LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
За танците по Разпети петък
Аз тичам, да, но сякаш пак позакъснял, здрасти, викам на Борин (биг ъп за Варна и нейното boogaloo!), той бърза („Здрасти, адмирале, хайде, че свирят нашите!”), ха – концертът май е започнал преди малко, къде блея аз! Влизам...
снимки: Яна Пункина/MySound.bg
Рам-тара-дааам! Докато софиянци бързат да задръстят, изнасяйки се по родните места, за да отъпчат багажниците за пътя обратно с ракия, шарени яйца и козунак, един лайв на една група с една гостуваща брас-пасмина, предлагащи една Музика, се оказват къде по-добра оферта по мое скромно (но пък съвсем меродавно, нали) мнение. Пак казвам: носете си новите дрехи, момчета! Ъ-ъ-ъ, не, бе: ходете по джаз-концерти, момчета... и момичета! Защо? Защото така. Ей ме на, хукнал пак – тичам за здраве!
Аз тичам, да, но сякаш пак позакъснял, здрасти, викам на Борин (биг ъп за Варна и нейното boogaloo!), той бърза („Здрасти, адмирале, хайде, че свирят нашите!”), ха – концертът май е започнал преди малко, къде блея аз! Влизам...
...а там вече е магията, осветена от син блясък и забъркана с мнооого брас. На сцената на свидната, пленумна, препатила, изкъртена от аплаузи, задръстена от наслоени тонове вайб, удобна, неудобна, единствена Зала 1 на НДК, De-Phazz, милата агентура, която знае кое и как на сцена, вече ни повтаря, след като преди две години реши да ни светне в пряко предаване що е то retro-yet-modern-down-to-tha-tempo-groovadelia. Поводът – ясен – Sofia Jazz Peak (второ попадение в десятката, сваляме шапка). Причината – презаписаните с различна, доста по-мащабна оркестрация класики на проекта, които тази година излизат под наименованието Big. Да, по-голям звук, по-грандоманско звучене, по-начесана публика, която в началото е скована, но още след първата покана от суперсвежите и нежно-гласовити Pat Appleton и Karl Frierson запълва пространството пред (или в?) концертината и по християнски отказва да се откаже от правата вяра и вайбова до самия край. Къде съм аз ли? - „На когото не му се танцува, да маха с ръце от място, ей така...” – освен че обра точките с гласовия си диапазон, Карл от Керълайна (Южна) за всеобща радост не спира да припалва шоуто с купища майтапи и свежи стъпки. Мен ме печели с безумния си scat-MC-rapping и особено с настръхналата и крайно мила на сърце ми Time Slips. Пременящият се ту в бяло, ту в черно вокалист май-май засенчва другата ни любимка – Pat, която съвсем по великденски се е барнала в елегантна алена рокля.
За тънкия момент – отказвам да узная, че за сефте чуваш за музиката, излизаща от тромбона (и не само) на хер Pit Baumgartner, тъй че по същество – всите класики на De-Phazz – The mambo craze, Belle de jour и т.н., са оцветени в нов-новеничък меден цвят от родната Brass Association на маестрото Ангел Заберски (игра на думи, а?). И макар и да не участва в оригиналните записи, българската банда (състояща се от до едно познати ни лица) е постоянно хвалена от самия Pit, който казва, че именно тази вечер разбира защо, аджеба, го е бутал целият този проект. Както казваме ние тук, дай Боже всекиму – да разбере какво прави, в какво вярва, какво слуша. И какво чува. Аз чувам собствените си аплодисменти към гостите ни. Браво! И пак да дойдете, нали...
снимки: Яна Пункина/MySound.bg
коментари [4]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 123 4
Включване / Регистрация