Изключително интересен (и вкусен) проект ще чуем непосредствено преди King Dude в събота вечер. Foie Gras e дело на съвсем млада авторка от Сан Франциско, която не за пръв път работи с кралски особи в мрачната музика. Преди участието си в парчето Rosemary на King Dude от албума Song Of Flesh & Blood, който излиза на 16 юни и всичките им съвместни бъдещи творчески планове, Foie Gras има доста съвместни участия с King Woman като подгряващ артист.

Фоа Гра е френски кулинарен деликатес, който се приготвя от черен дроб на угоена насила гъска, заклана на 100-ия ден от излюпването си. Вкусът на ястието е определян като богат, маслен и деликатен, а то се поднася върху канапе от пресен лук и поръсено със синапено семе. Вероятно затова и Foie Gras избира този псевдоним за деликатния мрак с полъх от планината, който записва. Музиката й е магнетичен drone с мътни фонови вокали и навява доста приятни асоциации с атмосферата на първите серии на Туин Пийкс (с които авторката е връстник). В творчеството й има странни цитати и трансформации, водещи по витиевати пътечки както към The Mamas & The Papas, така и към Burzum и Сърце на мрака на Джоузеф Конрад. Арист, чиято музика би звучала прекрасно във всяка екранизация по Лъвкрафт. А включването й в последната отсечка от турнето на King Dude е първото й европейско турне, макар корените й да са от Средиземноморието.

RR: Нека започнем от самото начало на проекта Foie Gras.
FG: Foie Gras се роди като шега преди около три години – като за пред приятелите ми. А приятелите ми взеха, че наистина харесаха музиката. По това време много слушах музиката на Chelsea Wolfe, King Dude, White Ring и Patsy Cline. Така че този проект е повлиян както от тези музиканти, така и от приятелите ми, които ме окуражаваха да го продължа и доразвия. Правя drone албуми, но на живо излизам повече като singer-songwriter.

Всъщност, имаш и такъв албум – с кратки зловещи песнички, най-дългата от които е минута и 36 секунди.
Да, това е другият ми проект Bad Kisser, където повечето парчета са дори по-кратки от една минута. Тези песни са едновременно глуповати, но и тъжни и отразяват начина, по който съм се чувствала, докато съм ги създавала. Нещо като дневник е този проект. Сдобих се и със съответната машинка, която да трансформира гласа в нещо зловещо, така че такива зловещи кратки песнички се появяват и на концертите ми. Мисля, че ми липсва търпение както да слушам, така и да композирам 24-минутни песни.

Т.е. двата проекта понякога се преливат един в друг на концерт?
Добър въпрос, за който имам добър отговор. Като Bad Kisser съм излизала на сцена само веднъж, но това, което често правя, е да обявя концерт на Foie Gras и цяла вечер да свиря песни на Bad Kisser.

Как съвместяваш The Mamas & The Papas и Burzum в случаите, когато решиш да осиновиш песен, писана от другиго?
Мисля, че всичко, което правиш, е резултат от собственото ти желание. Влиянията са си там, и на теб остава да прецениш какво да си вземеш.

На какви места обичаш да свириш и кой е най-странният ти концерт досега?
Нека кажа първо за най-странния. Това беше първото ми свирене в Гърция. Беше свирене на открито, на улицата, и стана ненадейно, така че трябваше да ползваме едни и същи инструменти с другата група, която свири близо час и накрая всички инструменти бяха изпочупени и разстроени, та когато аз излязох, никой вече не слушаше колко е зле. Доста обезкуражаващо. Най-хубавите ми концерти са били на турнетата ми с King Woman, каквито сме имали доста из Калифорния, особено камерните свирения в къщи и малки помещения. Мога да кажа, че когато си сред приятели и съмишленици и хора, които разбират и харесват музиката ти, най-доброто място може да е наистина навсякъде.

И накрая – светлината и мракът в музиката: в твоята, а и въобще. Какъв е твоят личен баланс между двете?
Смятам, че съществува дуалистичност във всичко, което правиш. И ти трябва просто да се възползваш от нея, и от светлото, и от тъмното – за да ни е по-добре и на нас самите, пък и на хората около нас. И трябва да припознаем тези две страни у себе си, а не да се опитваме да се борим с тях, защото е и невъзможно.

_{Photo: lauren luck aka organs in sleep}