LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
This is a f**king rock concert!
И Музиката, лисицата хитра, си влиза по доста добър начин с подгряващите Bastardolomey. Ех, как ми е липсвала такава яка БГ-банда преди години, ако знаете... Макар и по-шумен от обичайното ниво, този проект на Нуфри може би е малко встрани от прожекторите в сравнение с другия такъв. Което не го омаловажава, ама хич.
След кратката въздух-паузичка обаче положението се напряга до степен на сериозност; тълпата се е (поне) утроила и няма как, тъй като започват така очакваните хедлайнъри. За тях: към групите от ранга на New Model Army фенът може да изпитва само и единствено респект (като си избере своевременно тих или кански шумен да е той). Защото тази група е на около моите години, пич, и докато аз изобщо не знам каква съм я надробил за толкова време, Justin Sullivan и съмишлениците му през годините са абсолютно наясно с това, което правят – Музика встрани от почти задължителните за такъв стаж мазнотии и навеждания. И каква по-яка награда за ценителите от мощния сетлист, по чието продължение инак сдържаният аз чинно и ритмично си преминавам през всяко едно агрегатно състояние?!
„Иди, иди, не се притеснявай! Големи танци паднаха в Hard Rock Café-то в Букурещ миналата година, чу-до!” – изкоментира прескъпият русенец З., когато шернах изненадващото инфо за концерта на една от, меко казано, култажните банди в историята на Другата музика. Степента на невярване слезе на нулата в момента, в който загледах по-отблизо афиша – зад обявения за петък, 24-ти април, концерт на британската гордост и слава New Model Army, явно стояха същите сериозни хора, които доведоха и Clan of Xymox. Der Circle печели по два параграфа дотук – сполучлив подбор както на групи, така и на venue. Още миналия месец, докато гледах как Вим Вендерс денси на метър пред мен на Baba Zula, си отбелязах в свръхкритичния органайзър: „Аааргх!!! Да се правят повече рок-концерти тук, че ми писна от дръменбейс младежта, която драйфа, друса и се чука в несметни количества ол оувър това тъй читаво инак място.” И ето ти на, драги ми, рок-концерт.
Дълго и протяжно се събира отряда на познатата, хм, бирена площадка, а аз на окомер тъжно преценявам, че ще има около стотина човека общо и туйто и язък. Макар и фенът в мен винаги злорадо да е предпочитал бутиковите мероприятия с минимален брой публика, концертите все пак се организират, за да ги видят и чуят хората. А сега дори почти нямаше непознати, гаддемит! Да влизаме? Давай. Леле, пред гардероба няма навалица, браво! И пак здрастита, и пак фенски размени на усмивки. Да влезе Музиката!
И Музиката, лисицата хитра, си влиза по доста добър начин с подгряващите Bastardolomey. Ех, как ми е липсвала такава яка БГ-банда преди години, ако знаете... Макар и по-шумен от обичайното ниво, този проект на Нуфри може би е малко встрани от прожекторите в сравнение с другия такъв. Което не го омаловажава, ама хич.
Твърдичко, така, резачки от Бъсти, тътнеща разходка през най-милото и свидното ни в траша, индъстриъла и останалите веселби. Кавъри за всички от сърце – на Prong и White Zombie, хитово звучене с Cheap Thrill, изобщо „оу, йеее” си беше положението. Докато колегите по възхита пляскат и окуражават с безспорно силни междуметия, аз решавам да натоваря Bastardolomey с изключително големи очаквания и си обещавам трепетно да изчакам дебютното им LP пък!
След кратката въздух-паузичка обаче положението се напряга до степен на сериозност; тълпата се е (поне) утроила и няма как, тъй като започват така очакваните хедлайнъри. За тях: към групите от ранга на New Model Army фенът може да изпитва само и единствено респект (като си избере своевременно тих или кански шумен да е той). Защото тази група е на около моите години, пич, и докато аз изобщо не знам каква съм я надробил за толкова време, Justin Sullivan и съмишлениците му през годините са абсолютно наясно с това, което правят – Музика встрани от почти задължителните за такъв стаж мазнотии и навеждания. И каква по-яка награда за ценителите от мощния сетлист, по чието продължение инак сдържаният аз чинно и ритмично си преминавам през всяко едно агрегатно състояние?!
Here Comes the War (с мегатонния откриващ заряд), Stupid Questions, High (буквално и преносно, сам си завиждам, че го слушам наживо), Vagabonds (с готино китарно интро и очакван як джъмп), One of the Chosen, каквото се сетиш! Чао? Няма чао – обратно за още половин час бисове, да е жив и здрав машината зад барабаните, който! 51st State? Тук, само че с гост-вокал – изненада – Нуфри! Изобщо, както Justin кротко отбелязва, „след двадесет и девет години, ей ни на и тук!” Аз пък благодаря искрено за искрения рок-концерт и се надявам да се видим/чуем някой ден отново.
коментари [1]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 126 4
Включване / Регистрация