(not the) Same Old Song


Peter Tägtgren в София! Сега с Pain. И Blue Box щеше да се пръсне от хора, дошли да вилнеят с електро-метъл проекта на една от най-големите фигури на европейската метъл сцена в последните 15 и отгоре години.

Зли и пияни метълисти, млади надъхани метълчета, фенове с широк вкус, черни тениски, бели тениски, момичета, момчета, Blue Box снощи беше събирателна гара за всички, които обичат хубавата музика наживо в компанията на (много) себеподобни. Most of Evil за пореден път сбъднаха дългоочаквана мечта. Да, закъснението от два часа поизнерви хората отвън (че и тези отвътре), но и беше доста забавна гледка десетина-годишни момиченца с балетни пачки, стиснали уплашените си родители за ръка, да минават като ангелчета сред биропиещата тълпа пред бившето соц-кино. Тъпото е, че управата на клуба не за първи път си прави такава ебавка и организаторите отнесоха доста негативи, като на практика им съобщиха промяната в плана ден преди шоуто. Шуробаджанащина и нашенска лакомия. Явно докато няма само и единствено концертно помещение в София, така ще е. Че и тогава не е сигурно. Хубавото е, че лошото бързо се забравя с хубава музика, хубава бира и хубава компания. А Blue Box предложи от всичко това.

Постепенно вътре се събраха всички 700-800 човека, докато навън остана осеяния с празни бутилки и приглъхващи крясъци тротоар и точно в 22.00 часа Кълн се изправиха пред публиката, за да поднесат половинчасов сет от мрачния си алтернативен метъл. Приети възторжено от някои и недотам харесани от други, тримата забиха здраво парчетата си, провокираха и първото за вечерта пого и нееднократно размятани коси сред публиката. За изпълнението им не може да се каже нищо лошо и ако имаше негативни коментари, те бяха основно заради стиловото различие на софийското трио, но пък присъствието им на сцената и поднасянето на песните е безкомпромисно и Кълн с право са една от водещите ъндърграунд формации.

А към 11 вечерта, след минимално чакане, на подиума на Blue Box изплуваха фигурите на четиримата шведи и... I’m Going In... Влязоха, да! С взлом, удар, ритник и взрив от ревове и изправени ръце. Извънземният Tägtgren на два метра от теб! Копеле!!! Във върховна форма, с убийствени музиканти и целия хъс на света. Куфеене на сцената, куфеене пред нея, танцуваш със смъртта пред окъпаната в синя синтетика сцена, на екраните се прожектират концептуални думички и фигурки и някак забравяш за пияното говедо което преди минути си избълва жлъчката в краката на хората, преди да припадне победен от алкохолни градуси. Да, имаше неадеквати, но къде метъл концерт без тях? А и със, и без тях, Pain наживо са неописуема лудница и фона губи смисъл. Нечовешки як звук, безумно адекватна и отдадена публика и зверски силна банда. Пого, куфеене, подскоци, танци, ръкомахане, благодарности и светнали очи. Suicide Machine – всички се превръщат в танцуващи камикадзета, а Peter е в чудесно настроение и пее адски добре на живо, за разлика от доста клипчета, които сме гледали в нета. А от време на време, като отвори тая ми ти паст и нададе онзи френетичен гърлен вой... On Your Knees, човек! Следва и Just Hate Me и се оказва, че дори на балкона хората пляскат, куфеят и подскачат. Не е лесно да си фен, пък било и сред журналисти, организатори или техници – не се стои мирно, докато този човек и тази група свирят долу! Кратко прекъсване, Peter благодари от сърце на хората, напълнили клуба, хвали българската бира и Pain се връщат за първи бис. И то ебаси биса! Follow Me, Same Old Song и Shut Your Mouth. Много ясно, че никой не го послуша. Устите бяха отворени като ремаркета на камази, че и ревовете наподобяваха епичните съветски возила. До такава степен, че човекът се отдръпна от микрофона с едно искрено „Уау!” и остави публиката да попее вместо него. Пак „Чао”, пак „Благодаря” и пак набиващи възгласи “PAIN! PAIN! PAIN! PAIN”. Втори бис и изпроводяк с Bye/Die. Кой е „чао”, кой „умрял”, всичко свърши и някак обещанието на бандата, че ще се върнат когато имат втори шанс, прозвуча искрено. А ушите пищят и в главата се върти това “My mind is playing tricks on me/ I am not as stable as I used to be”... Не, не ми е наред мозъка след снощи. Има предимно... PAIN!