А5, с нашивка и медальонче на Врани Волоса, стиснали по една вярна бира и очакващи морската буря.

Но преди нея – ембиънт пънкарливост и ню уейв от Войвода. Много ме радва отношението на момчетата – тотален пънк, неебателност, шум и ярост. Нови парчета, преплетени с познатите (но изкривени в лайв прочита) песни от Конфедерацията; четиримата (с кратки вокални включвания от дама на име Мая) удариха силен сет, в който преплитаха енергичност, агресия, семплирана атмосфера и тежки, смазващи ню уейв и протопънк дълбини. И така почти час.

След това не се говори, не се описва. Съпреживява се. Там отпред, в дълбокото, пред сцената, срещу момчетата, сред приятелите и феновете, в музиката. Врани Волоса... Започнаха отдалеч, интрото на албума, инструменталната Sunrise Over an Age-Old Ground. Четиримата, отдадени над инструментите... преди Христо да скочи на сцената и да поеме руля за The Words That Ruin Me и да насочи концерта напред, нагоре и навътре, там, където сърцата горят.

Пламък. Тези момчета горят. Сцената на Fans престана да съществува, престана да прави впечатление и ограничената квадратура, ние бяхме заедно, силни, единни, на празник, пир, хор, тържество на гордите езически корени на българина. Страхотните песни ни пометоха, припевите им, отдавна научени, се пееха със сърце и плам, а силните текстове на Ицо ни изпратиха из планини, гори, морски брегове, сред войни или моряци, разказващи тежки истории за мъжки времена. Огънят и солените води често бушуват, слънцето и бурята са основни стихии в песните на Врани Волоса. Музиката има силата да помести планини, запратена в точния момент, на точното място. Плътни и сурови, мелодиите са с такава мощ, така епични, че заливат и буквално удавят в дълбочината си. Десо лее умопомрачителния ритъм на барабаните, кара музиката да марширува в боен строй или да се втурне бясно, докато бавни и тежки рифове се сменят с вити сола, на които ти идва да яхнеш гребена на вълната и... се озоваваш на върха на този на погото. Доволно приятелско блъскане, докато на чудесната Слънце Ицо сам се хвърли в ръцете ни и пълзя дълго време по ниския таван, докато под него празнувахме сякаш пометени в древен ритуал. А четиримата на сцената държаха юздите на музиката и тълпата и не ни оставиха въздух.

Епичната All to Ash преля в чистата езическа сила на The Rising Red, отмервахме такта с длани, дирижирани от цялата група и бяхме готови на всичко. Любимата, отдавна заобичана мощ на Rivalry се спусна над нас, главите се отметнаха назад, пеехме текста, а светлината на прожекторите пареше стиснатите клепачи. Отпред всички бяхме едно цяло, никой не мислеше да стои безучастно, задружно прегърнали бурята, се сляхме с музиката на Врани Волоса и дългата красота на We Are Not Alone In Our Universe… след която трудно има продължение и сили... но пък те винаги намират още. Почит към Quorthon с героичната Man of Iron на Bathory и последва втората част на концерта. Целият първи албум. И то след изсвирения без пропуск втори запис. Отново се люшнахме, отново се срещнахме, отново се сляхме. И Крушението понесе отломките на празника дълбоко в сърцата ни, докато вие прибирахте инструментите, а ние събираме сили и черни коси за следващи срещи.

_{доста по-читави снимки ще видите в блога на Еми}