Tango Seduccion

Тангото, брат ми, крие за мен някакво тайнствено и пленително очарование. Тайнствено, защото аз, разбира се, танго не мога да танцувам, а пленително - Бог знае защо. Комбинацията между танц и музика е толкова изящна, красива и в същото време толкова строга и аристократична, че се чудиш не еднократно - това забавление ли е изобщо? Каквото и да е, страшно е красиво!

Вчера пред НДК площадът бе изпълнен с пъстротата на столичното население, част от което караше скейт или байк, друга се канеше да ходи на кино, а имаше и такива, които се бяха запътили към зала 1 на НДК да слушат и гледат първокласния танго спектакъл Tango Seduccion. Още от сега да кажа и да подчертая - все още може да си купите билети от ticketstream.bg и да присъствате на втората вечер (тази вечер) от гостуването на трупата и да се разбиете от аржентинско танго.

А на 7 април 2009^-та, зала 1 бе приятно прошарена от публика и тръпнеше със спуснати дебели червени завеси. Самото откриване, при което завесата се вдигна, за да ни покаже музикантите и танцьорите в деиствие бе не по-малко пищно или каквото и да е от цялата вечер. Разбира се хореографията на спектакъла си имаше кулминации, но идеята ми е, че нямаше празно, брат ми. Откъм визия всичко беше на шест - то там костюми, прически, плавни или резки движения, изящни тела, красиви лица... Музиката съответно се лееше изпод инструментите на оркестъра от пиано, контрабас, бандонеон (онова акордеонче), цигулка и... електрическа китара. Гибсънче май, падаш, брат ми. Основно, обаче китаристът свиреше галантно линията на пианото, така че няма да се плашиш.

Преди и след антракта на вечерта, на сцената (или дансинга, как му викам аз) имаше танци. За танци ще пиша и аз сега пък ако се сетя нещо, ще добавям.








Всеки танц си имаше собствена хореография и подбор на танцуващите двойки. Понякога това не бяха хич двойки, но засега да приемем че тангото се танцува от двойка мъж и жена. Всеки път костюмите бяха различни, прическите често също, но дамите бяха незименно на токчета и само токчета, а мъжете в костюми или поне панталони. И така танцуват, такъв баланс, контрол и координация на движенията. Остъй са. На няколко пъти за по една песен излезе аржентинската певица Alejandra Canepa, чиито изпълнения добре разведряваха вечерта. Че тангото е брутално и не е за всеки, не съм го казал аз. Някои от изпълненията бяха с цял сценарии и разиграваха сцена на чувствата. И като цяло всичките характерни движения на тангото изглеждат така режисирани, че съм озадачен такъв красив танц може ли да се импровизира. Ако може, то тангото е велико. А то е!

Откриващият танц беше в изпълнение на пет двойки, ей така, да видим за какво става въпрос. Ама то няма насищане - от черно-червената гама минаваме към небесно синята на единствената блондинка от състава Samanta Garcia и строгостта, струяща на талази от основния хореограф Gustavo Russo. И от там почваш да му губиш реда. Остават само моментите, които се открояват с нещо. А те бяха така подбрани, че да не оставят място за досег до скуката. Да ви кажа, колкото си по-близо до сцената, толкова повече потъваш в целия филм. Не че казах нещо, но за пореден път го усещам.

След това видяхме как танго може да се танцува от един мъж и две жени. Те ту бяха заедно, ту се редуваха, а имаше момент когато едната красавица танцуваше същия танц като двойката, но в синхрон с въображаем партньор.

И сега двойката, която някак си спечели симпатиите на част от публиката. На вашето внимание - латиноса и жената с френското каре! Те бяха някак лъчезарни, ведри и демонстрираха забавление. Една идея по-темпераментна, тази двойка показа как тангото може и да е ведро, а не само тежко.

Не че нямаше изобилие от класическото черно. Но то се редуваше с рокля на цветя или нещо по-лъскаво и шикозно, като за нощен бар. И гледайки тези брутални тела, като изписани по поръчка восъчни фигури, няма как впечатлен да не обърна внимание на факта, че посвещавайки се на танца, ти се подлагаш и на не малко физическо натоварване.


И нещо, което виждам за пръв път - жена да танцува танго с панталони. После с нещо като дантелено боди, но по-скоро нищо. Няма какво да се лъжем, визията си беше пиршество за визуалните възприятия от плътски характер. Кулминацията в това отношение беше танц на мъж и жена голи до кръстта, така майсторки изигран, че и за момент не се откри нещо обществено скандално.

Моята лична кулминация беше танцът на 'уличницата' и 'гадняра'. То не бе беше танц, а нещо крайно. С въображаеми шамари и други грубости, на ръба между красивото и натоварващото. Или по-скоро комбинация от двете.



След това се разигра сцена, в която една жена получи любовта на един мъж, за което в последствие бе разкъсана вкупом от останалите нежни създания на сцената. Тъй де, прободена с нож. За което любимия й поскърби известно време преди да се подаде на съблазните на друга. Блондинката, която рядко беше на сцената в присъствието на брюнетки - поредният детайл от майсторски тънко аранжираната хореография.

Имаше един технически гаф. Грандиозната О'Fortuna от Carmina Burana на Carl Orff започна да прекъсва, което развали цялостния драматизъм на сцената, в която една отхвърлена жена насочи пистолет срещу един мъж, после му го даде да си бега, но другите две не простиха на своите кавалери и стреляха. Но пък публиката окуражаваше майсторите на сцената, които въпреки тежките условия откъм студиен съпровод изиграха танца си докрай.

Нали се сещате какво се думаше в Матрицата - не може да се опише какво е тангото, трябва да се види. Но и това не е достатъчно.

_{Снимки: Христина Харалампиева}