LIVE REPORT

Open your eyes, open your mind! Guano Apes in Sofia tonight

With the lord of the boards you'll come and get around
... А? Точно така! Вселенският тийн-скейт-фънк-метъл химн отпреди повече от десет години трещя в „Универсиада”. И три хиляди настоящи и бивши бесни тийнейджъри си скъсаха главите да вилнеят заедно в една обща маса на абсолютен кеф. Guano Apes – отново заедно, отново силни и заедно и силно настъпиха София. Полудяхме, ей!

Снощи кой беше на концерта на Guano Apes? Да, виждам гора от ръце. Доста от тях със синини. Ей такъв концерт, с такава публика е истинско удоволствие. Мощен мошинг, но без агресия, абсолютно отдадена тълпа и убийствено яка банда на сцената. И помните ли как навремето гледахме концерти на немците по ММ или Viva? Как издишаше Sandra наживо? Е, няма такова нещо. Мацката снощи ни събра очите, ушите, че и тениските с глас и поведение на сцената. Машина, братче! А и да не забравяме рядко адекватния съпорт от страна на родните метъляги Fyeld.
Браво на Most of Evil, че се сетиха И за тази банда. А софиянците излетяха ударно на сцената точно в 8, както беше обявено и предварително и повече от половин час трещяха енергично песните от дебюта си и предстоящия втори албум. Куфеене, крещене, смяна на вокалите, як метъл, изобщо четиримата забиха с толкова желание, сякаш искаха да подпалят тълпата преди именитите хедлайнери. Жестоко, до нови срещи по родните сцени, пичове!

А на сцената, сякаш нямаше да видим адреналинно-заредена метъл-рок-пънк-квото-ще-да-е банда, се вееха гирлянди като за новогодишна постановка, режисирана от Хачо Бояджиев. Странно решение, ама пък се получи забавно. И докато хипнотизирано зяпахме сивите светлинки, изведнъж залата притъмня и пред нас изскочиха четиримата музиканти плюс допълнителна китарна подкрепа в лицето на Alberto Alvarez и взривиха тълпата с You Can’t Stop Me от последния им (засега) албум отпреди повече от пет години.
Всъщност, акцента, учудващо, падна точно върху Walking on a Thin Line, което доведе до липсата на емблематични парчета като Rain, Maria, Gogan... ама не може и оня до края и душата в рая, нали? А парчетата на бандата ни застреляха от упор – канонада от купонджийски метъл: Money & Milk, мини-експлозия с Open Your Eyes, Dick (не, не конкретен хуй, а микрофона на Sandra), Break The Line и някъде тук русата (в момента) певица поиска мъжете пред нея да си свалят блузките. И към нея се понесе миризлив порой от потни тениски. Ебаси харизмата има тази жена – сигурен съм, че ако си беше поискала, хората щяха и лангите да си развеят и да си пикат в шепите. И тя го знае. Слиза пред решетките, прегръща през тях фенове, стиска им ръцете, а по погледа й разбираш, че ако се наложи, може и да избие някой-друг зъб. Любов всенародна, какво да се прави! Пълен контакт, яка свирня, море от мокри тела, кец на главата, рамо в ухото, целувка по мокрия под и отново си с лице нагоре, понесен от ръцете на непознати, сплотени в малкия празник в „Универсиада”.

И е време за край. Помните ли онези скучни синт-поп младежи Alphaville от началото на 80-те? И да не ги помните, по-добре. Защото Guano Apes трещят техния хит Big In Japan със завидна скорост, хъс и енергия. Хайде пак на погото! Big in Ja, Ja, Ja, Чао! И по класически роден обичай следва задружно тропане с копита по пода, пляскане с ръце и крясъци до пресипналост. И те се връщат, къде ще ходят?! „Имаме още две парчета за вас.” Хайде, Sandra, стреляйте! All I Wanna Do. Честито! За теб не знам, но аз искам само още и още... и още. И си го получавам, мамка му! Погледнете началото на тоя текст! Lords Of The Boards! Взрив! Няма празно място в залата. Няма седящи и по седалките. ВСИЧКИ скачат, куфеят, вилнеят и пеят. Песента се изстрелва на ебаси оборотите и Alberto, надъхан се хвърли в тълпата, оставяйки се ръцете на феновете да го разходят из залата. И това беше краят. Някъде там пак политам, за да падна пред решетките, да си намеря дружината и безмълвно да захапем по бира и да се изнесем. Ебаси концерта!
коментари [6] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: As far as the laws of mathematics refer to reality, they are not certain; and as far as they are certain, they do not refer to reality.
Albert Einstein