Силуeт, The Pomorians и приятeли

Една халба блус и бутилка здраво поморийско настроение, моля. А, после може да се мръднеш, че ще стане жега. Какво като е януари? Сърцето бие, ритмите – горещи, а приятелите са много. Един до друг, по друг, върху друг. Силуети от Бургас. И двама приятели от Поморие. Китари, бузуки, цигулки, бири, танци, манци, пот и пого. Музика. И любов. За цялата вселена.

Не, не съм се надрусал. И бирата е малко (засега). Полудях обаче. Както и останалите около двеста души в Строежа на 26 януари. Янко и Кемала заедно извън „Текилата” в Поморие е събитие, което хем е рядкост, хем кефи народа, особено нас, маймуните, дето се кълчим по джамбуретата и пеем реге-пънк-метъл чалгиите по плажа. А влиза добре и на тези фенове на Artery, които познават и обичат и Balkan Underground. Защото The Pomorians са половината от ранната Артерия, обаче, като на морето – акустично, балканско и пиянско. Поне така се подвизават по Франция, Белгия и Холандия, докато бандата иначе не концертира. И радват чужденците с източноевропейска музикална екзотика. Ама нали сме си наши хора и тук беше по-така. Всъщност, не по, а ей така! Хуби се включи. И Васето от Пиромания седна на барабаните. И Сърмата Хари изви френетично глас няколко пъти. И Шута се дра. Приятелите пак са тук. И свириха пред приятели, не просто фенове. Много бургазлии и поморийци, временно или постоянно пребиваващи в София, бяха на концерта. И сливенлии. И русенци. И един швед, който твърди, че „това е най-яката българска банда, която съм слушал откакто съм тук”. И всички ухилени, с бири, посрещнаха изгрева на хипарливия блусарски рокенрол на бургаската петорка Силует. Три мадами напред, рок и купона започна. Зимата отиде за дюнер и в следващите няколко часа лятото заключи вратата отвътре. Няколко авторски парчета, заредени с настроение отпреди няколко декади, посветеното на следващата банда Амстердам, кавър на Purple Haze и Силует си събраха инструментите, за да отстъпят сцената на The Pomorians.

Усеща се, че ще стане диво. Хора се притискат един в друг, за да са по-близо до сцената, усещам арматурата от подиума под колената и женска цица някъде под лявата плешка, а мърдане няма. Пиенето на сцената, момчетата и те. Я да видим в дъното да няма заспали! Get Up, Stand Up. Реге за начало. И вълна от ръце и тласъци. Явно всички са будни, настръхнали и готови за парти. Окей, партито официално избухна. И потънахме в Океани от емоции. Който не е гледал никога Бръснаря и компания, може би трудно ще разбере. Тези хора стоят така естествено на сцена, както бирата в ръката на дърт рокер, като ракията до салатата, като Тошко Колев до Черното Море. Усмивки, сърца широки, песни жестоки, и всичко идва от вътре. Те живеят, за да свирят. И затова го правят убийствено. Без поза, само хъс, желание и талант. Затова и тези, които са на концерта, знаят защо са там. За да загребат с пълни шепи и да си счупят главите от кеф. От скачане и викане, от блъскане и пляскане. Не всяка група може да те вдигне така със засилка. Не на крака, а на ръце. На ръцете на хората под теб.

"Има ли прасета?" Е как да няма! Тамън 200 на брой. И избихме кочината. Всички – и група, и фенове се блъскат ухилено в опити да танцуват и пеят. Хоп, и Маринка е на сцената. След малко пак е отпред, сред останалите. Ами, весели песни, бе. Весели, та станаха луди работи. Пого, крака, хора във въздуха, падане на сцената, един сетлист пи по-разнообразни напитки от повечето пияндета в клуба. И пак ставаме, и пак се смеем, пеем и куфеем. Всичко е “totally out of control”. Няма значение момиче, момче. Всеки е яхнал адреналина с любов и желание да си изкреши дробовете. Янчо и той. След три дни купони гласът му просто отиде да гони зимата и да си поръча пиене. Но няма значение. На човека му се пее. И той пя, макар и без глас. Пя, свири, и с останалите юнаци ни подариха два часа от най-хубавите моменти от 20-годишната история на Артерия и приятно напомняне какво е през лятото на плажа в Поморие. И прилепени гръб до гръб, рамо до рамо, до близки, приятели или непознати съучастници пяхме и дивяхме, танцувахме и се хвърляхме в бясно пого, издишахме каквото имаше да се диша и оставихме след нас локви и конденз по тавана. Беседката ни чака, а стана сто часа. Няма да чака още много – колко остава от зимата – още един-два дюнера и един-два месеца. А през май вече цялата група Artery ще мине пак за ударна доза електричество. И после пак на плажа. Купувайте бански, джапанки и мастика отсега. А за фон, естествено, най-добре върви един акустичен балкански ъндърграунд. Наздраве!


Мерси, момчета, до скоро.

_{Останалите снимки на Боби са тук.}