За около десет години съществуване, през бандата преминават внушителен брой музиканти, като Dominic Aitchison (Mogwai), Geoff Barrow (Portishead), Joe Volk (ех-Gonga), Kostas Panagiotou, Charlotte Nicholls и много други. Самият Justin Greaves, мулти инструменталист и главно действащо лице в СВР, в миналото свири в легендарни групи като Iron Monkey и Electric Wizard, а също и в Teeth Of Lions Rule The Divine, проект с един албум и неясно бъдеще, в който участват още Lee Dorian (!), Stephen O’Malley (!) и Greg Anderson (!).

Rawk\'n\'Roll: Много ти благодаря, че се съгласи да направим това интервю. Сега, преди да започнем да говорим за Crippled Black Phoenix, една птичка ми каза, че някъде в твоя живот съществува проект наречен Gibbon Dream. Би ли коментирал?

Justin Greaves: Gibbon Dream? Хаха, ами, това не е истински проект, но аз и моят приятел Tom (McKibbin) все говорим, че един ден ще направим банда, която ще свири много, много бързо, без дисторшъни, и всички инструменти ще бъдат настроени на много високи честоти, няма да има соло барабани и чинели… Това е Gibbon Dream, а първия албум ще се казва Coconut Delight.

Ако трябва да съм честна, Tom ми подсказа да те питам за Gibbon Dream. Бях леко нервна, но той ме увери, че не си чудовище и ще оцелея. (Tom McKibbin е 1/4 от Undersmile, една от най-интересните тежки банди във Великобритания в момента, както и от тяхната ънплъгд версия Coma Wall). Сцената в Обединеното кралско винаги е била изключително жива и интересна, въпреки че обикновено най-ярките, интересни и креативни неща се случват в и си остават ъндърграунд. Какво е да бъдеш част от тази сцена? Откъде получавате най-много подкрепа?
Аз съм част от старата школа на ъндърграунд сцената във Великобритания, която за съжаление не съществува днес, така че се чувствам малко неподготвен да коментирам новата вълна от банди и това, как изглежда сцената в момента. Разбира се, познавам Undersmile и се опитвам да следя това, което се случва. Вероятно звуча като стар глупак сега, но по мое време беше наистина хубаво, бандите все още си помагаха взаимно и интернет не беше развалил нищо, просто защото не съществуваше тогава, все още разменяхме касети и ходехме в независими музикални магазини, срещахме се с хората и другите банди лично. Тогава изглеждаше, че все още се случват много неща и по-малките концерти бяха много по-добри, като че ли имаше и много повече подкрепа. Днес всичко е прекалено фрагментирано и вече никога няма да бъде толкова живо и активно. Така че, колкото и да обичам ъндърграунд сцената и независимо от това колко много или малко съм бил част от тази сцена, мисля, че се е променила и то не за добро, и пожелавам на банди като Undersmile много късмет, защото никак не е лесно. Уважавам ги много, за това че продължават да правят това, което правят - това е отношение, което харесвам!



С Crippled Black Phoenix сте свирили няколко пъти в Гърция, също и в Сърбия, ако не греша, но това ще бъде първият ви концерт в София. В какъв състав идвате и има ли други дати на Балканите, насрочени за този период?
Да, свирихме в Белград преди няколко години и беше страхотно, един от любимите ми концерти от онова турне. И разбира се, в Гърция винаги е невероятно. Очаквам с нетърпение да посетя София за пръв път, аз и Belinda гледахме документален филм за града онзи ден и в него се разказваше преди всичко за цигански банди, но съм сигурен, че няма да видим тази страна на нещата, мястото просто изглежда готино и интересно! А аз обичам да посещавам нови места и да научавам повече за тях. Що се отнася до състава, той ще бъде същият както при предишните няколко турнета. Разбира се, Daniel, който сега е постоянен член на бандата, Daisy, Mark, Ben, Christian, Karl и аз. Съставът наистина е добър и мисля, че публиката ще получи силно шоу. Няма други дати на Балканите.

Цигански банди, а? Не мога да обещая, че няма да видите такива, когато дойдете в София, но това със сигурност ще подсили интересната част на вашето посещение. Какво е перфектното шоу за теб?
Перфектно шоу за мен би било просто готино интересно място, някъде извън обичайния маршрут на турнетата, в компанията на сходни по мислене хора, които са дошли да се насладят на малко музика без претенциозност и снобария. Шоуто за мен е енергията между бандата и публиката, ако няма енергия и добри вибрации, тогава не е добро шоу. Така че, не ме интересува дали свирим като ултра прецизни професионални музиканти, стига да свирим по най-добрия начин и да установим връзка с публиката.
 
Издадохте шестия си албум White Light Generator по-рано тази година чрез Cool Green Recordings, част от Mascot Label Group. Той условно е разделен на две части Black Light и White Light. Разкажи защо решихте да направите това разделение?
Разделението Black Light/White Light беше нещо, което просто придоби смисъл докато сглобявах парчетата в албума. Първоначално исках да направя албум, който да върви с допълнително ЕР, но след това реших да го оставя малко по-къс този път и да го направя като един албум. Знаех, че ще има две части със съвсем незабележима разлика между тях, звуково и тематично. Това са двете части на една монета, тъмнината и надеждата. В миналото тези два елемента винаги биваха миксирани, а аз не обичам да се повтарям във всеки следващ албум и този път ми се стори смислено да го направя по този начин - разделен на две части.



Слушал ли си български или някакъв друг балкански фолклор? Питам, защото парчета като The Heart of Every Country, Get Down And Live With It и Northern Comfort включват женски партии, които наистина ме карат да мисля, че си.
Да, слушал съм, но не толкова, колкото бих искал. Все още го откривам. Харесвам фолклора на много различни култури, защото това е мястото, където откриваш сърцето на страната; сърцето е в хората и в преданията. А за да познаваш и да обичаш една страна и нейната култура, трябва да познаваш хората. Ето защо обичам да посещавам места, където не съм бил преди и не мога да имам обективно мнение за нещо, ако не съм го изпитал от първо лице. В днешно време всичко тук в Обединеното кралство се контролира от медиите или от правителството и за да получиш безпристрастна информация, трябва да се свържеш лично и да решиш сам за себе си кое е правилното и кое грешното, да разбереш хората и културата. Така че, когато чуя емоционална фолклорна музика, изпълнявана от обикновени хора, искам да се свържа с тях. По този начин виждам нещата в собствената си страна, така бих искал да ги виждам и навсякъде другаде, дори това да не е възможно през по-голяма част от времето. Надявам се феновете да усетят, че не се опитвам да правя нищо друго, освен да покажа уважението си към хората.
 
В албумите на Crippled Black Phoenix винаги присъства това чувство на пълнота и лекота, което ги кара да звучат така, както трябва да звучи един албум, ако разбираш какво имам предвид. Как протича писането и записването? Кой какво прави и трудно ли е да се съберат толкова много хора наведнъж, за да го запишете или не работите така - не се събирате заедно, за да записвате?
Не записваме и не пишем музиката като група и е доста сложно да се съберем всички на едно място по едно и също време. Но все пак това не е съвместна работа, никога не е било. Ако искаш истината, ще прозвучи самонадеяно и затова ми е трудно да обяснявам това публично, но истината е, че аз пиша всичко, с изключение на по-голяма част от текстовете. Записвам всичко у дома на един стар, скапан Boss BR-600, правя някои груби демота и след това ги пращам на Daniel със заглавието на песента и обяснения за какво е тя, за да може той да работи над някакъв текст и след това да направим така, че музика и текст да си паснат. До момента, в който влезем в студио да записваме албум, аз вече зная как би трябвало да звучи той. Опитвам се да не съм диктатор, но просто е по-лесно, когато един човек има визията и насоката да създаде музиката такава, каквато трябва да бъде. Разбира се, останалите също идват и записват своите части и винаги има място за доразвиване на идеите, докато сме в студиото. Това е едно от погрешните схващания за Crippled Black Phoenix, хората искат да вярват, че е съвместно усилие на много различни музиканти, но това просто не е така и е трудно да говоря за себе си, защото никога не съм искал да изглеждам като соло артист с огромно его, обичам да съм част от нещо. Предполагам, че просто съм човекът, който го прави да изглежда и звучи както изглежда и звучи. Но това не е важно - хората могат да мислят каквото си искат, стига аз да знам истината и един ден на мога да погледна назад и да бъда горд с това, което съм направил.

Свирил си в групи като Iron Monkey и Electric Wizard, както и в Teeth Of Lions Rule The Divine, сигурно изпускам нeщо. Когато мислиш за тези банди, има ли нещо около тях, което ти липсва? Как приемаш сега тежката музика, която някога си свирил? Crippled Black Phoenix е нещо доста различно, поне що се отнася до звученето, това беше ли умишлено или дойде естествено, когато започна да пишеш музика за този проект?
Наистина ми липсва да свиря на барабани на сцената, там е където се чувствам най-удобно. Сега свиря на барабани само когато записвам в студио - затова и предпочитам аз да записвам барабаните в албумите на Crippled Black Phoenix. Също така ми липсва да свиря тежка музика или пънк/ хардкор, липсва ми тази енергия, която просто не можеш да получиш на шоу на Crippled Black Phoenix, не и в такава степен, в каквато бих искал. Не ме разбирай погрешно, публиката е невероятна и ние се опитваме да предадем най-добрата енергия и вибрации, но понякога имам чувството, че някои крайности от миналото ми се опитват да избият и тогава си мисля „може би това не е правилното време и място“. Предполагам, звученето на Crippled Black Phoenix не е умишлено, но по това време не исках да правя още една тежка банда, защото музикалните ми предпочитания не са само това. Въпреки че музиката на Crippled Black Phoenix не е с агресивно звучене, настроението и цялостното усещане могат да бъдат дефинирани като тежки, можеш да бъдеш брутален без да свириш траш или дуум.



На Crippled Black Phoenix често са прикачвани етикетите пост-рок и супергрупа. Ти не си съгласен нито с едното, нито с другото определение. Откъде дойде всичко - това не е ли някакъв PR трик, който е отишъл прекалено далеч? Знам колко изкушаващо е да подхвърлиш имена като Iron Monkey, Electric Wizard и Mogwai, и да чакаш да видиш какво ще стане. Как реши да създадеш бандата и по какъв начин би описал какво представлява Crippled Black Phoenix?
Ха! Гледам да игнорирам този вид определения, трябва да го правя, иначе просто много се ядосвам. Никога не сме се вписвали в пост-рок етикета, и както и преди съм казвал, Crippled Black Phoenix никога не е била супергрупа от какъвто и да е вид. Не мога да разбера защо някой би си помислил, че да бъдеш в група е супер! Цялото това нещо дойде когато Dominic Aitchison беше в групата и когато Geoff Barrow беше замесен, така че това не е PR номер - просто хората клюкарстваха онлайн и пресата търсеше нещо, което биха могли да използват като евтина сензация. Никога не съм използвал имената на бандите, в които съм свирил, за да печеля каквото и да е за Crippled Black Phoenix. Всъщност мисля, че това би се отразило негативно, защото хората, които биха преслушали музиката заради подхвърлянето на имена, в крайна сметка биха останали разочаровани, те ще очакват да чуят нещо, което Crippled Black Phoenix не е.
Когато започнах да пиша музика за Crippled Black Phoenix, не съм мислил да създавам група, не го бях планирал, дори не бях планирал да правя албум. Започнах отчасти, защото обещах на приятел, който почина, че ще запиша някои от песните и отчасти - напълно случайно. Но в момента Crippled Black Phoenix е свободен дух, търсене на начини да правя честна музика, като в същото време отдавам почит на минали и настоящи влияния, независимо от това дали става дума за музика, кино, живот, политика или неизвестното. Crippled Black Phoenix е начинът да отстояваш позицията си и да имаш съвест.

Бандата е минала през много промени в състава, според мен това по никакъв начин не влияе на качеството на музиката ви, но доколко се отразява на Crippled Black Phoenix като група?
Не мисля, че това е повлияло по някакъв начин на Crippled Black Phoenix. Повечето от промените са в резултат на нещо, което не е било наред в групата, така че когато се появи промяна, тя е винаги за добро според мен. Дразнещо е, че понякога феновете не го разбират, всеки има свой любим елемент. Особено когато става въпрос за изпълнения на живо и когато член на групата се смени, те се разстройват. Но хората трябва да разберат, че не правя това заради другите, не бих се примирил с нещо, което прави мен или останалите в групата нещастни само защото феновете предпочитат да виждат определени хора, да чуват определени гласове и т.н. Така че духът определено е такъв, какъвто винаги е бил и промените обикновено са добри промени. С тях Crippled Black Phoenix може да продължи напред и да не се превръща в арена за женски бой, както се случва при много други рокенрол банди.

В скорошно интервю казваш, че Daniel е трябвало да бъде оригиналният вокалист на бандата и изглеждаш много щастлив, че накрая е член на Crippled Black Phoenix. Как е спечелил този специален статут и какво го прави различен?
Защото Daniel е много готин пич и добър приятел, с когото сме на една и съща страница, когато става въпрос за музика и за това какво означава да си в група. С Daniel съм свързан много повече, отколкото с повечето от предишните вокалисти. Знам го, защото говорим за това от много отдавна, когато направих първия албум, аз и Daniel говорехме той да запише някакви вокали, но поради географското местоположение (живеехме в различни страни и нямахме пари да пътуваме), плюс някои други усложнения като работа и ангажименти към други банди, това не можа да се случи. Така че е истина като казвам че Daniel трябваше да е вокалист на групата от самото начало. Предполагам, че това му дава определен специален статут, само се надявам, че няма да се превърне в някоя дива!



Имаш навика да изразяваш мнението си открито, независимо от това дали става въпрос за политическа или социална ситуация някъде по света или по други въпроси, които те притесняват, а това не винаги допада на хората. Нямаш ли чувството, че да изразяваш това, което наистина мислиш, често се приема като нещо лошо днес?
Да, често имам чувството, че не е трябвало да кажа нещо на висок глас, но не ме притеснява какво мислят хората. Искам да кажа, ако хората предпочитат да си затварят очите за това, което се случва по света или не искат да чуват неудобни истини, тогава ок, не трябва да ми обръщат внимание. Но да не ми се оплакват за това, което казвам, защото това просто няма да промени мнението ми, или да промени начина, по който използвам социалните медии. Не мога да разбера защо хората не го приемат, защо трябва да се оплакват когато се опитвам да привлека вниманието върху хубава кауза или социална несправедливост. Като че ли една група не може да има мнение или съвест, те просто искат да получават все същото самопромотиране и досадни глупости, които са стандарт за индустрията, а това не е което аз искам. Мен просто не ме интересуват бизнес игрите или да се появявам в пресата и да обяснявам как записваме албуми или какво сме вечеряли по време на турне. Мисля, че има неща в живота, които са много по-важни от Crippled Black Phoenix, и ако дори и в малка степен мога да използвам ограничената популярност, която имаме, за да накарам няколко човека да се замислят за нещо, дори и ако само един или двама обърнат внимание, тогава това, което правя, е добро. Да използвам името, за да информирам и да говоря за проблеми, било то лични, социални или политически е по-добре, отколкото да правя нещо, за да се харесам на хората и да се стремя да правя групата популярна. Това е точно толкова важно, колкото да накараш някого да почувства нещо или да го приобщиш с музика и думи, но запомнете, че музиката винаги е на първо място, защото музиката е причината да разговаряме за всички тези неща сега. Без музиката Crippled Black Phoenix е нищо и не би съществувала, нали?

Да се върнем към музиката - заедно с прекрасната Belinda Kordic записахте албум под името Se Delan. Как се реши на тази колаборация? Тя участва като гост-вокалист в Mankind (The Crafty Ape) и No Sadness or Farewell, нали?
Se Delan е резултат от взаимното откриване на две много сродни души. Не сме имали избор, съдбата реши, че ще сме група и заедно в живота, така че сме за постоянно в това нещо и сме въодушевени да направим повече. Всъщност, в момента пишем за нашето ново приключение в страната на музиката. Belinda записа някои вокали с Crippled Black Phoenix, това сътрудничество все още продължава, появявала се е и на сцената с нас и се надявам да го прави и в бъдеще. Но винаги е било ясно, че Belinda не иска да бъде Йоко Оно и държи Crippled Black Phoenix на разстояние, което считам за правилно и не я виня за това. Това е още една причина, заради която създадохме Se Delan - от съвместната ни работа в Crippled Black Phoenix знаехме, че сме се насочили към нещо различно, нещо което имаше нужда от собствен живот, далеч от прожекторите. Наистина съм щастлив със Se Delan, имах нужда от това, защото дори не съм си помислял да бъда пълноценно в повече от една банда преди да срещна Belinda и сега се чувствам някак освободен. Преоткриваме причините, заради които обичаме да правим музика и това е прекрасно чувство.

Коя част от правенето на музика ти дава най-голямо удовлетворение, писането й, слушането на крайните резултати или свиренето на живо?
Определено при писането на музика съм най-щастлив. По-голяма част от мотивацията ми да правя музика е тази - ако не мога да намеря музика, която да искам да слушам, да я правя сам. Когато постигнеш това нещо, то е най-удовлетворяващото чувство на света! Не винаги се получава обаче, но това е смисълът да искаш да експериментираш и да ти стиска да опитваш нови неща. Когато не се получи, понякога изглежда сякаш някой друг човек или банда са направили този запис. Странно е, както и сякаш не свириш ти, когато слушаш собствените си записи. Мотивацията ми се основава напълно на нуждата да създавам музика, която да искам да чуя, каквото и да означава това. Всичко останало, като ходенето на турнета, идва на второ място. Не съм голям фен на свиренето на живо, не се чувствам добре сред тълпи от хора, но когато се получава добра енергия, мога да забравя за глупавите си задръжки и безпокойства, и това също може да бъде удовлетворяващо. Музикалната индустрия е пълна простотия, никога не съм имал комфортни отношения с музикалния бизнес, заради което предполагам не съм станал голяма, дебела рок звезда. Но кой би искал да бъде? Не и аз! В никакъв случай!