LIVE REPORT

In Flames & Urban Grey

Това си го мечтаех от концерта на Slayer в Каварна, когато In Flames подгряваха за именитите трашъри. Концерт на който, не чак толкова именитите, но по на моето сърце шведи да са хедлайнери. И след като това се случи, ми стана интересно, като се замислих над идеята - не е ли яко да си музикален журналист? Ходиш безплатно по концерти, на които би искал да ходиш, кефиш се, а после споделяш впечатленията си на реномиран сайт в интернет пространството. Моята малка тайна по въпроса е, че всичкото това е яко, докато го правиш за кеф. Има и още нещо, но за него по-надолу. А кефа, както често се получава, е резултат от твоето лично възприемане на въпросното преживяване, в случая - концерт на група с почти 20 годишна история, която си слушал от ученическите си години, запознат си с метаморфозите й и одобряваш нейното развитие през годините.

Аз разбира се, се отплеснах и забих в основната тема, като забравих, че имам цялото време на света. Редно е да спомена нещо встъпително за цялостната обстановка. Не предполагах досега, че в София има такова подходящо място за провеждане на концерти като залата в комплекса Аско Деница, квартал Младост. Една такава приятно скрита, но и доволно просторна. Озвучението в нея беше прилично, а под прилично често имам предвид и приятно. Осветлението и то бе на ниво, опашките за бира - приемливи, а атмосферата - подобаващо свежа. Нека това да е основното понятие в това четиво - Свежест.

Откриващата група Urban Gray от София, бяха лично избрани за съпорт от In Flames и за мен това беше първият път, когато ги гледах на живо. Изненадах се крайно приятно! От енергичния и стегнат начин, по който представиха музиката си - насечен метъл кор, с две вокални линии, които добре се комбинират без да си пречат, гарнирани с двойна китарна атака. Свиренето пред публика е важен показател за нивото на една група и от това, което видях и чух, следва да обобщя, че до момента една родна група с ниво ми е убягвала от погледа.

Хареса ми и това, че залата беше с нужния кворум, както по време на подгряващата група, така и до оттеглането на In Flames от сцената. Началото на тази приятна вечеринка беше поставено с нужната точност, времето за преход между Urban Grey и In Flames бе добре разчетено, а цялостната вибрация на публиката - позитивна.

Основната формация от петима музиканти излезе на сцената и директно се впусна в мелодичния си свеж death metal. Ама толкова свеж, че забравете за смисъла на понятието death. Има нещо в тази група и то обединява свежото, позитивното, емоционалното и музикалното. По един по-шумен и стихиен начин. За конкретна последователност на песните не изгарям от желание да говоря, имаше добре подбрани класики като Episode 666 (а? ) и много от свежите композиции от албума Reroute To Remain (2002) насам. Добре обузданата агресия рядко беше в почивка, а в няколкото паузи 'срамежливият' вокалист Anders Fridén демонстрира естествено поведение. При тези обстоятелства щеше да е напълно хармонично за студийна музика преди и след концерта да беше звучал Bob Marley, сещате се - расти, positive mood, wazzup, peace...

Готино е по такива концерти, на такива групи, да се събират хора от всякакъв характер, обединени от общите си представи за як концерт. За да се случи случката са нужни такива яки банди. Лесно е да се досетим, че In Flames са една от тях. Фактите говорят, че основните идеи за мелодични и понатруфени китарни рифове в death метъла идват от Швеция и там са майсторите, изпод чиито наковални излизат най-добрите екземпляри, от които са се учили всякакви други като God Forbid и прочее. Имаше спекулации, че In Flames се били повлияли от Slipknot. Ако погледнем реално на нещата, със същата убеденост можем да твърдим, че самата сплав между мелодия и агресия е заложена в творчеството на шведите от самото им начало и те я доразвиват до начин, по които да звучи стилно, иновативно и адекватно. Показателен момент от историята на групата, на който адкси симпатизирам, е заснемането на клипа към Touch Of Red, който е с визията на холивудски филм, но от него лъха не на наложени компромиси, а на забавление.

Звуковата картина беше изпъстрена с доста bpm, но без да е лишена от лееща се мелодия - хем да си тананикаш, хем да си потропваш. Подскачането също се връзваше. А самата свирня беше толкова професионална, че на няколко пъти като се загледах в светлините се чувствах като на едно добро електронно парти. И като си викам 'ей тва е бийта', поглеждам към барабаниста Daniel Svensson, само за да го видя как е скрит в гангстерските сенки и бълва ли бълва машинен ритъм. Не като някой монотонно обезумял дървосекач, а като добър готвач поднасящ гозбите си всеки път по впечатляващ начин. Казват за него, че бил песетелив. Аз бих казал, че е доволно щедър, както и когато трябва. Такъв искам да съм, а не музикален журналист.


Ако трябва да оприлича In Flames на коктейл, те са Кайпириня, а H.I.M. са нещо прекалено захаросано. И двете привличат мацки, но тези със стил ходят на In Flames и два часа усмивката не слиза от лицата им. Както и на всички в залата, част от които не осъзнават, че това се дължи на стегната ритъм секция, плътна китарна звукова картина и грабващи вокални линии. Всичко това така забъркано, че да изтръгне движение и активност от наблюдаващите участници. Все пак добре, че In Flames не бяха такива, та да имат нужда от помощ от публиката. Не, че не се изненадах приятно колко познати, за които не подозирах, че ще са в эалата бяха там и все пак... За финал Anders каза, че остават две песни, забиха ги и се оттеглиха. Харесва ми така, честно е. Почти като при Slayer.




Ако сте дочели дотук, но не сте слушали In Flames, а се чувствате зарибени - завиждам ви. На ваше място бих заредил Cloud Connected, Reroute To Remain, Take This Life, Leeches, Come Clarity, The Quiet Place... Останалото е да си кажете: That's the shit!

Снимки: rawk'n'roll
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ти не знаеш какво е приятелство, Хари - прошепна той, - а не знаеш какво е и омраза. Ти обичаш всеки, а това означава, че си равнодушен към всеки
Базил Холуърд ("Портретът на Дориан Грей" - О. Уайлд)