Stoned Jesus издадоха два албума между 2010 и 2012 и направиха впечатление като поредната готина банда от тогава новата стоунър и дуум вълна в Европа. Ако няколко години по-късно парчето им I’m The Mountain не беше разклатило YouTube от слушане (днес има над 15 милиона гледания!), вероятно щеше и така да си остане. Обаче днес Stoned Jesus са ухажвана и харесвана група за повечето европейски стоунър фестивали и турнета и на афиши се нареждат над стари кучета като Greenleaf – take it or leave it. До момента имат 2 концерта в София, и двата събраха над 600 души в Mixtape 5. И по всичко личи, че и третият, на 19 ноември, ще има същата съдба. Прочетете какво разказва лидерът на бандата Игор Сидоренко.

Преди две седмици приключи турнето ви в западна Европа “Roots Of Heaviness”, а ето че почти веднага след него вече сте на следващата ви обиколка – “Heavy Resistance”, този път в източна Европа. Не е ли твърде уморителен този интензитет?
О, напротив, за нас е много важно да сме постоянно на турне в момента. Не само, за да заковем пазарните позиции на Stoned Jesus като силна лайв банда, но и да повдигаме въпроса за руската инвазия, да правим каквото е по силите ни хората по света да са информирани за влиянието и отзвука на тази война.

В момента приключвате работа по петия ви албум. Какви теми касае той?
Тъй като писахме парчетата преди пандемията и преди войната, се отнася до неща, които ме тормозеха по онова време... и днес си давам сметка, че тези теми в момента не ме вълнуват така силно. Умората от социалните медии, проблемите с околната среда, стадният манталитет, господството на богатите – разбира се, тези неща винаги са актуални, но в момента имаме много по-директни и належащи проблеми.

Какво закова позициите на Stoned Jesus като една от най-обичаните и разпознаваеми банди в днешния хеви рок ъндърграунд?
Мелодиите, предполагам. Много обичам хубавата стара поп музика - The Beatles, Genesis, Talk Talk, David Bowie, Nirvana – и си позволявам влияние от нея в песните, които пиша. Оказва се, че тези мелодии се съчетават отлично с тежки и бавни рифове.

Социалните канали като YouTube допринесоха ли за популярността на Stoned Jesus и успеха на втория ви албум “Seven Thunders Roar”?
Това си е неоспорим факт. Иска ми се само да се беше случило по-рано, за да можем да капитализираме максимално неочаквания успех на “I’m the Mountain”, но когато това се случи тъкмо бяхме приключили с турнето за “The Harvest” и бяхме започнали работа по “Pilgrims”. Обаче е много яко да имаш за хит 13-минутна песен без припев! Това нещо също ни помага да изпъкнем и да ни разпознават.

В едно интервю Neil Fallon от Clutch разказва, че докато са били на турне с Motörhead и някои вечери са махали “Electric Worry” от сетлиста, Lemmy му е казал: “Хората идват и очаkват да чуят тази песен. Дължите им я. Това е вашата Ace of Spades.” и от този момент натам, Clutch рядко пропускат да я свирят. Виждаш ли “I’m the Mountain” като вашата “Ace of Spades” и има ли моменти, в които ти е до гуша от нея и си казваш: „А, не, тази вечер няма да я свирим!”?
О, не, свирим я на всеки концерт, просто защото самата песен е страхотно пътешествие. Тя е връх на вечерта и за нас, и за феновете, а енергията, която публиката ни дава през тези 13-15 минути е супер наелектризираща.

Не е толкова често явление група от източна Европа да набере такава популярност на международната рок сцена, ако и да е ъндърграунд. Как се чувствате, когато сте хедлайнери дори пред групи като Greenleaf и събирате толкова много хора и извън родината си?
Не искам да звуча като дърт киселяк, но имайки предвид колко много работа, време и усилия влагам в Stoned Jesus, направо имам чувството, че сме супер недооценени, хаха. Майтапа настрана, чувството е фантастично, но не си поставям никакви граници и се надявам групата тепърва да расте.

Помогна ли на една украинска група да подпише с австрийския лейбъл Napalm да разшири публиката си?
Всъщност, ние се махнахме от Napalm и за новия албум подписахме със Season Of Mist. Да ти кажа, след 24 февруари имаше вълна от коментари „уау, не знаехме, че сте от Украйна”, което само показва, че на хората не им пука откъде си, стига да си добър. За съжаление в този случай рок и метъл индустрията не работи така – ако не си от Англия, Щатите, или поне Швеция или Германия, ще ти е много, много по-трудно да се наложиш на сцената.

Ти имаш и друг музикален проект – Arlekin, който е по-мек и мелодичен. Можеш ли да разкажеш повече за него?
О, с удоволствие! Arlekin се роди от любовта ми към английската 80-арска прог сцена - Marillion, IQ, Pendragon, Pallas, но с очевидни влияния и от Pink Floyd, Camel, дори Tears For Fears. Обожавам такава музика и е огромно удоволствие, когато и други хора стигат до нея през моите скромни на огромния общ фон музикални търсения

Пишеш ли още музика, която не е подходяща за Stoned Jesus?
С тонове! Мисля, че имам готов добър материал за поне 3-4 албума, който не е влязъл в албумите на Stoned Jesus. Иска ми се да имах повече време, за да запиша и издам тези парчета адекватно, но, уви, денонощието има само 24 часа.

Създал си нещо като традиция всеки декември или януари да публикуваш списък с албуми, които са те впечатлили през изминалата година. Тъй като вече е почти краят на 2022, можеш ли да посочиш някои албуми от тази година, които са ти харесали?
Откакто Русия започна войната в Украйна, доста по-трудно намирам време и концентрация да слушам нова музика. Но музиката винаги е била моето бягство и утеха, така че от един момент натам се отпуших и пак започнах да слушам десетки нови (или нови за мен) албуми седмично. Засега това са три от фаворитите ми: The Weeknd - Dawn FM (невероятен концептуален албум от един от най-добрите съвременни поп артисти), Fontaines DC - Skinty Fia (мрачен, но достъпен шугейз албум) и моят албум за годината, Die Nerven - Die Nerven (немско пост-пънк трио, които имат изключителен усет за мелодия). От Украйна бих препоръчал новите албуми на Somali Yacht Club, Sherpa the Tiger и Kat.

Пак сте на турне с Vovk – какво свързва така двете банди?
Обичам музиката им и страстта, която влагат в нея. Напомнят ми за самия мен, когато започвахме Stoned Jesus – не музикално, но като амбиция и енергия. По онова време нямаше кой да ме води и да ми покаже как се правят турнета извън страната, затова и се чувствам длъжен да споделя опита си и пътеката, която сме проправили с по-млади групи, тези момчета го заслужават. Освен това са страхотни пичове и е голям кеф да са наоколо – винаги е забавно с тях.

Да си водиш приятели на турне е супер, да. Но ако можеше да избереш, на коя банда би искал Stoned Jesus да бъдат подгряващи?
Не ги познавам като хора, но музикално и като настроение, мисля, че би било страхотно да сме заедно с Mastodon, Opeth или Porcupine Tree. Преди няколко години бих добавил и Tool, но техните фенове често са твърде войнствено настроени към всяка банда, която не е Tool, така че ще пасувам, хаха!

Това ще е третият ви концерт в София и четвърти в България. Какво очаквате от този лайв и какво ще бъде различно?
Наистина нямаме търпение за този концерт, тъй като до момента концертите ни в София са абсолютен връх в турнетата ни и се чувстваме страхотно на тях. Наистина! Изобщо не го казвам за всеки град на всяко турне – можеш да видиш и в социалните мрежи. Но погледни записи и снимки от концертите ни в София – страхотна публика, винаги е изключително удоволствие да свирим за тези хора.

Кой е Игор Сидоренко в твоите очи?
Музикален нърд, надявам се приличен автор на песни и човек, с когото ти е готино да си лафиш. Но в момента – просто човек, който се опитва да оцелее и да твори в най-големия военен конфликт в Европа след Втората Световна Война. Надявам се при следващото ни посещение в България тази последна част да е вече в миналото!