Топло. По-топло. Горещо. George Duke Band

В топлата вечер на топлия май, топла музика стопли сърцата на 2000 души в зала 1 на НДК. George Duke и чудесният му бенд извикаха не просто ръкопляскания и усмивки, техният фънки ритъм раздвижи телата на зрителите, болшинството от които отдавна прехвърлили средната възраст. Защото когато свириш с любов и за другите, любов получаваш.

Традиция се превърна за Sofia Music Enterprises да канят поне по едно голямо име от джаз/фюжън сцената годишно у нас. А George Duke е много голям. Голям пианист, голям човек, голяма скица. Малко след 8 вечерта той и тъмнокожият му бенд излязоха на сцената, клавиристът получи от невръстно дете букет цветя и усмихнат ни потопи в началото на двучасовия празник. Homeland от едноименния Duke. И изведнъж залата се разтвори в музикалната феерия на безкрайния талант на четиримата музиканти, допълвани нерядко от дълбоките вокални трели на Shannon Pearson, шестструнните включвания на Jeff Lee Johnson и клавишната подкрепа на Andrew Papastephanou. Но основният акцент бяха тримата чернокожи инструменталисти в центъра на подиума. Едрият клавирист, чиито пръсти извадиха от чернобялата клавишна музайка мелодии за любов, топли латино приказки и весели покани за танци, пееше песни за романтика, за фиеста, за жена си (чудесната балада Sweet Baby), а двамата му колеги пренасяха често фона от инструментите си далеч напред и в сърцата на зрителите. Огромно удоволствие е да се насладиш на безумно силна ритъм секция, когато изведнъж ритъмът преминава соло. Up On It избухна в двоен пик – дръм соло от страна на младия Ronald Bruner Jr., което те оставя без дъх, докато високият барабанист раздава удари където свари по лъскавия си бял сет, хвърля ръце във всички посоки и сменя ритъма с бързината, с която военен ветеран сменя пълнителя на оръжието си; и бас експлозията на Michael Manson. Тези музикални урагани не подлежат на описание. Не ритъм, ами пулс на огромен парти-звяр, пулс, заразен и преливащ из цялата зала. Защо ли не се учудвам, когато виждам все повече изправени хора, които пляскат и танцуват пред местата си?

Нали не сте забравили, че George издаде чудесен албум миналата година? Ето 20-минутно медли от мекия Dukey Treats. А след него и цялата I Tried To Tell You, когато синтезатора погоди номер на пианиста и докато Ron отброяваше бавното и спокойно темпо в интрото на парчето изведнъж долетяха фънки-диско ритми. Но каленият в музикални трипове с Frank Zappa и Billy Cobham, Duke не се притесни от клавирния саботаж, усмихна се, обърна гръб на електронния инструмент и продължи парчето на пианото. Бурни аплодисменти. Всъщност, те не секваха. Усмивките и танците също. Zappa ли споменахме? Ето и лек трибют в поредното фънки-фюжън медли. А Мая Новоселска се появи с танцова стъпка в оркестрината и предизвика първата вълна от танцуващи и щастливи хора, които се стекоха напред, към извиращата от сцената музикална веселба.

По-топло. Преминаваме към латино-фиестата от Brazillian Love Affair. Танците вече са превзели залата, музикантите са превърнали широкия подиум в трибуна на забавлението. George Duke препасва емблематичния си бял синтезатор и се разхожда по сцената. И извън нея. Излиза иззад колоните, слива се с тълпата. И изведнъж е пред мен! Недоумяващ какво се случва и кълчейки неравноделно аморфното си тяло, се опитвам да не се хиля тъпо, докато пианистът се подпира на рамото ми, изливайки своята музикална проповед. След това се връща на сцената. Аплодисменти за цялата група!

Но не, има много време преди да свършим. Горещо! Reach For It. Да, протегнали сме ръце, готови да хванем ритъма на купона. Вече цялата зала се е изтеглила максимално напред. Млади и възрастни танцуват рамо до рамо, щастливо потопени в магията на музиката. Изненада – приятели и колеги, с които не съм вярвал, че ще се срещнем на такова място. А на сцената – фурор. Поредни ексцесии от ритъм секцията. Още по-дълго и бомбастично (я, колко точно влиза тази дума в случая) соло от Ronald. И пак пъстра феерия от фънк, фюжън, джаз и страхотно настроение от шестима музиканти за две хиляди щастливи меломани. Всички сме във Funky good time. Благодарим, Джордж! Благодарим и на страхотната ти банда! Благодарим за неусетно отлетялите два часа със страхотна музика, за убийствената свирня, за топлото отношение. И за това, че остана на сцената, докато в залата не остана човек, комуто не си дал автограф от подиума. Защото си голям! Funk on!