Второто пришествие на финските титани

“A-mor-phis! A-mor-phis! A-mor-phis! A-mor-phis!” – около 800 гърла крещяха името на финските богове, слезли за двучасов спектакъл в София. 800 притиснати един до друг и напълно отдадени фена, пляскащи в такт и пеещи песните на една от най-силните банди в скандинавския (и далеч не само) метъл. Щастливи ли сте? Защото аз дори повече. Изключителен концерт и прекрасна група.

Очакваше се шоуто да е разпродадено – Amorphis са любимци на поколението, прослушало метъл в началото и средата на деветдесетте, а откакто си взеха и Томи-несекващото-гърло-Йоутсен, всеки записан от тях албум е обречен да влезе в сърцата и на младите метъл фенове. Резултатът – пълен Blue Box и агитки, ревящи сърцато старите, епично-тежки пиеси и младежи, отдадено пеещи мелодичния метъл от последните три записа на финландците.

Amorphis са с такъв статус в България, че беше ясно, че клубът ще се напълни. Още в 7.30 хората вече бяха вътре и търпеливо чакаха началото на музикалната програма, оживено разговаряйки, хванали по чаша бира или надигащи спиртни глътки от официалния спонсор водка Finlandia. Приповдигнато настроение, доволни физиономии, всички чакат любимата група. Тангра Мега Рок не сбъркаха и с мястото на събитието (сори, ама във всяка друга по-голяма зала нямаше да е същото – 1000 души в зала за 3000 е сухичко), и с подбора на бандите. Вярно, Amoral, които излязоха първи, предвождани от мязащия на доста грозно момиче Ari Koivunen, предложиха доста сухичък и скучен хеви метъл (новите неща) и мелодичен дет (старите парчета), но с изключително слаби харш вокали на мюзик айдъла. Накратко – от Amoral лице не запомних, за разлика от десетки метъл-дебеланки, впили жадно свински погледи в кльощавото кьосе на сцената.

Но далеч не така стои положението с втората финладска доза метъл за вечерта на 30 октомври. Before The Dawn излязоха и директно ми изкъртиха сетивата със стегнат и силен китарен звук, мощни ревове от китариста и шеф на бандата Tuomas Saukkonen и чудесните чисти вокали на басиста Lars Eikind. 40 минути страхотен фински звук показаха на метълите в залата, че не е нужно групите да приканят случайните минувачи като продавачи на Женския Пазар да им купуват стоката (както направиха Amoral). Чудесния мелодичен и мрачен метъл на Before The Dawn накара доста хора да посегнат към оределите от финландийки кесии и да си вземат кой тениска, кой диск на юнаците.

В десет вечерта кондензът в тесничката зала се покачи до ниво „дишам водни пръски”, съседните рамена станаха по-близки от собствените, а Amorphis изскочиха под прожекторите с последния си сингъл Silver Bride. Не фурор, а шибан вулкан от човешка истерия посрещна шестимата финландци, чак се огледах по ламперията, притеснен някоя талпа да не се откачи отново, надвисвайки застрашително над меломански черепи. Такъв заряд, такъв силен синтез на адски въздействаща музика, такава харизма имат музикантите, че тълпата, сякаш неусетно устремена към по-близък контакт, изригна с изпънати напред ръце. Браво на убийствената публика! Чудесни, чудесни, чудесни фенове! Всички, навсякъде, дори на балкона, отреден за гости, музиканти и журналисти, всички аплодираха бурно Amorphis и възторжено отдаваха заслуженото на дълбоките композиции на бандата. А те... великолепно съчетание от новото и старото лице на групата, логичен превес на песни от последните три албума, но сериозно застъпено присъствие на Tales from the Thousand Lakes, записът, който ги доведе до родните метъломански уши и хората, които сме родени в края на 70-те и началото на 80-те и прослушали по-твърда музика И с този албум. Безнадеждно отдадени на емоцията, с колегата Шахпазов разхвърляхме тениски и размятахме глави, потънали в жестокото медли, което беляза класическия (и все пак най-силен) албум на Amorphis – Elegy. Рифът на Against Widows, който запрати тълпата в клуба в мощна вълна от канализирано движение, косите полетяха и запяхме “The Devil weeds a widow, death another’s leftover…”, като в същото време се опитвахме да не се скъсаме на части скачайки и размахвайки юмруци, волоси и телеса. Постепенно мелодията стана по-игрива, докато премина в епичния припев на Cares и подехме “Drag my cares away, carry off my grieves…”, за да запеем почти по мейдънски „О-ооо-оооо” на On Rich and Poor и да затанцуваме отново в така любимите синьо-плътни мелодии отпреди 13 години. 13 години, в които Elegy се установи като класически за европейския метъл и Amorphis станаха така любими, така важни за феновете. И докато на парчета като Majic Beast или Smoke, Tomi се задоволяваше с рязко приклякане или повяване на косата, за което бях твърдо убеден, че го прави от страх да не смени рязко ритъма на барабаните с тежките масури, сега вече въртеше така ентусиазирано над еднометровите дредове, че на сцената те заприличаха на змиите от главата на горгона Медуза, готови да вкаменят първите редове подивяли фенове.

Последва леко успокояване на топката с From the Heaven of My Heart, качихме се на терасата, да изцедим потта и да видим и ние как е от високо, когато се оказа, че всъщност балконът е пълен с... почитатели на Amorphis. Момчетата пожелаха лека нощ и избухна Black Winter Day, под краката ни мнозинството буквално закипя, а около нас „гостите”, захвърлили задръжки, крещяха с все сили, скочили на крака и по седалките, изпънали рогата, надали вой и куфеещи безспир. Натам не помня, защото всичко се завъртя, докато врата ми се подчиняваше на първичния метъл ритуал а юмруците ми млатеха по бедрата, потънал в дълбините на черния зимен ден.

Привиден край, обаче, защото оставаше, освен всичко останало и още едно любимо парче, една така обичана песен. И ето я, краят на всичко! My Kantele. „Копеле, дано е тежката версия!”, сподели разчувстваният Шахпазов и в този миг Tomi зарева “Truly they lie, they talk utter nonsense…”, което, смятам, се чу на 400 километра разстояние, а Esa и Tomi Koivusaari заляха Blue Box с чудесните китарни мелодии на песента, след която няма нищо, само щастието от прекрасния концерт на великолепните Amorphis.

_{снимки: Елена Ненкова/ Тангра Мега Рок}