LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Open your eyes, open your mind! Guano Apes in Sofia tonight
Снощи кой беше на концерта на Guano Apes? Да, виждам гора от ръце. Доста от тях със синини. Ей такъв концерт, с такава публика е истинско удоволствие. Мощен мошинг, но без агресия, абсолютно отдадена тълпа и убийствено яка банда на сцената. И помните ли как навремето гледахме концерти на немците по ММ или Viva? Как издишаше Sandra наживо? Е, няма такова нещо. Мацката снощи ни събра очите, ушите, че и тениските с глас и поведение на сцената. Машина, братче! А и да не забравяме рядко адекватния съпорт от страна на родните метъляги Fyeld.
А на сцената, сякаш нямаше да видим адреналинно-заредена метъл-рок-пънк-квото-ще-да-е банда, се вееха гирлянди като за новогодишна постановка, режисирана от Хачо Бояджиев. Странно решение, ама пък се получи забавно. И докато хипнотизирано зяпахме сивите светлинки, изведнъж залата притъмня и пред нас изскочиха четиримата музиканти плюс допълнителна китарна подкрепа в лицето на Alberto Alvarez и взривиха тълпата с You Can’t Stop Me от последния им (засега) албум отпреди повече от пет години.
With the lord of the boards you'll come and get around... А? Точно така! Вселенският тийн-скейт-фънк-метъл химн отпреди повече от десет години трещя в „Универсиада”. И три хиляди настоящи и бивши бесни тийнейджъри си скъсаха главите да вилнеят заедно в една обща маса на абсолютен кеф. Guano Apes – отново заедно, отново силни и заедно и силно настъпиха София. Полудяхме, ей!
Снощи кой беше на концерта на Guano Apes? Да, виждам гора от ръце. Доста от тях със синини. Ей такъв концерт, с такава публика е истинско удоволствие. Мощен мошинг, но без агресия, абсолютно отдадена тълпа и убийствено яка банда на сцената. И помните ли как навремето гледахме концерти на немците по ММ или Viva? Как издишаше Sandra наживо? Е, няма такова нещо. Мацката снощи ни събра очите, ушите, че и тениските с глас и поведение на сцената. Машина, братче! А и да не забравяме рядко адекватния съпорт от страна на родните метъляги Fyeld.
Браво на Most of Evil, че се сетиха И за тази банда. А софиянците излетяха ударно на сцената точно в 8, както беше обявено и предварително и повече от половин час трещяха енергично песните от дебюта си и предстоящия втори албум. Куфеене, крещене, смяна на вокалите, як метъл, изобщо четиримата забиха с толкова желание, сякаш искаха да подпалят тълпата преди именитите хедлайнери. Жестоко, до нови срещи по родните сцени, пичове!
А на сцената, сякаш нямаше да видим адреналинно-заредена метъл-рок-пънк-квото-ще-да-е банда, се вееха гирлянди като за новогодишна постановка, режисирана от Хачо Бояджиев. Странно решение, ама пък се получи забавно. И докато хипнотизирано зяпахме сивите светлинки, изведнъж залата притъмня и пред нас изскочиха четиримата музиканти плюс допълнителна китарна подкрепа в лицето на Alberto Alvarez и взривиха тълпата с You Can’t Stop Me от последния им (засега) албум отпреди повече от пет години.
Всъщност, акцента, учудващо, падна точно върху Walking on a Thin Line, което доведе до липсата на емблематични парчета като Rain, Maria, Gogan... ама не може и оня до края и душата в рая, нали? А парчетата на бандата ни застреляха от упор – канонада от купонджийски метъл: Money & Milk, мини-експлозия с Open Your Eyes, Dick (не, не конкретен хуй, а микрофона на Sandra), Break The Line и някъде тук русата (в момента) певица поиска мъжете пред нея да си свалят блузките. И към нея се понесе миризлив порой от потни тениски. Ебаси харизмата има тази жена – сигурен съм, че ако си беше поискала, хората щяха и лангите да си развеят и да си пикат в шепите. И тя го знае. Слиза пред решетките, прегръща през тях фенове, стиска им ръцете, а по погледа й разбираш, че ако се наложи, може и да избие някой-друг зъб. Любов всенародна, какво да се прави! Пълен контакт, яка свирня, море от мокри тела, кец на главата, рамо в ухото, целувка по мокрия под и отново си с лице нагоре, понесен от ръцете на непознати, сплотени в малкия празник в „Универсиада”.
И е време за край. Помните ли онези скучни синт-поп младежи Alphaville от началото на 80-те? И да не ги помните, по-добре. Защото Guano Apes трещят техния хит Big In Japan със завидна скорост, хъс и енергия. Хайде пак на погото! Big in Ja, Ja, Ja, Чао! И по класически роден обичай следва задружно тропане с копита по пода, пляскане с ръце и крясъци до пресипналост. И те се връщат, къде ще ходят?! „Имаме още две парчета за вас.” Хайде, Sandra, стреляйте! All I Wanna Do. Честито! За теб не знам, но аз искам само още и още... и още. И си го получавам, мамка му! Погледнете началото на тоя текст! Lords Of The Boards! Взрив! Няма празно място в залата. Няма седящи и по седалките. ВСИЧКИ скачат, куфеят, вилнеят и пеят. Песента се изстрелва на ебаси оборотите и Alberto, надъхан се хвърли в тълпата, оставяйки се ръцете на феновете да го разходят из залата. И това беше краят. Някъде там пак политам, за да падна пред решетките, да си намеря дружината и безмълвно да захапем по бира и да се изнесем. Ебаси концерта!
коментари [6]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 134 4
Включване / Регистрация