Agalloch

Agalloch не са най-лятната група на света. Имайки предвид, че сред най-силните им вдъхновения са мъгливите гори около Портланд, щата Орегон, и преливащият от норвежка меланхолия Bergtatt на Ulver и, бихме ги нарекли дори точно обратното на „лятна група“. Въпреки това, първата ни среща с тях ще бъде точно в разгара на лятото (22 август в клуб Mixtape 5, ако си изпуснал епохалните новини). И намираме това за повече от чудесно. Защото самата възможност да видим Agalloch в София (и изобщо на Балканите) е просто магическа и все още ни се струва нереална, след като вече 15 години следим внимателно тяхното израстване – от адски интересна и обещаваща американска формация, до уверени, тежко концептуални експериментатори, които се настаниха сред най-важните в световния ъндърграунд, при това без да правят твърде много концерти и без да издават албум всяка година.


Звучи малко претенциозно. Неслучайно. Agalloch са претенциозни, дори много. Много им подхожда, а няма и как иначе при музика като тяхната - сложна плетеница от блек метъл, прогресив рок, дуум, неофолк и шумов ембиънт, винаги по средата между епичната тежест на великия Риф и изключително крехката лекота на акустиката. Затова и албумите им са изследване на микро- и макрокосмосът, взор навътре - в дълбините на човешката душа и нагоре – към далечните галактики. Особено добре това описание пасва на последния им албум – The Serpent & the Sphere, парчета от който ще бъдат и акцент при софийското гостуване на групата. По-малко от месец преди него имахме възможност да побъбрим с професора по английски език и основен участник в Agalloch (както и лидер на дет авангардистите Scuptured) – Don Anderson. Следва разговор за концерти, концерти, концерти. И прогресив рок.

Атмосферата е особено важна за концертите на Agalloch. Те задължително включват много сценичен пушек, както и специфичен откриващ ритуал, изпълняван от фронтмена ви John Haughm. Защо толкова държите на това?
За всички ни е важно да сме в точното настроение, за да се слеем с музиката. Адски внимателни сме при подготовката на сцената и средата около нея, за да постигнем атмосфера, която да въздейства на публиката.

С годините ставате все по-добри на живо. На какво се дължи това – на по-добрата апаратура или на по-сериозните ви технически умения?
Апаратурата може единствено да подчертае техническите способности. Можеш да бъдеш добър музикант с ужасно оборудване, но е абсолютно невъзможно да станеш по-добър музикант просто като си купиш по-скъпа апаратура.

Преди бяхте адски пестеливи на концерти, но през 2015 нещата са съвсем, съвсем различни.
О, да, 2015 със сигурност е най-наситената с концерти и турнета година. Всъщност, преди също ни се е случвало нещо такова – през 2013 пътувахме един месец в Европа и пак толкова в САЩ през 2012.

Променяте ли често сетлиста по време на турне?
Вече имаме достатъчно песни, за да си позволяваме вариации, но по-голямата част от песните са еднакви за всеки концерт.

Има ли песен на Agalloch, която смятате за невъзможна за свирене на живо?
Няма невъзможни неща, но някои песни изискват повече музиканти или нструменти, за да постигнат същото внушение. Веднага се сещам за Black Lake Nidstang, To Drown и The Birth and Death of the Pillars of Creation от последния ни албум.

Концертите в Европа носят ли друго усещане, сравнени с тези в родината ви?
Мисля, че беше така, но преди време. Благодарение на Интернет, младите музикални фенове в САЩ вече не са така подвластни на модите и MTV. Така че, преди време европейските слушатели бяха значително по-широко скроени, но в момента САЩ и Европа са все по-близки. Голямата разлика за мен, като чужденец в Европа, е удоволствието по време на турне да разглеждам градовете, да пробвам местна храна, да се запознавам с нови хора.

Да, знаем, че си ценител на местните кухня, вино и крафт бири. А събираш ли плочи и дискове на местни банди?
Задължително. Винаги се опитваме да отскочим до секънд хенд магазин за плочи, когато сме на път.

Agalloch са известни с това, че винаги взимат със себе си на турне много интересни банди. Сами ли избирате с коя банда ще тръгнете?
Невинаги. В Щатите имаме пълен контрол и обожаваме да експериментираме, но европейският пазар ни е по-малко познат и разчитаме на тур мениджъра или букинг агента да се занимава с подгряващата група. Но нещата винаги се получават – сега например сме адски доволни, че ще свирим заедно с Crown. Те са достатъчно различни от нас, за да може вечерта да е интересна и динамична, но имаме и доста общи неща.

Подгряващите групи често са толкова различни от Agalloch , че вероятно някои фенове реагират с досада или недоволство на присъствието им.
Разбира се, случва се. И имат пълното право да не харесват някоя определена група. Ние пък, като група, достигнала определен статус, имаме отговорност да помагаме за развитието на по-млади банди. Особено ако те са различни и предизвикателни.

Доста групи бързат със записите на албум и на практика издават нещо ново всяка година. При вас нещата са различни и обикновено минават по 4 години, преди да се появи нов албум.
Причината за това е съвсем практична. Някои от нас имат сериозни професии, а други имат и семейство, така че са доста ангажирани встрани от бандата. Също така, всеки от нас има свои музикални проекти, с които се занимава, когато е възможно. Затова винаги записите на нов материал за Agalloch са били доста бавен процес. Но също така, винаги сме се стремили да не прекаляваме – не искаме да сме от бандите, които свирят в твоя град поне веднъж годишно. На практика се чувстваме доста комфортно с темпото, с което се развиваме. Ако трябва да съм честен, обаче, ми се ще да не чакаме няколко години, преди да се захванем със следващия албум.

Между албумите ви винаги излиза и поне едно ЕР.
Което изглежда като част от някакъв хитър план, но всъщност е съвпадение. Не мисля, че скоро ще издадем малък албум.

А тези EP-та са доста експериментални. Каква е целта им – да развиете допълнително звука на Agalloch или да представите идеите, които не биха паснали на един цял албум на проекта?
По малко и от двете. Малките албуми са територия, в която можем спокойно да рискуваме и да приложим по-странните ни идеи. И тъй като са EP-та, те не са толкова ангажиращи и важни, колкото дългосвирещите албуми. Това са по-малко значими моменти в историята ни. Онова, което постигаме в малките албуми, се отразява на дългосвирещите, но никога няма да запишем цял албум с пост рок, акустична музика или нойз рок.

Отношението ви към метъла се мени от пренебрегването му (по времето на The Mantle) през преоткриването на интереса към него (в Ashes), до отхвърлянето на продуцирането на Ashes и задълбаване в класическо и аналогово звучене. Този процес постоянен ли е? албум?
Да. Нещата се менят. Ние се развиваме и често се откъсваме от нещата, които сме харесвали преди. Изкуството би трябвало да бъде постоянно развиващо се изследване. Променяме се като хора и това се отразява върху музиката ни.

Въпреки че прог рок влиянията присъстваха и в доста от предните издания, те са особено силни в The Serpent & the Sphere. Това ли бе стремежът ви – да направите прогресив албум?
Настина искахме да си поиграем с по-сложни аранжименти, но сме наясно, че никога няма да се превърнем в истинска прогресив рок група. Прог влиянията в албума са неминуеми и поради факта, че почти непрекъснато слушаме Rush, Emerson, Lake & Palmer, King Crimson и Pink Floyd.

Често ли си пускаш стари албуми на Agalloch?
Слушам албумите само непосредствено след като сме ги записали. След това ме вълнува единствено възможността да ги свиря на живо, заради което трябва да променя това-онова в аранжиментите. Въпреки че песните принадлежат на определен албум, трябва да им дадеш възможност да дишат – точно това е концертното им представяне.

Изслушах последователно дебютния ви албум Pale Folklore и последното ви издание - The Serpent & the Sphere. Ясно е, че групата е пораснала много и днес звучи съвсем различно. Едновременно с това, и в двата албума има достатъчно сходни елементи, които да ти подскажат, че слушаш именно Agalloch.
Много се радвам се да го чуя. Със сигурност бихме искали да има нишка, която да свързва всички наши албуми, колкото и да са различни. Защото всички те стъпват върху Bergtatt на Ulver и The Nephilim на Fields of the Nephilim. Групата се разви, защото постепенно надграждаше върху тази основа и доразвиваше звученето, с което започнахме преди толкова години. Но е добре, че никога не се откъснахме напълно от първоначалните ни влияния, а само добавяхме нови, които откривахме, докато израствахме като личности.

Както и останалите от групата, ти се занимаваш с няколко други проекта, от които най-важен е Sculptured. Когато пишеш музика за Sculptured, как успяваш да не я направиш твърде близка до тази на основната ти група?
О, това невинаги е лесно, затова в един момент дори се отказах да го правя. The Astral Dialogue от последния ни албум, например, е изцяло моя композиция, която написах за Agalloch. Но пък в нея има рифове, които ми напомнят повече за Sculptured, и ако не я бяхме използвали в The Serpent & the Sphere, щях да я преработя леко и да включа в бъдещо издание на Sculptured. Сега, разбира се, това парче звучи изцяло като Agalloch, защото и John се включи със свои китарни партии. Така че въпросите за идентичността на проектите ни вече не ни вълнуват твърде много. Оставяме се на музикалния поток, където цялото е по-голямо от сбора на отделните му части.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Errare humanum est.
[Да се греши е човешко]