Everybody on the dance floor, yo!

Ако и след последния уикенд не разбра, че партитата/ ивентите/ концертите, подпечатани със змиестата глава - онази, що Персей употреби по най-безцеремонния начин за изложбата си от скулптури - са яката работа, приеми моите искрени злоради съжаления. Защо не се смея обаче? Защото още имам мускулна треска. От танци, ти да видиш.

В тънкия ранновечерен неделен ръмеж тичаме с отколешен френд точно както преди десетина и повече години - с оживление, приказвайки един през друг, глътвайки по малко спиритус санктус. Радваме се - хубаво се задава, иху! Антуражът с черно-цветни тупирани недобръснати дрескодаджии е окупирал входа на клуба, няма как да объркаш доброто старо кино, превръщащо се в култово venue, щеш или не. Та да влизаме и да се ловим на хорото, викам. Дай стъпките ли?

Step 1: Shemale Zero нещо май е надобрял. Поздравления за избора на войводестия мустакат морски лъв като саунд съпорт - синт-забежките винаги са били от изключителна приятност за ушите ни, тъй параноясали от делничен семантичен шум. Queer-юнгата си джъмпеше и ревеше как си го знаем, но този път в жартиера имаше затъкната малко повече музика. И бели балончета на изпроводяк. Бива!

Step 2: Virgins o.r. Pidgeons са якото трио, ако и да са от Гречко. Според пуританите-разбирачи те със сигурност са "поредната industrial/EBM-еднодневка", но според нас, танцуващата тълпа, това е групата, с която се откри сета в дискотеката. Докато танцувам, преосмислям сексуалната си ориентация благодарение на китариста им Пиеро, но пък прекрасно денсещо маци ме полива без да иска с нещо точно навреме, връщайки ме в хетеро-лоното с една усмивка и получленоразделно "сори". Нееекст!

Step 3: Шамаросването от страна на Даниъл Грейвс-овата Aesthetic Perfection комай бe най-приятната изненада тази вечер. Мацките мирясаха, т.е. луднаха по стройното момче, той си нареждаше бийт-поезията (ударна, не битническа, дай да се разберем!), нещата добиха един съвсем продуктов вид, както казваме в рекламата, хохо. Да, ама кур: он се не спря да скача и вика, подкрепян от тътена на баса и всякаквите му там промишлени "дръм"-китове. Тълпата не се направи на ударена, а просто продължи фитнес-заниманията си на мегдана. Шейк, шейк!

Step 4: Welcome to the church of Combichrist! Е тука вече нещата си ебаха мамата в най-хубавия смисъл на този израз. Два комплекта артилерия, по която барабанистите изливаха целия си мускулен заряд, а техникът припряно поставяше обратно чинелите или бас-томовете. На фронта - Анди - меко казано приятно изненадан от факта, че знаем текстовете. Малко акробатика с плъзване по корем (точно като пингвина в "Боен клуб": слаааайд!) и много, много шокане на репите. Фитнес-програмата techno-body бийт пречиства, ако щеш вярвай. След хитовете от цялата дискография и ритуалното потрошаване на де що има тъпани и "йоники", ушите тътнат, а ние с моя скъп отколешен френд сме с начесани естетики и толкоз. Такси!


P.S. И тъй като сме убер-либерални, да разчупим шаблона, предоставяйки и второ мнение. Ето това на моят драг спътник и съ-денсър от неделя:

Да си призная, отидох на мини феста на Горгон малко неподготвен, защото единствената група, която познавах беше Combichrist, но останах определено приятно изненадан. Гръцката банда Virgins OR Pigeons много ми допадна, а Combichrist оправдаха изцяло очакванията ми. Шоуто беше изпълнено с много енергия, непринудена емоционалност и силен танцувален заряд. Blue Box е перфектното място за подобни събития и някак естествено помага за създаването на сериозна underground атмосфера. Една чудесна вечер по всички стандарти. Аз лично съм готов за още събития от този тип.

_{Снимки: Gorgon}