Soulfly (Hornsman Coyote), Incite, Senser, Subscribe, Artery

Любимото място за забавление на стотици млади хора, случващи неубедително спорно смисленото си ежедневие в столицата ни навърши 10 години и се възползва да го отпразнува с много шум, но и с много музика. Много шум, тъй като звукът по стар обичай попада под изтъркана критика, а много музика - просто защото шоуто продължи почти 5 часа.

Artery откриха с кратък, стегнат сет, фокусиран в по-здравите песни от кошницата, включително такива отпреди 20 години. Традиционното за тях бузуки естествено не намери място за изява на мероприятие от такъв строго метален характер. Скромни агитки от по-източните градове на България скандираха ту Артерия, ту Карцер известно време след като приключиха - явно доста хора очакваха да свирят повечко. Унгарците Subscribe започнаха по модерному пъргаво, размятащи расти из сцената. Тамън да ги квалифицирам като гей кор банда и решиха да направят някое и друго фънкарско чудо, което определено си заслужаваше да се чуе! По това време някъде залата вече се беше понапълнила прилично, а двамата вокалисти все така се прескачаха доста умело на фона на доста разнообразни композиции. Бандите толкова бързо излизаха една след друга, че времето стигаше точно за разходка до някое от местата за бира. Ей тогава се появиха дългоочакваните от не малко хора Senser! Англичаните, които не са сред най-популярните банди у нас откриха с най-известната си песен (State Of Mind) и оттам нататък аз лично не бях сигурен какво да очаквам. Е, личното ми мнение е, че звучаха най-приятно от всички, а и чисто концептуално разведриха доста атмосферата. Честно казано, това беше бандата, която ме впечатли най-много. Скорострелно редене от страна на Al-Sayed и Kerstin Haigh, заедно с много зареждащ политически ангажиран груув - всъщност Senser не свалиха нивото на интензитет. Един бърз поглед в Wikipedia, ей така, за статистиката, издава рапарчето от афганистански произход за лайв колаборациите му с Tool! Никога не бих се досетил... Incite обаче бяха по-скоро разочарование, освен може би, ако не сте ултра закоравял металист. Без угризения ги нареждам на последно място от вси, иначе евала за желанието, хъса и кадърното имитиране на Anselmo... Толкова.

Единствено по-дълга пауза, заслужаваща нов параграф, имаше преди момента, който всички чакаха - терористът Max Cavalera и Soulfly. Нивото на звука се покачи на ръба на търпимото, а войната сред публиката започна още с първия акорд. Soulfly на живо са една от най-здравите метъл банди - не просто тежки, не само шумни, а откровено мачкащи! В този час и половина място намериха освен яростните химни на бразилеца и момчетата му, още куп класики на Sepultura, както дори и един Nailbomb! Това, което очаквах да се случи предния път обаче, този път дочаках - Койота от съседите Eyesburn да излезе с тромбона си и всички заедно да забият Moses! Българското знаме висеше от стойката на микрофона през цялото време, което със сигурност е повдигнално духа на мнозина в залата, но не по-малко от заигравките със Slayer, Sabbath и Metallica В допълнение, за още по-голямо разнообразие Rizo изстреля едно откачено соло, а Richie Cavalera се появи за втори път за Unleash. Не минахме и без дръм шоуто с племенен характер. Едва ли някой остана недоволен, особено момчето, които извадиха на сцената да поблъска за тонус - видната костинбродска муцуна Спържата. Освен може би някои от разнебитения си в последствие слухов апарат... Колкото до афтърпартито - мазало!