Odd Crew album promo
Логично е да си на сцена от десет години и да си надобрял зверски в музиката си. Странното е, когато след десет години направиш стилов не точно завой, а по-скоро скок в дълбокото, топлото и юга. Затова и името е странно – Odd Crew. Снощи момчетата свириха за нас и за тях. За всички присъстващи и трагично отсъстващи. Това не е първият им концерт под новото име. Но е важен, защото промотираха новия си дебют (хехе).

Който ги е гледал от лятото насам във Fans, на Spirit of Burgas или по различни клубове знае какво става, когато Odd Crew са на сцената – ври и кипи. Страшен хъс, много енергия и респект към едни от най-големите имена в американската хард и хеви сцена от юга. Хубавото е, че са на възраст, когато тоталната отдаденост по конкретна банда или стил в музиката те държи така, че ти кърви сърцето, а и имаш сцена и публика за изява. И четиримата се раздават с огромно желание, свирят престъпно здраво и съвсем заслужено пълнят концертите си.

Backstage снощи не просто беше пълен. Беше фрашкан до козирката, стълбите и кенефа. Приятели, колеги, познати, фенове, всички, които харесват музиката на Odd Crew бяха там, за да им кажат „Браво” за чудесния саунд и да им пожелаят попътен вятър с албума. И основно, за да пият, куфеят и дивеят заедно. Нека вметна – ако още не сте ги гледали наживо, поправете пропуска. Стига да обичате тежък метален груув, ако Анселмо и проектите му са ви повече от име, което знаете, ако ви се куфее на яки, директни и здрави рифове. Може и да се стреснете от близкото до споменатите по-горе групи звучене в началото на Monkey Pride, но до края на песента резервите са забравени и захвърлени в тъмното, а врата се люшка, юмруците са горе, гърлото крещи “Monkeeeeey… Pride!”.

Хората бяха дошли с настроение и настроение раздадоха. И то така, че Васко постоянно се усмихваше на микрофона в паузите между песните, преди групата да ритне предавката нагоре и да извика поредната вълна от коси, ръце и пот. А колко пот само... Вярвам че онези, които ползват тавана на Backstage за под, са се чувствали като нестинарки.

Fallen Down, здраво куфеене, другия Васко кове ебаси бичкиите на стилния си Epiphone, а се смее чаровно, все едно обсъжда театрална постановка с приятели. Любовта към творчеството на Анселмо се промъква и с първия кавър за вечерта – Ghost Along The Mississippi. Аз твърде зает да куфея, групата твърде заета да изригва, а един пич зад мен твърде зает да си гаси косата. После пък Боян се зае сериозно с барабаните. Чакай, чакай, това звучи меко. Той ги налагаше толкова здраво, че колоните се тресяха като зареден с експлозиви тир. Много свири тоя човек. Много!

Паузи, Марто се заиграва с баса, прозвучава познато интро на позната група, а малко по-късно от сцената ни удря незаписано още парче за бъдещия втори албум. Ето ти продуктивност, копеле. И някъде по-натам още два кавъра. Pantera. Walk и This Love. Да обяснявам ли какво се случи? Взрив! На сцената, която прие двама помощници за дрането и няколко случайни крака и загубени ключове; пред нея, когато мелето пред бандата се превърна в жива лавина от обезумели метъл фенове; назад, в дъното, откъдето долитаха възторжени викове. И а-ха всичко да свърши, когато Васко обяви посветената на тръгналите си за едно друго място Църо и Петър Славов We All Die. Бавно и тежко. И за довиждане кавър на Black Sabbath – Planet Caravan. А дали пак не беше Анселмо?

Довиждане, до следващия път... след пет минути. In This River, на брадатия звяр Zakk Wylde и неговата музикална плът Black Label Society. В доста по-бавен и лиричен аранжимент, тримата седнали пред барабаните на Бонзи, отдадени на делото си, вярващи си и толкова искрени, че ти също им вярваш. И си купуваш диска, доволен, че си подкрепил млада банда с огромен талант, но и десетгодишна история. Много още могат. Чакаме го с нетърпение.