Patton & Razhel

Mike Patton е човек загадка, но не от този тип мистериозни личности, които не им знаеш истинската същност, прикрита зад умело граден имидж (т.е. Mike Patton не е Азис), а е интересен с това, че той е самият себе си, но е рядко предвидим, както в музикален аспект, така и в отношение на сценичното си поведение. Дотук имаме достатъчно основание да очакваме качествено шоу от гостуването в София на съвместния му проект с рапъра Rahzel (участвал в групировката Wu Tang Clan). И щеше да е прекалено рутинно ако тези очаквания се бяха просто оправдали. Просто не е в стила на господин Patton (нека кажем ex.Faith No More за рутината). Неговото изпълнение в столичната зала Христо Ботев поднесе изненади, повечето приятни, но всички до една неочаквани (тъй де - изненади). Но нека започнем от самото начало, за да достигнем до кулминацията, както си му е редът.

Ако човек погледнеше 'тълпата', събрала се пред залата половин час преди обявеното начало на концерта щеше леко да се отчае и да загърби всякакви надежди за наполовина пълна зала. Но нещата предполагам се променят ако завъртиш малко индийски коноп с компанията и се върнеш към входа на залата с идеята да влезеш и да гледаш Mike Patton на живо. След като минеш проверката за билети пътьом може да си вземеш безплатна кафе напитка, но дори и да не си вземеш ще трябва да изтърпиш/насладиш на сета на DJ Lucy, който по изключение се явяваше подгряваща група на Patton и Rahzel, които пък от своя страна нямат навика някой да ги подгрява по време на турнето им. Самият сет беше изграден на базата на drum 'n' base като от време на време се чуваха разни етно припявания. Базата да споменем беше екстремно еднообразна или пък ние не ги разбираме тея работи. Както и да е съпровода беше донякъде интересен щом накара група веселяци да вихрят тела в непринудени танци.

По едно време DJ Lucy се оттегли от сцената, но това в никакъв случай не прекъсна изпълнението му, което продължи да сипе drum 'n' base към все по-изнервящата се публика. И така дълго време - толкова дълго, че който и да беше се здрависал с Mary Jane преди концерта вече спираше да му личи. Взеха да се чуват и разнообразни скандирания от рода на 'Бичето', 'Soulfly', 'Върнете ни горите', 'Майкъл Джексън'...

И постепенно се стигна до момента, когато на сцената се появиха един черен и един бял. И двамата проявиха нормално човешко поведение като белият даже поздрави публиката с жест без да демонстрира високо самочувствие. Така беше и през целият концерт - нямаше мегаломански изяви от страна на Mike Patton. Че като се почна една - шумове всякакви и то с помощта на минимално количество готови записи. Бийтовете, долитащи от гърлото на Rahzel бяха умопомрачителни - басовете - басове, касите - каси, соловите барабани - солови барабани, вобще перкусии от класа. На моменти видният рапър умело визуализираше изпълнението си с жестове, сякаш удряше по въображаеми барабанчета. Много сполучливо! А Patton в типичниия си маниер издаваше всякакви на вид кряаъци, прекарани през всякакви на вид ефекти. Композициите се гавриха с всякаква стилова насоченост: Goa Trance, drum 'n' base, евро диско, реге, рап.

В един момент, след комплимент на Rahzel по повод способността на Mike да разбива женски сърца последва изпълнение на сърцераздирателна любовна песен. Специално за публиката беше подбрано и изпълнението на култов шлагер от сръбската естрада, а не по-малко специален беше моментът, когато Patton реши да обходи родните радиостанции, чрез умело предварително записани моменти. Семпълът 'за Милка и нейната компания' взриви публиката. Това е изкуство! А ако нормален човек може да накара публиката да скандира 'Fuck me dady' или да я раздели на котки и кучета, тогава бих се съгласил, че Mike Patton е нормален. Опитахме се и да медитираме, но сам Patton се съгласи, че не е в Япония, а във 'fuckin' Bulgaria'. Интересна беше визията, когато едрият рапър нагъваше минерална вода, а Patton отпиваше от питието на масата, отрупана с всевъзможни уреди на инженерното изкуство.

Така се стигна до моментът, когато момчетата след кратко сбогуване се оттеглиха от сцената. Последва неочаквано продължителна пауза преди да се появят за бис от една композиция, започваща с бебешки плач и продължаваща с фалцетите на Patton. И отново Rahzel и Patton се оттеглиха - този път завинаги.

Но чакайте, не си тръгвайте, на сцената се появяват родните любимци от Ъпсурт. Излизат трима младежи с излъчване на квартални кибици, помолени от съседа да бутнат москвича, че нещо не пали. След Patton и Rahzel Ъпсурт стояха меко казано нелепо на сцената, а още по Ъпсуртна стана ситуацията, когато на сцената излезе апетитна девойка, за да демонстрира певческите си неспособности и дарбата си да кълчи кълки и да върти гюбеци.

Аз бях дотук. И съжалявам, че трябваше да завърша с такъв абзац. Нека пробвам да се реванширам - Mike Patton ги усеща нещата!