Акустично пътешествие в зимна вечер

Ah, look at all the lonely people…
Eleanor Rigby picks up the rice in the church where a wedding has been
Lives in a dream...
... нереално начало. Eleanor Rigby влезе на пръсти в зала „Лиляна Димитрова” и прикова около 250 души на местата им, с потънал поглед в меката светлина на десетки свещи, ефирно озаряващи семплата сцена. Изключително интимен концерт.

Mick Moss и Duncan Patterson заеха двата удобни стола и ни поведоха на акустично и лирично пътешествие в топло-минорния свят на чувствената им музика. Кои са тези двамата, откъде идват, какво са направили е безумно да обяснявам. Хората, които бяха на концерта знаеха и присъстваха на едно истински лично и собствено преживяване, споделена емоция и полет в преброден стотици пъти простор. Дали изпълняваше реаранжираните меланхолии на Anathema, познатите изповеди на Antimatter или някой от неочакваните кавъри, Мик през повечето време беше подкрепен от силен хор верни почитатели. И не фанатизирани фенове, а публика, горяща с музиката, желаеща да се разтвори в изкуството и да се понесе в красивите композиции на двамата англичани.

Flowers, The Last Laugh, Leaving Eden, букет от тежки музикални аромати, публиката пее с Мик, Дънкан сменя мандолината с лютнята, прозвучава още една песен на Ленън – Working Class Hero, а от седалките се чува молба за Pink Floyd. Готово – малката зала, задушевната споделеност, чувството на близост превърнаха концерта на дуета в музикална беседа с неочаквани обрати. Мик удари по струните и ни подари две минути от разкошната Have a Cigar. Болното гърло на Мик изобщо не се усещаше. Силно изпяти красоти, Antimatter на живо звучат не точно меланхолично като в албумите, а дълбоко, чувствено, отнасящо и пречистващо. Лек вихър от полярни емоции, различен като сменящите се червени и сини светлини и меката топлина на пламъчетата от свещите.

„Вие наистина сте чудесна публика. Тази песен не сме я планирали, тя е специално за вас.” И ни поднесоха чудесната Legions от Planetary Confinement. И още изненади – Jolene на Доли Партън, но в спокойния тембър на гологлавия музикант, тиха и чувствена. Както и целият спектакъл, скрит в уюта на бившата соц-актова зала. Лирично, спокойно и простичко пътешествие, проблясък в тъмнината на студената зима, като огряната от лунен лъч осева линия на мокрия асфалт, водещ към дълбоката, далечна нощ. Концерт за ценители от артисти, но и сърдечни хора. Хора, които останаха дълго след края на изпълнението си в името на феновете и на това, в което вярват – музиката.