LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Bottom creates a new beginning
Осем момчета от Асеновград свирят заедно в две различни като стил, но заредени емоционално групи. Музиката им никога няма да се качи в ефира на големите медии. Никога няма да напълнят зала „Универсиада”. Не защото не го заслужават, а защото стила, който са си избрали, не е насочен към масовата аудитория. И слава Богу! Защото това, което ги тласка напред, което ги кара да се събират в малки помещения и да издишват кислорода с хората, които приемат на тяхната честота, е онова изкуство, което блъска в гърдите онези, които имат таланта и призванието да се изкажат. А „когато някое изкуство ти въздейства като топка напрежение ниско в гърдите и те кара да изтръпваш, независимо дали е музика, картина, филм, е, тогава значи е истинско”. Напълно съгласен, Кире.
Клубът беше пълен още преди 4? (Four Questoins) да излязат на сцената. Хората разглеждаха красивите принтове на Еми, окачени зад стъклени рамки над дългия барплот, осветени ефектно от заглушена светлина, разговаряха и отпиваха любими напитки. От колоните се чуваше тихо Type O Negative, един субект доволно примижаваше, облегнат на колоната пред сцената, а в заведението жужеше атмосфера на приятно щуране и очакване. Хора се поздравяваха и прегръщаха, вдигаха се наздравици, а музиканти и художник се радваха на приятелско и фенско внимание. Като на истинско тържество.
За Smallman ми е изключително трудно да пиша. Обичам музиката им някак не върви, не че не е истина де. Но дълбочината, в която въздейства, силата на парчетата, страхотния глас на Цецо, гайдата му, туулския бас, побъркващия ритъм, здравите рифове, мелодиите, тежките изблици, красивите текстове, всичко това съчетано е не само любовта на фена. Това е и любовта на групата към изкуството. Собственото им изкуство, което извира от тях, независимо от всички фактори. Окъпани в светлината на прожекторите, четиримата асеновградчани забиха толкова здраво, че публиката и пред сцената, и на терасата пред бара, и в дъното на заличката буквално откачи. Куфеене, викане, пеене – всички плуваха заедно в дълбоките води на Smallman. Много емоция има в тази група, много удрят и хващат за сърцето. Дотам, че чак се притесних очилата на подивяло дивеещият до мен Божо да не хвръкнат на сцената. Която виждах, когато не бях отдаден на собствения си филм и размятане на волоси.
Когато различните форми на изкуството се съчетаят и слеят в общо представление и то организирано от самите автори, вече не говорим просто за ентусиазъм, защото тази дума звучи някак несериозно. Всичко снощи беше на страшно високо ниво, професионализмът и емоцията личаха във всеки аспект на концерт-изложбата. Благодаря ви и не спирайте!
Снимки: Manna
Концерт и изложба заедно в клуб, пълен с приятели и фенове. Такива неща са огромна рядкост и когато са направени от сърце, трябва да се види. Да видиш плода на общите усилия на млади артисти да представят своето изкуство. Аудио-визуален трип със стотина гости. И то най-готините гости на света – отдадени, подкрепящи и съпричастни към атмосферата на събитието.
Осем момчета от Асеновград свирят заедно в две различни като стил, но заредени емоционално групи. Музиката им никога няма да се качи в ефира на големите медии. Никога няма да напълнят зала „Универсиада”. Не защото не го заслужават, а защото стила, който са си избрали, не е насочен към масовата аудитория. И слава Богу! Защото това, което ги тласка напред, което ги кара да се събират в малки помещения и да издишват кислорода с хората, които приемат на тяхната честота, е онова изкуство, което блъска в гърдите онези, които имат таланта и призванието да се изкажат. А „когато някое изкуство ти въздейства като топка напрежение ниско в гърдите и те кара да изтръпваш, независимо дали е музика, картина, филм, е, тогава значи е истинско”. Напълно съгласен, Кире.
Едно момиче, родено в Бургас, живеещо в София преди години остави четката и моливите и хвана здраво обектива и инструментите на програмите за обработка на снимки. Кадрите, които прави са изумителни. И топли, и дистанцирани, и слънчеви, и космически. Но основно – въздействащи. Прави и учи това, което извира от нея. Защото талантът й го диктува.
Клубът беше пълен още преди 4? (Four Questoins) да излязат на сцената. Хората разглеждаха красивите принтове на Еми, окачени зад стъклени рамки над дългия барплот, осветени ефектно от заглушена светлина, разговаряха и отпиваха любими напитки. От колоните се чуваше тихо Type O Negative, един субект доволно примижаваше, облегнат на колоната пред сцената, а в заведението жужеше атмосфера на приятно щуране и очакване. Хора се поздравяваха и прегръщаха, вдигаха се наздравици, а музиканти и художник се радваха на приятелско и фенско внимание. Като на истинско тържество.
Четирите въпроса излязоха към 8:30 и директно захвърлиха публиката в експресивния си рок. Разпиляни китари, нагнетяващо напрежение, избухващо в агресивни пасажи, преди да се върне в почти пост-рокаджийските струнни мелодии. 4? се оказаха обичана група, имаше хора, които явно познаваха парчетата на новата (за мен) група и подпалваха съседите си с куфеене и аплодисменти. И съвсем искрено тълпата аплодираше бандата и се раздаваше по време на зареденото им с емоция изпълнение. Непознати песни, които обаче успяха да ме вдигнат след изтощителния уикенд, парчетата на четиримата на живо са чудесен трип. Заслужени овации след около едночасовия им сет и музикантите, видимо развълнувани, благодариха, благодариха и на Еми, чиито адски адекватни визуализации допълваха изъплнението им и отстъпиха сцената на Малкия Човек.
За Smallman ми е изключително трудно да пиша. Обичам музиката им някак не върви, не че не е истина де. Но дълбочината, в която въздейства, силата на парчетата, страхотния глас на Цецо, гайдата му, туулския бас, побъркващия ритъм, здравите рифове, мелодиите, тежките изблици, красивите текстове, всичко това съчетано е не само любовта на фена. Това е и любовта на групата към изкуството. Собственото им изкуство, което извира от тях, независимо от всички фактори. Окъпани в светлината на прожекторите, четиримата асеновградчани забиха толкова здраво, че публиката и пред сцената, и на терасата пред бара, и в дъното на заличката буквално откачи. Куфеене, викане, пеене – всички плуваха заедно в дълбоките води на Smallman. Много емоция има в тази група, много удрят и хващат за сърцето. Дотам, че чак се притесних очилата на подивяло дивеещият до мен Божо да не хвръкнат на сцената. Която виждах, когато не бях отдаден на собствения си филм и размятане на волоси.
А визиите на Еми все така се въртяха на платното зад басиста Стефан, докато музиката заливаше неудържимата маса от хора. „Чакаме този концерт от осем години”, развълнуван сподели Цецо. Съчетанието от силно впечатляващи образи и жестоките песни на квартета, в пълната с усмихнати лица заличка беше един от най-силните и въздействащи концерти в последно време. Чухме песните от първия албум, чухме нови парчета, чухме дори един бавен и тежък прочит на Black Hole Sun (Ники, видях те най-накрая и теб да куфееш и пееш на концерт, хаха!), чухме „хита” Evolution, чухме две чудесни банди и видяхме страхотни картини. Като истински егоист, ще споделя, че феновете заслужаваме такива събития – успех и ни дайте още!
Когато различните форми на изкуството се съчетаят и слеят в общо представление и то организирано от самите автори, вече не говорим просто за ентусиазъм, защото тази дума звучи някак несериозно. Всичко снощи беше на страшно високо ниво, професионализмът и емоцията личаха във всеки аспект на концерт-изложбата. Благодаря ви и не спирайте!
Снимки: Manna
коментари [6]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 155 4
Включване / Регистрация