Jim Beam Cube Fest

В мрачнaта неделя на 18 септември се състоя третото издание на Jim Beam Cube Fest (предишните - 18 април 2003 година - Военен Клуб, София и 8, 9 август същата година в клуб Комина, Созопол). Място на събитието беше Летния театър в Борисовата година, който неотдавна преживя касапницата на полските дет метали - Vader. Участниците във фестивала бяха цели девет на брой - M.V.R , Daily Noise Club,Subtierra, Leepra De Luxe, Sheky and the Bloody Boys, Анимационерите, РЕВЮ, Panican Whyasker, R.O.B.T.F.Редът за излизане на сцената бе малко по-различен от предварително обявения. Цената на билетите за мероприятието беше 6 лв., а в деня на коцерта - 7лв. Организацията бе на много високо ниво. Малко след входа, очарователни момичета връчваха на посетителите метални свирки, които на моменти след колективното им надуване превръщаха атмосферата като на някое Рейв парти. Сцената беше закрита, не много голяма и натрупана с апаратура и инструменти отвсякъде. На и около нея стоеше ликът на Jim Beam – спонсорът на събитието. От двете й страни бяха разположени две видео стени, които излъчваха специално подготвените визии за шоуто (от Lepper De Luxe насетне)- кога пасващи с музиката, кога не. Над главите на публиката, слезла долу, се простираха красиви неопределени, поне за мен, фигури, вързани за горната част на сцената или за някой от околните стълбове, Те допринасяха за цялостното внушението на декора, но за съжаление пречиха на видимостта на зрителите избрали по-задните места нагоре. Звукът бе мощен и чист, накърняван само от време на време от някоя и друга микрофония. Иначе в паузите на последните четири групи, а понякога и между песните се чуваше пръщене или шум от колоните. Акуратно бяха разположени изкуствени варели, където хората можеха да изхвърлят пластмасовите чаши от продаващата се наливна бира. Встрани - долу вдясно организаторитебяха разположили две тоалетни, специално за концерта. Шоуто започна с около половин час закъснение.

Първи на сцената излезнаха M.V.R, които показаха прекрасна funky-jazzy музика събрана в 4 песни. С прекрасни партии на тромпета, превръщащ атмосферата толкова спокойна. Отчетлива и изнесена напред ударна и бас секция. Кристален звук и нежниджаз, соул вокални партии,изпяти от чаровната им вокалистка Мария, стигащи до гневни изблици, напомнящи ми на Skin (Skunk Anansie) и Sandra Nasic (Guano Apes). Eдинственото, което бих желал е да възпроизведат по-голяма част от музиката си наживо, а не с готови семпли. С удоволствие ще ги гледам пак. 10-ина минути след М.V.R. на сцената своя гиг започнаха Daily Noise Club – единствената изцяло жива група заедно с Subtierra и Sheky and the Bloody Boys . Ударна доза Гаражен и Хард Рок с натрапчиво Груув звучене и Уа-уа сола. Имаше някои много изкъртващи рифове, напомнящи на Alice in Chains, Soundgarden, Rage Against The Machine. Много енергичен и приковаващ вниманието фронтмен. Гост-китарист Иво Чалъков (настоящ Gravity.Co). Последните 2 песни ми дойдоха малко в повече. Единственото, което групата трябва да намери, според мен, е собствения си стил и звучене. Трети на сцената излезнаха триото Leepra De Lux. Членовете й са оставили следи в групи като Alien Industry, Babeface Clan, Блуба Лу. Започванаха с почти чисто електронно drum&bass звучене, после минаха през брутализми, напомнящи на System of a Down, и накрая завършвайки спсихаделик реге. Видео стените започнаха да излъчват визиите. Публиката наброяваше вече около 400 души, започнапак да вали и да се усилва дъжда. Момчетата от Leeora De Lux споделиха някои истини за съседите и техните роднини, изнесоха много разчупен и интересен гиг и раздвижиха публиката. След тях дойде ред и на Анимационерите. Целият състав излезна в космонавтски костюми или поне на мен на такива ми приличаха. Първа песен изпята на роден език, досега! Никога не съм им бил особено голям почитател, но na безпогрешно им представяне, феновете със сигурност останаха доволни. Анимационерите изкараха и няколко нови и непознати за публиката парчета.Веднага след тях на сцената се появиха Subtierra, чийто барабанист Росен Димитров–Роза се появи в общо 3 групи през вечерта (също в Ревю и Panican Whyasker). Aлтернатив, минаващ през много влияния и често сменяне на ефектите на инструментите, напомнящи ми на Panican Whyasker. Като цяло не ми допаднаха много, но не мога да не отчета впечатлящия инструментал само с бас и барабани, както и парчето им Аcross The Ocean. Техният гиг ми дойде пак малко в повече и към края бях леко отегчен. Но наистина впечатляващ барабанист и басист. Следващи по ред бяха Sheky and the Bloody Boys. Единствената по-хард група, заедно с Daily Noise Club.Te забиха в характерния си стил.Пак цялото внимание беше приковане в лудия им фронтмен, който не спря да пуска лафове от рода на “…А курви има ли ? Не ви чувам!”. Sheky този път не успя да разпее публиката, може би защото преобладаваха повече фенове на по-леката музика и Алтернатива. Много куфеене и енергично присъствие от страна на Sheky и китариста Чавдар , мачкащи сабатски рифове, тук там двойни каси. В общи линии това беше. След тях - една от най-очакваните групи – Ревю. Дива радост настъпи долу. Имаше една разлика между Ревю и останалите групи на вечерта – култа към самата група от страна на публиката, нещо което се постига с годините. Гюров и компания изкараха главно старите класики: Чичо, Ала-Балa, Директор на водопад, Шарената сянка и т.н… спо-различен аранжимент и забавено темпо. От албума “10” чухме само добре познатото Закуска иГалера. Вокалистката Кристина Серафимова идеално влезе под кожата на Милена. Единствената група изкарала песен на бис и единствената пяла изцяло на български език. Веднага след тях на сцената се изстреляха Panican Whyasker. Не съм особен почитател на всеобхващащия им екстравагантен алтернативен рок стил, с тук-там електронни наченки. Отново оживление сред публиката, 10-15 души спретнаха пого (единствено на тях имаше). Адски енергичен и със силно сценично присъствие Нуфри. Основен двигател на групата. Лично на мен интересно ми стана след Шоубизнес, любимото ми тяхно парче и последвалите две финални и дълги парчета. Едното с рапирането и енергичнен припев, каращ да цялата тълпа да подсача, другото с наченки на реге в маниера на пеене. Над публиката бяха пуснати еднодоларови банкноти, където вместо лика на някой американски президент се мъдреше логото на Panican Whyasker. При едно от слизанията на Нуфри при публиката с микрофона, под дъжда, беше раздрусан от ток, който можеше да доведе и до по-лоши последствия, заяви той след края на представянето им, което беше най-дълго от на всички присъстващи групи. Нуфри е създателят, двигателят и идеологът на Jim Beam Cube Fest. Третото му издание беше закрито от R.O.B.T.F. – сред участниците бяха Нуфри (ди-джействаш, вокали), атрактивният басист на PanIcan Whyasker – Aлександър Янев, Църо (бабарани – и вSheky and the Bloody Boys). Преобладаващ drum&bass, минаващите през ефекти вокали на Нуфри, клавирите и китарите бяха изтеглени по-назад .

Присъствието ми на този концерт ме накара да си спомня, че има групи в България, които правят авторска и стойностна музика. Самият факт, че са се захванали с музикалния шоубизнес в България заслужава уважение. Дано провеждането на Jim Beam Cube Fest се превърне в дългогодишна традиция. Има нужда от повече подобни концерти.