Нощта на вси... езичници и фолклористи

Halloween е. Не че би трябвало да интересува първо българите, второ паганистите, фенове на Skyclad, събрали се пред The Box, гонейки студа със спиртни напитки, докато чакаме да ни пуснат на топло и Музика. Пийваме, тече приказката, обсъждат се различни неща, от задаващите се тази вечер купони на различни горещи точки, през импровизирани уроци по испански език, до леко задълбаване в литературните постижения на няколко големи имена. Въртим бутилчицата с черен етикет, когато постепенно тълпата се просмуква в кутията и дочуваме приглушен тътен от мазето.

Ето, концертът е почнал докато навън протичаше импровизирана дегустация на отбрани маркови питиета. Voyvoda са едни в студиото, съвсем други на живо. Пускайки си дебютния им албум The Confederacy, бихте се насладили на атмосферични бийтове и доста електронни хармонии. Пулсиращи със стилообразуващи елементи като автентични семпли с българска реч, мрачни настроения, отнесени състояния и доста музика. На живо, обаче работата за неподготвения посетител би била съвсем непредвидимо дива, пънк, китарна, басирана, барабанизирана и одухотворена. Връзка може да се каже, че има - мрачно е. Аз го асоциирам с излъчването на Нова Генерация, но по-дисторизирано в музикалната си част. А по едно време прозрях нещо гениално и просто, както повечето гениални прозрения. Ами те Voyvoda не е като да не могат да сложат Dimmu Borgir в малкия си джоб. И така, пробвайте контраста, много е интересен. На мен си ми липсват студийните песни в жив вариант, на Britney Spears й липсват децата. Вижте само как звучи примерно „На родния музикален пазар му липсва втория студиен албум на Voyvoda”.

И не само, Симо. На родния музикален пазар му липсва и втория студиен албум на Врани Волоса. Питай тия 50-60 човека, дето изригнахме за пореден път на прекрасните Слънце, Rivalry, Heresy. Огромни са бургазлиите. Огромни на сцената и в музиката си. Не е преувеличено да кажем, че просто една разкошна група, творяща не само стойностна музика, а преливаща от идеи, емоции и талант, не е уцелила държавата, в която да твори. Но благодарение на Емо, поне имаме възможност да ги гледаме сравнително често на живо и да репетираме с момчетата песните за издаването на албума. Не веднъж съм споменавал какво е концерт на Врани Волоса – вихър. Абсолютна вихрушка от музика, дълбочина, сърце, пламък, страст, сила и пълна отдаденост. Безкрайна обич от феновете, възнаградена с тотална буря от сцената. И пред нея. Лек въртелив жест с ръка от страна на Ицо и в бесния край на Rivalry се хвърлихме в жертвоприношение, поели страстта на песните на петимата, удавени във вълната, помитаща ни от колоните. И втори прилив със затварящата Крушение. До скоро, банда, съвсем скоро, надявам се!

А Skyclad... Нека припомня какво каза Kevin, преориентирал се от продуцент на групата, в неин втори китарист и основен вокалист, след напускането на култовия предводител Martin Walkier: „Чували ли сте за фолк метъл? Е, май ние сме отговорни. Съжалявам!” Оттам насетне сметнете, че имена като Finntroll, Cruachan, Korpiklaani, Turisas… имат много за какво да им благодарят. А при Skyclad нещата далеч не са само весели песни с цигулка за пиене. Още в първите записи преди 20 години се прокрадват почти магически-ритуалните завещания в лириките на Martin, споделят се идеите за езичеството, келтските вярвания, единството с природата, силата на мита... Всъщност, на историята мястото не е тук. Тук и сега, там и тогава, бяхме феновете, които музиката на британците отдавна е пленила, които вперваме поглед в приказното минало, в шарените обещания, когато слушаме песните на Skyclad. Древна любов за доста от присъстващите, извор на вдъхновение за неколцина, силно любопитство за трети. А имах щастието да съм притиснат пред сцената през целия концерт между двама от най-верните почитатели на групата. И прегърнати с Мартин и Делян да пеем и куфеем, директно пред петимата весели чичковци (добре де, и една шантава и ухилена лелка), докато ни черпят с добро настроение...

Earth Mother, the Sun and the Furious Host изкараха Skyclad като приветствие и възторжено крещяхме, сякаш току що повярвали на невероятната възможност, на прекрасния подарък от Gorgon – легендите не наживо, а на една ръка разстояние – земни, готини, ухилени, пийнали и свирещи, пеещи, даващи. Семпли черни дрехи, широки усмивки, зачервени лица, изцъклен поглед от Kevin Ridley докато пее забързаните лирики, независимо дали писани от него или големия му предшественик. Песните заваляха с див ентусиазъм, посветени най-вече на нас, на всичките куфеещи, вилнеещи, пеещи, въздушни китаристи, музикални оптимисти, танцьори, позьори и погисти, които се завъртяхме в бясна метъл жига. Skyclad наливаха весели звуци, цигулката на Giorgina Biddle не млъкваше като стара кавгаджийка, Steve Ramsey черпеше с весели шестструнни мелодии, които понякога разцепваше с тежки рифове, а Kevin пееше потен, като разреждаше песните с глътки Jagermeister или минерална вода (като успя да си окъпе сетлиста и с двете). Ритмиката на парчетата, брадатите мутри в тълпата, червендалестите британски физиономии, пиенето на корем, атмосферата в клуба ни изпратиха не в софийска есенна нощ, а в средновековна кръчма или направо в „Скокливото пони”, където подивели хобити караха стотина души да пеят и пият едновременно, задавяйки се от удоволствие. Място, където в песни, танци и пиене забравяме и се забавляваме:

Where they sit around and get a round in while the getting's good,
They'll make the most until the money's gone.
They're coming out to celebrate, to sing and dance and to escape
A crazy world where everything seems wrong.
Drinking to forget and to remember all the glory days,
The days we stood apart and we stood strong;
Though the beer befuddles sense it can't provide them recompense,
They settle for Another Drinking Song

Песента, синтезирала толкова много от настроението в музиката на Skyclad ни понесе в поредния вихрен танц, чашите и бутилките звъняха, докато ръцете беснееха, хванали съседа в приятелско меле пред сцената, а гостите разливаха музика, събирана 20 години и туптяла толкова дълго в сърцата ни. Доволно количество звуци и от старите записи, обилно поляти с откъси от последните два албума, добрият ден за свирка не е зле и за жига, а след няколко напускания и връщания на сцената, концертната част от купона завърши с мечовете на хиляда души и всички ревнахме “Hurrah, Hurrah, Hurrah, Hey! Over the hills came the Swords of a Thousand Men”.

Край на концертната част, защото започна организираното от Gorgon хелоуин парти, клуба се напълни с вампири, зомбита, орки, дебели метъл(к)и и кльощави петлета, а музикантите останаха да пийнат, да се снимат и да разпишат който каквото им даде. 31 октомври – нощта на Вси Светии и Пияници.