LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Concerto for group and orchestra
Народопсихологичните анализи ще оставим за друг път. Фактите са такива – хард-рокаджиите са твърдоглава и тесногръда публика и винаги ще искат да слушат Smoke on the Water, независимо кой го изпълнява, от кой период на групата е музиканта или на какво свири. А от клавириста Лорд да очакваш само рок е, извинете, но тъпо. Толкова с негативите. Защото самият концерт беше приказка. Прекрасна пловдивска приказка в последните дни на отстъпващото пред есента лято.
Първата част от спектакъла беше целият Concerto for Group and Orchestra от далечната 1969. Разделен на три действия, в рамките на един час. Лорд показа на живо едно наистина уникално за времето си музикално решение. Оркестъра на Оперно-филхармонично дружество Пловдив беше в постоянен диалог с тримата музиканти от група Те (да, гадна група, но абсолютни професионалисти, които явно могат да свирят и рок, когато трябва), а белокосият достолепен британец направляваше хода на концерта от бързите към бавните му части, като остави публиката в плен на завладяващите нотни багри.
След час на сцена, класическият концерт приключи и музикантите се оттеглиха за кратък антракт и втората част на представлението. А тя беше със силно застъпено творчество на Jon Lord от соловите му албуми от 70-те до днес. Но не и преди да избухне Deep Purple-класиката Pictures of Home и тълпата да изригне като горски пожар. Ето за тези няколко откъса „класики” бяха дошли основно зрителите. Което е някак обидно, имайки се предвид солидното самостоятелно творчество на клавириста. От него той изпълни няколко красиви, нежни пиеси за пиано (Pictured Within, Wait a While), за които на сцената излезе и полската певица Kasia Laska.
Сета свърши с веселата мелодия Gigue, гостите на амфитеатъра ръкопляскаха и пееха (стари пърпълски химни) и изведнъж се разнесе лиричната Soldier Of Fortune, предизвиквайки тотален фурор. Пауза и Child In Time. Коравите хард-рок сърца се стоплиха, виковете ехтяха и всички бяха щастливи. Хепи енд!
Още куп чудесни снимки от концерта можете да видите тук.
В ушите ми още кънти хоровото припяване на основната мелодия на Black Night, кънтящо сред руините на Античния театър в Пловдив. А всъщност съвсем друг хор би подхождал на свършилия току що концерт за група, ръководена от Jon Lord и оркестър, дирижиран от Найден Тодоров. Лорд изпълни прекрасни пиеси под съпровода на надарени родни музиканти, а фена си сака пърпъл, майна!
Народопсихологичните анализи ще оставим за друг път. Фактите са такива – хард-рокаджиите са твърдоглава и тесногръда публика и винаги ще искат да слушат Smoke on the Water, независимо кой го изпълнява, от кой период на групата е музиканта или на какво свири. А от клавириста Лорд да очакваш само рок е, извинете, но тъпо. Толкова с негативите. Защото самият концерт беше приказка. Прекрасна пловдивска приказка в последните дни на отстъпващото пред есента лято.
Над две хиляди души в амфитеатъра аплодираха кмета Славчо Атанасов, когато в 8 вечерта на 1 септември слезе от сцената, обявил началото на Есенния Салон на Изкуствата, организиран от община Пловдив и SME (с изключително радващото „я” вместо „е” на всичко, що е black, по старо комунистическо наследство) и Jon Lord зае мястото си зад хамънда. Светлини. Музика. Начало! Това не е рокконцерт.
Първата част от спектакъла беше целият Concerto for Group and Orchestra от далечната 1969. Разделен на три действия, в рамките на един час. Лорд показа на живо едно наистина уникално за времето си музикално решение. Оркестъра на Оперно-филхармонично дружество Пловдив беше в постоянен диалог с тримата музиканти от група Те (да, гадна група, но абсолютни професионалисти, които явно могат да свирят и рок, когато трябва), а белокосият достолепен британец направляваше хода на концерта от бързите към бавните му части, като остави публиката в плен на завладяващите нотни багри.
Симфоничните пасажи преливаха в китарните акорди на Дарин Василев, духови инструменти отстъпваха пред хамънда на Лорд, а русата перкусионистка от оркестъра оставяше ритъма в ръцете на Венко Поромански (барабани) и Ивайло Звездомиров (бас) за една епична музикална експлозия, която изправи на крака публиката неведнъж и предизвика честните похвали от именития гост към българите на сцената. А самата сцена светеше сред древните колони, скалите на тепето, буйната зеленина около и над театъра и красивите къщи наоколо. Въобще, концертите в Пловдив и особено на тази сцена са истинско удоволствие за любителите на красивото и хармоничното.
След час на сцена, класическият концерт приключи и музикантите се оттеглиха за кратък антракт и втората част на представлението. А тя беше със силно застъпено творчество на Jon Lord от соловите му албуми от 70-те до днес. Но не и преди да избухне Deep Purple-класиката Pictures of Home и тълпата да изригне като горски пожар. Ето за тези няколко откъса „класики” бяха дошли основно зрителите. Което е някак обидно, имайки се предвид солидното самостоятелно творчество на клавириста. От него той изпълни няколко красиви, нежни пиеси за пиано (Pictured Within, Wait a While), за които на сцената излезе и полската певица Kasia Laska.
Докато пък за мъжките вокали гост на концерта беше Doogie White, пял в албуми на Rainbow и Yngwie Malmsteen (и явно вторият любимец на публиката след Jon Lord).
Сета свърши с веселата мелодия Gigue, гостите на амфитеатъра ръкопляскаха и пееха (стари пърпълски химни) и изведнъж се разнесе лиричната Soldier Of Fortune, предизвиквайки тотален фурор. Пауза и Child In Time. Коравите хард-рок сърца се стоплиха, виковете ехтяха и всички бяха щастливи. Хепи енд!
Още куп чудесни снимки от концерта можете да видите тук.
коментари [0]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 144 4
Включване / Регистрация