LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Spirit Of Burgas 2009
И тази година панагюра Spirit Of Burgas попадна между други събития, които удължиха в пъти цялостната атмосфера във времето. Автопилотът се включи изненадващо още след първия фестивален ден, като едновременно с това колесниците бяха блокирани, а скафандрите - продупчени. За да разберете кой хвърли изненадващо бомба с участието си, какво е общото между Черно Фередже и Mario Ranieri и други субективни безсмислици, ще четете надолу.
В пика на концертната серия с честота три концерта седмично, Текила бара, съвсем близо до космическия кораб със зеления диван, предложи най-якият лайв на Artery, за който дори не съм мечтал. И въпреки че "кафа вече!", това ни отнесе и толкоз. Пореден неуспешен опит да се стигне до капсулата за регенериране преди изгрев слънце - пореден и последен шанс... След няколко часа сме на крака с временния екипаж и всичко, което ни дели от Бургас са 20км, едно телефонно обаждане и мимолетна среща с обменуем характер, за всеки случай... Четвърт час по-късно сме на пътя с Kyuss в ушите. Жегата и недоспиването си казват думата в най-неподходящия момент, часове преди фестивала. Бирите се отбягват всячески, докато не се оказа, че именно в тях било разковничето. Какво си мислех... По стара традиция влизането стана в най-ранен час, така че последвалите жестокости пред входа сякаш се случваха някъде другаде, на някой друг, много надалеч... Бърза ориентировъчна обиколка, потвърждаване на плана за комуникация със специална клип-смс система (която се оказа отново ужасно нерентабилна, но пък работи!) и изведнъж: БАМ! Никаква идея какво, кога и къде от всичкото да се слуша и гледа... Breakpoint за сметка на D2 -приятна изненада за малкото събрали се в ранния час пред Jack Daniel's. Една добре утвърдена формула, но за сметка на това в прекрасно изпъление - това важеше за голяма част от музикантите през тези 3 дни - всичко е блус!
Но не и за заклещените на входа в това време, тъй като пропуснаха личният ми фаворит за трите дни. Защо Crystal Method са първия ден и защо свирят в реге ритми? На такава дискотека не съм бил - изпълнението на Dreadzone лично ме зареди така, че да изкарам на автопилот дори дни след неделята. В този миг получих зов за помощ - някой имаше нужда от лекарство. Съобщих координатите си спрямо вече уговорената клип-смс система в три думи и след минутки подобрих рекорда за завиване в полеви условия. Dreadzone го заслужават! Ако си пуснете нелегално изтеглените албуми, едва ли ще усетите еквивалент на еуфорията ми - и аз не успявам. Едва ли ще стане и с легално копие. Записите са по-скоро лежерни, докато лайвът беше изкъртващ! Всъщност много малко от бандите успяват да звучат многопластово лайв. В този първи ден бяха най-много на куп. Псевдо-алкохолните бири и периодичните stone circles доведоха до формулирането на следния лозунг за първия ден:
Дехидратация и хипервентилация
Оттук нататък по сцените, които обиколих наблюдавах основно демони. Сатаната изкупува души всякакви. Естествено Panican Whyasker се класират достойно. Два пъти съм ги гледал и двата на тоя плаж. По време на Шоубизнеса в тълпата някой почерпи с баница - по-доброто бело! Два пъти сеч и вода от далечния кладенец! Същото важи за Odd Crew! Rawk On! Но преди Odd Crew свириха Faith No More...
Съжалявам отново за А-Морал... Покрай тях изгоряха и Empty Face, ама тарапаната и терена вдигнаха много цената. Това, което видях от Elvis Jackson и Berney's Propaganda (в обратен ред) ме забавлява добре, но някак мимолетните прослушвания на нещо ново случайно пред някоя сцена винаги разчитат и на отклик от публиката, за да са качествени. Затова взех решение да съм най-големия фен на всички групи и изпълнители през трите дни. И така, викайки, свирейки и пляскайки вдигах бойния дух. Имаше ефект. Докато певицата на македонците изглеждаше и звучеше много приятно на сцената, словенските момчета вдигнаха повече шум и прах. Отново бяха примесени реге ритми - изобщо всеки свири квото си иска, но между другото меша с реге. Мнозина пропуснахме случващото се на главната сцена след като FNM слязоха от нея. В този ден и аз. За сметка на това пиенето на бира и слушането на блус винаги са си отивали. Мернах за миг Wild Flowers Blues Band, но успях да наваксам веднага след фестивала, тъй като посетиха плажния бар в родния ми град - невероятна игра между инструментите. Само не разбрах за къв блус пеят, след като имат група, бус и жени с тях. Блус е когато нямаш група, бус и жени! Нейсе... добри са! Ако не ме лъже паметта, NFG поздравиха организаторите на фестивала с песента Прости хора? Местната гордост прай шоуто. Както и да е, сцената На тъмно, която перфектно си отговаряше на името, донесе много колорит и през трите дни - все някой псуваше оттам, изпадаше, биеше се... И тва всичкото, докато се надвикваха с лупаницата от главната сцена. Салсата - място за рекреативни занимания. DUB - най-добрият завършек на всяка нощ до края на света! Какво изпуснах? Go Dutch, go home! И разбира се Babyface Clan... Ехх... На плажа, приятен звук, много танци, както и таратанци, нови песни и... ментална дисхармония, доблест, смелост, чест... еби му майката. Дойде ми в повече. И въпреки всичко - чудесно преживяване!
Лазим, ама газим!
След кратка дрямка на плажа, но от правилната страна, слънцето ме ослепи за част от секундата и причини силна болка. Концлагерът с черните газови камери едва ли е бил по-добра оферта, дори и да струваше 30 лева!!! Под моста съобразителни хора се бяха наредили и под дебела сянка почиваха качествено. По-доброто афтърпарти беше в морската, на хладно между дърветата, размазани глави, размазани песни, размазани гласове, бира и цигари. Само в събота, само от 10 до 19 часа.
Отново голям минус за пропуска на Млък! Чак "чувство на нелепост и недоизпълнен дълг"! Ако някой е гледал Those Furious Flames, моля, нека да сподели в коментарите. Светльо напсува целия свят. Черно фередже - по два пъти. Салса за естетически баланс. Изобщо след динамичната програма на първия ден бяха пропуснати и около 4-5 банди На тъмно. Жалко. Сред тях попадат и Senor Buffo... Блус, джаз, блус, бира. Ако отново ви интересува какво имаше на главната сцена след FLC - то изпуснахте жесток dubstep, ама както си му е редът - с много-много бас!!! Спокойно, нямаше Properllerheads или поне аз не чух. Забавата беше при Сърмата. В случай, че ви допада стилът му и хуморът му. Но...
"Let The Beat Control Your Body!"
Денят, в който се преоценяват придобитото и пропуснатото от предните два и на базата на това се взима решение колко точно да се строшиш днес.
Финалът отново бе за миг под ямайски звуци и цветовете на сумрака над морето. Но преди това доволно разбиване с Mario Ranieri, който подобно на Черно Фередже мотивираше с We Will Fuck You. Изненадващото беше, че вместо той да изкара до края, го смени друго момче, което вкара толкова пилящи мозъка минимъл психеделии, че направо си изгони хората. Което лично ме разочарова, щото си беше по-интересно от Ranieri...
Три дни като в паралелен тунел на реалността - толкова много музика, танци, срещи и всичко покрай това, че за миг не е ясно сън ли е. Може би, добре че е само три дни... Ще се видим догодина!
Илиян Ружин/Spirit of Burgas и Георги Панайотов/Spirit of Burgas
И тази година панагюра Spirit Of Burgas попадна между други събития, които удължиха в пъти цялостната атмосфера във времето. Автопилотът се включи изненадващо още след първия фестивален ден, като едновременно с това колесниците бяха блокирани, а скафандрите - продупчени. За да разберете кой хвърли изненадващо бомба с участието си, какво е общото между Черно Фередже и Mario Ranieri и други субективни безсмислици, ще четете надолу.
В пика на концертната серия с честота три концерта седмично, Текила бара, съвсем близо до космическия кораб със зеления диван, предложи най-якият лайв на Artery, за който дори не съм мечтал. И въпреки че "кафа вече!", това ни отнесе и толкоз. Пореден неуспешен опит да се стигне до капсулата за регенериране преди изгрев слънце - пореден и последен шанс... След няколко часа сме на крака с временния екипаж и всичко, което ни дели от Бургас са 20км, едно телефонно обаждане и мимолетна среща с обменуем характер, за всеки случай... Четвърт час по-късно сме на пътя с Kyuss в ушите. Жегата и недоспиването си казват думата в най-неподходящия момент, часове преди фестивала. Бирите се отбягват всячески, докато не се оказа, че именно в тях било разковничето. Какво си мислех... По стара традиция влизането стана в най-ранен час, така че последвалите жестокости пред входа сякаш се случваха някъде другаде, на някой друг, много надалеч... Бърза ориентировъчна обиколка, потвърждаване на плана за комуникация със специална клип-смс система (която се оказа отново ужасно нерентабилна, но пък работи!) и изведнъж: БАМ! Никаква идея какво, кога и къде от всичкото да се слуша и гледа... Breakpoint за сметка на D2 -приятна изненада за малкото събрали се в ранния час пред Jack Daniel's. Една добре утвърдена формула, но за сметка на това в прекрасно изпъление - това важеше за голяма част от музикантите през тези 3 дни - всичко е блус!
Но не и за заклещените на входа в това време, тъй като пропуснаха личният ми фаворит за трите дни. Защо Crystal Method са първия ден и защо свирят в реге ритми? На такава дискотека не съм бил - изпълнението на Dreadzone лично ме зареди така, че да изкарам на автопилот дори дни след неделята. В този миг получих зов за помощ - някой имаше нужда от лекарство. Съобщих координатите си спрямо вече уговорената клип-смс система в три думи и след минутки подобрих рекорда за завиване в полеви условия. Dreadzone го заслужават! Ако си пуснете нелегално изтеглените албуми, едва ли ще усетите еквивалент на еуфорията ми - и аз не успявам. Едва ли ще стане и с легално копие. Записите са по-скоро лежерни, докато лайвът беше изкъртващ! Всъщност много малко от бандите успяват да звучат многопластово лайв. В този първи ден бяха най-много на куп. Псевдо-алкохолните бири и периодичните stone circles доведоха до формулирането на следния лозунг за първия ден:
Дехидратация и хипервентилация
Оттук нататък по сцените, които обиколих наблюдавах основно демони. Сатаната изкупува души всякакви. Естествено Panican Whyasker се класират достойно. Два пъти съм ги гледал и двата на тоя плаж. По време на Шоубизнеса в тълпата някой почерпи с баница - по-доброто бело! Два пъти сеч и вода от далечния кладенец! Същото важи за Odd Crew! Rawk On! Но преди Odd Crew свириха Faith No More...
За Faith No More естествено се бяха стекли народите от посоките на света и някак си това винаги успява да предизвика изтощение, фрустрация и некомфорт, как аджеба да гледам и слушам най-добре въпросната банда. Определено всички бяха в крак с модата - колективно изпяхме Reunited и продължихме така до края. Беше някак странно толкова много хора да се струпат пред такава малка сцена... на която свирят Faith No More! При това reunited! Нямаше Falling To Pieces, но затова пък имаше I Started a Joke! Тайничко съм по-доволен... И как иначе!
Съжалявам отново за А-Морал... Покрай тях изгоряха и Empty Face, ама тарапаната и терена вдигнаха много цената. Това, което видях от Elvis Jackson и Berney's Propaganda (в обратен ред) ме забавлява добре, но някак мимолетните прослушвания на нещо ново случайно пред някоя сцена винаги разчитат и на отклик от публиката, за да са качествени. Затова взех решение да съм най-големия фен на всички групи и изпълнители през трите дни. И така, викайки, свирейки и пляскайки вдигах бойния дух. Имаше ефект. Докато певицата на македонците изглеждаше и звучеше много приятно на сцената, словенските момчета вдигнаха повече шум и прах. Отново бяха примесени реге ритми - изобщо всеки свири квото си иска, но между другото меша с реге. Мнозина пропуснахме случващото се на главната сцена след като FNM слязоха от нея. В този ден и аз. За сметка на това пиенето на бира и слушането на блус винаги са си отивали. Мернах за миг Wild Flowers Blues Band, но успях да наваксам веднага след фестивала, тъй като посетиха плажния бар в родния ми град - невероятна игра между инструментите. Само не разбрах за къв блус пеят, след като имат група, бус и жени с тях. Блус е когато нямаш група, бус и жени! Нейсе... добри са! Ако не ме лъже паметта, NFG поздравиха организаторите на фестивала с песента Прости хора? Местната гордост прай шоуто. Както и да е, сцената На тъмно, която перфектно си отговаряше на името, донесе много колорит и през трите дни - все някой псуваше оттам, изпадаше, биеше се... И тва всичкото, докато се надвикваха с лупаницата от главната сцена. Салсата - място за рекреативни занимания. DUB - най-добрият завършек на всяка нощ до края на света! Какво изпуснах? Go Dutch, go home! И разбира се Babyface Clan... Ехх... На плажа, приятен звук, много танци, както и таратанци, нови песни и... ментална дисхармония, доблест, смелост, чест... еби му майката. Дойде ми в повече. И въпреки всичко - чудесно преживяване!
Лазим, ама газим!
След кратка дрямка на плажа, но от правилната страна, слънцето ме ослепи за част от секундата и причини силна болка. Концлагерът с черните газови камери едва ли е бил по-добра оферта, дори и да струваше 30 лева!!! Под моста съобразителни хора се бяха наредили и под дебела сянка почиваха качествено. По-доброто афтърпарти беше в морската, на хладно между дърветата, размазани глави, размазани песни, размазани гласове, бира и цигари. Само в събота, само от 10 до 19 часа.
Отново се класирахме сред първите влезли. Изключително краткият сет на Силует за жалост бе пропуснат. Както и този на Gravity Co. Малко Jack Daniel's с Ink (песен на Kyuss) и Сепуко 6 за отскок и направо пред De-Phazz. Чудесна атмосфера! Елегантни музиканти, елегантни песни. И много секс. И джаз. За мене от зеленото, ако обичате. Благодаря. De-phazz идват вече няколко пъти и останах много приятно изненадан, когато дни преди фестивалът да започне, бе оповестено участието им. Яки са! Продължителното ходене по пясъка, високите цени и безалкохолната бира, никотиновата криза и досадните промоции могат лесно да ви изтощят. Затова понякога решавате да си останете там, където сте, дори и това да коства 50-минутно чакане Fun Lovin' Criminals да излязат на сцената. "Тоя сигурно се е насрал и не могат да го изкарат, бат", заяви Тошко. "Да ве, едва ли." Еми понасрал се беше, мисля. За сметка на това беше мъдро решение да се вредя поне веднъж някъде по-отпред на главната сцена. Там си дишаш музиката. Много грууви заигравки, много напушени парчета, много скачаха около мене на Scooby Snacks. Едни от най-истинските китарни сола и най-бруталният кавър на Foxy Lady. Дори само заради него си струваше стоенето на едно място дълго време.
Отново голям минус за пропуска на Млък! Чак "чувство на нелепост и недоизпълнен дълг"! Ако някой е гледал Those Furious Flames, моля, нека да сподели в коментарите. Светльо напсува целия свят. Черно фередже - по два пъти. Салса за естетически баланс. Изобщо след динамичната програма на първия ден бяха пропуснати и около 4-5 банди На тъмно. Жалко. Сред тях попадат и Senor Buffo... Блус, джаз, блус, бира. Ако отново ви интересува какво имаше на главната сцена след FLC - то изпуснахте жесток dubstep, ама както си му е редът - с много-много бас!!! Спокойно, нямаше Properllerheads или поне аз не чух. Забавата беше при Сърмата. В случай, че ви допада стилът му и хуморът му. Но...
"Let The Beat Control Your Body!"
Денят, в който се преоценяват придобитото и пропуснатото от предните два и на базата на това се взима решение колко точно да се строшиш днес.
Кълн мачкат по-здраво от всякога! Бих ги гледал всеки път, когато имам възможност и съветвам и вас да правите същото. Artery събраха много хора, но със сигурност имаше разлика с гореспоменатия им концерт два дни по-рано. Нов барабанист от Венецуела, който потропва чудесно за отбелязване. Специалната пратка дойде навреме. Clawfinger не вдигнаха май достатъчно шум, но може би защото не приложих практиката от Fun Lovin' Criminals. Карай. The Crystal Method са истината! Жестока атмосфера, чудесни ремикси и много емоции! Плюс гласа на John Garcia в Born Too Slow. За нещастие и трите дни главната сцена не покри със звуков капацитет - по-скоро шумно, отколкото качествено. Още видео стени, още псевдо-алкохолни бири, още цигари, пясък, и други неща... Тридневното трамбоване и танцуване ви превръща в машини. От електрониката направо на Карандила и Иван Таратора! Евала! Много малко блус, джаз и Jack Daniel's преди полунощ. Наваксваме в последствие с Brothers In Blood, които мелят малкото хора пред сцената и се счупваме от танци с Дърти Пърчис! Невероятни! :) Фънк, йо!
Финалът отново бе за миг под ямайски звуци и цветовете на сумрака над морето. Но преди това доволно разбиване с Mario Ranieri, който подобно на Черно Фередже мотивираше с We Will Fuck You. Изненадващото беше, че вместо той да изкара до края, го смени друго момче, което вкара толкова пилящи мозъка минимъл психеделии, че направо си изгони хората. Което лично ме разочарова, щото си беше по-интересно от Ranieri...
Три дни като в паралелен тунел на реалността - толкова много музика, танци, срещи и всичко покрай това, че за миг не е ясно сън ли е. Може би, добре че е само три дни... Ще се видим догодина!
Илиян Ружин/Spirit of Burgas и Георги Панайотов/Spirit of Burgas
коментари [4]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 146 4
Включване / Регистрация