Wight

Ден преди концерта на Wight и Bushfire си говорим с Rene Hoffman от Wight за живота като музикант, за разликата между цветния и черния винил, за връзката на бандата с 1000Mods и защо, по дяволите, турнето им се нарича Malakas of the universe. Както и за наркотици, разбира се!

Rawk\'n\'Roll: Здрасти, Rene!
Rene: Здрасти! Как е?

Ми добре е. При тебе как е? В настроение ли си за интервю?
Разбира се! Никога не съм давал интервю за България, звучи ми доста спешъл!

Естествено, че е спешъл, особено след като разбереш кои сме ние. Ние сме Rawk\'n\'Roll - уебзин от България, обръщащ внимание на stoner/doom/sludge/psych и всякакъв друг вид яка музика, която ни кефи. Преди около две години и половина решихме да вземем да забогатеем най-накрая и затова започнахме да букваме концерти на банди, които ни кефят и ей ни на – говорим си двамата с тебе преди концерта ви в София тази сряда. И да съм честен, не сме никъв промоутър, просто сме бесни фенове.
Страхотно е, че фенове правят концерти, така трябва да бъде според мен! Всичко, което се прави от хора, нямащи отношение към даденото нещо, е просто загуба на време, независимо какви пари се изкарват.

Така е! Нека започнем по същество – представи ни Wight: кои сте, какви сте, кога сте създадени, такива неща?
Значи: Peter-Philipp Schierhorn свири на бас и в първите два албума – на саксофон; Thomas Kurek е на барабаните, като това реално е третият поред барабанист, нали се сещаш – като в Spinal Tap – другите просто експлодираха; и моя милост, Rene Hofmann – свиря на китара и понякога пея. Двамата с Peter се запознахме в Дармщат, където бяхме дошли от различни краища на страната, за да учим. Аз не бях свирил повече от година и страшно много ми се свиреше с някого, затова лепнах в столовата една хартиена обява, на която написах „Китарист търси хора, с които да направи банда“. Peter видял обявата и ми се обади. Общо взето, така започна всичко.

Аха. Кажи ни ти как се запали по свиренето и реши да станеш музикант? Кое те вдъхнови като цяло? Сори, аз винаги задавам този въпрос.
Ами започнах да се занимавам с музика, когато бях на 14. Няколко момчета, година по-малки от мен, ме попитаха дали искам да пея в тяхната банда, понеже знаеха, че слушам рок и пънк. Аз казах „Амиии, мога да опитам...“ (смее се) Две години по-късно моят чичо почина. Оказа се, че като тийнейджър, е имитирал Елвис Пресли из местни дискотечни клубове и притежава електрическа китара. Никой друг в моя род няма нищо общо с музиката и въпросната китара не представляваше никакъв интерес за никого, затова аз помолих да я задържа. Вкъщи пък, имахме един много стар и много готин грамофон, но както се сещаш през 1999/2000 винилът беше тотално мъртъв, и единствените плочи, които имах, бяха плочите на моя пастрок: Neil Young, Led Zeppelin, Pink Floyd и т.н. По онова време аз имах дискове на The Offspring, Korn, Nirvana, Dead Kennedys... И, захващайки се за китарата на починалия ми чичо, някак си неусетно се оказа по-естествено и инстинктивно да свиря на нея заедно с плочите на пастрока ми, отколкото с нещата, които аз имах. И така се научих да свиря на китара: без учител, учители ми бяха всичките тези стари плочи.

Еееее, това звучи като история, която си измислил, за да отговаряш на такива въпроси!
Но е самата истина!

Добре, засега ще ти повярвам, понеже някакси усещам по скайп, че май мога да ти имам доверие!
(усмихва се) Сериозно ти казвам.

Аз май все още изпитвам леко съмнение и затова ще ти задам контролен въпрос: каква беше първата ти банда? И ако ми кажеш Grand Funk Railroad, ще знам, че ме лъжеш!
Казах ти вече коя беше първата ми банда – с момчета, един клас по-малки от мене. След това минах през всякакви гимназиални банди: пънк, гръндж, дет метъл; по едно време исках да правя нещо средно между Black Rebel Motorcycle Club и QOTSA. Мисля, че беше двехилядната някъде. Една нощ видях и двете банди по телевизията – имаше едно шоу, което се казва Rockpalast, в което пускат цели лайвове, но ги пускаха късно вечер и аз скивах тези две банди и се изкефих доста. И си помислих „Ей това ще свиря!“... След това чух Corrosion Of Conformity (албумите с Pepper Keenan), чух Crowbar, чух Fu Manchu... И така казано, трудно ми е да не те излъжа, че първата ми банда е била Grand Funk Railroad. Както ти казах: всичко беше яки експерименти и първата банда се казваше El Mendigo. Много хора минаха през нея, а тя по едно време се казваше Sons Of Knox.

Добрееее. Да чуем повече относно как сте стигнали до името Wight? Тоест, може би не зададох правилния въпрос...
Напротив, слушай... Представи си ме като студент, вървя си една вечер към вкъщи, пиян и напушен. Времето е облачно и със светкавици, но заради облаците ти не можеш да видиш светкавиците. В Германия си имаме специална дума за това, на английски се превежда нещо от рода на „weather light“. Та вървя си аз и си пея, понеже обичам като си вървя пиян и напушен, да си пея. И се опитвам да изпея и съчиня нещо на тема „weather light“, но изпявам нещо от рода на „leather weight“. Прибирам се, и като се събуждам на другата сутрин, в главата ми стоят думите „light“ и „weight“, от които аз си измислих WIGHT. Казах си „Бахти якото нещо измислих!“, но потърсвайки да видя има ли такава дума, се оказа, че има и означава „създание“. Хареса ми доста и го споделих с Peter, който пък се разрови и откри, че думата има англо-саксонски корен и че в древните легенди създанията, наречени wights, са били помощници на вещиците. Също така, думата има същия корен, като немската Wicht, която означава нещо от рода на „джудже“; и понеже аз съм нисък, също така и барабанистът ни по онова време беше нисък, на Peter името WIGHT му допадна много, защото имаше за какво да ни бъзика. Да ти кажа, когато го приехме това име, не подозирахме за съществуването на Isle Of Wight! Не очакваше чак такава история относно името бандата, нали? (смее се)

Не, напротив! Даже очаквах и малко повече, хаха. Я кажи точно колко си нисък, да видим дали не съм по-нисък?
1,73!

Аз съм 1,69! Едно на нула за мен!
Е, значи ти си истински WIGHT!

Eeee, благодаря ти! Това значи много за мен! Кажи ни сега повече за първите ви стъпки като банда?
ОК. Значи, първото решение, което взехме, след като се кръстихме Wight, беше да правим само и единствено музика за нас самите. Тоест, музика, която ни харесва на нас; музика, която ние бихме слушали, музика, с която не правим никакви компромиси. Започнахме да пишем песни, като накрая имахме бавни парчета, бързи парчета, психеделични парчета, всичко, което ни е хрумнало да свирим и ни е кефело. В един момент си казахме „Супер, ама ще е много яко ако можем и да ги изсвирим на живо!“. Успяхме да си организираме няколко малки концерта в нашия град, на които дойдоха изненадващо голям брой хора. Сега, не ме разбирай, че е имало хилядна публика, но за банда, която никой не беше чувал, си беше сериозно постижение. Така след няколко месеца си казахме „Супер е, че успяхме да направим тези концерти. А дали да не се пробваме да запишем албум?“. И понеже нямахме никакви, ама никакви пари (не че сега имаме де, хаха!), всеки от нас влезе с по 100 Евро, аз пък направих дизайн за тениски с името на бандата, скрийнпринтнахме 50 тишърта и ги продадохме по 10 евро, което прави 500 евро, тоест бяхме изкарали 200 Евро. С тях купихме нови тениски и направихме същото, и това реално го правим и до днес. Всъщност за концерта в София пак сме подготвили уникален тишърт, направен от нас самите. Та, имахме насъбрани някакви пари и аха да започнем записи, барабанинстът ни напусна бандата. Наложи се да мине малко време, преди да му намерим заместник, и когато дойде новият пич, запонахме пак да свирим, да пишем, всичко се случваше много бързо и така се появи Wight Weedy Wight. Това ни зареди яко и от тогава не сме спирали да свирим и да пишем песни. Имаме толкова незавършени парчета, имаме толкова много идеи. Просто някак си не искаме да повтаряме албум, който вече сме записвали, затова някои неща просто не ги досвирваме.

Чакай, чакай, малко май се отплесна. ОК, записахте Wight Weedy Wight, но как се случи така, че албумът беше издаден от Bilocation Records, като всъщност това е първият албум, който лейбълът изобщо е издавал, или се бъркам?
Не, не се бъркаш. Ами единият пич, който ръководи Bilocation Records, всъщност е собственик на Kozmik Artifactz. Казва се Kai и преди това вече беше издал някакви неща през Kozmik Artifactz. Kai работи с един свой приятел, който се казва Hannes, и който е от онези хора, които много се кефят да ходят по концерти на неизвестни банди и да ги считат за свои „открития“. Той дошъл на наш концерт и се изкефил. По това време вече имахме предложения от един италиански и един немски лейбъл, но като цяло офертите им бяха куци. Просто ние искаме да си имаме контрол над нашата музика и ако ще подписваме с лейбъл, искаме да усещаме по-скоро подкрепа, а не да слугуваме на някого. Kai и Hannes ни оказаха необходимия съпорт и продължават да го правят и до днес.

Това е супер!
Да, и аз така мисля. А знаеш ли всъщност кого са искали да издадат като номер едно в каталога си?

Не...
Sons Of Otis! Но мисля, че просто ние бяхме малко по-организирани и по-готови за издаване, и така станахме номер едно в каталога на Bilocation Records.

Прочутата немска дисциплина, а?
Не знам за какво говориш! (смее се). Както и да е, искам да кажа, че е много яко да видиш как лейбълът израства от нулата до това, което е в момента. Успяха да издадат някои наистина добри банди, които впоследствие подписаха с по-големи издатели за повече пари; успяха да се наложат като сериозен лейбъл сред любителите на винила, изобщо – развиват се много добре.

Ами на мен всичко това ми звучи като едно доста добро партньорство.
Ама то си е така. И онова, което аз най-много харесвам и ценя в Kai и Hannes, е че с тях можем да сме открити и директни. Казваме си какво искаме, какво не ни кефи, и всичко е точно и ясно. Да, те могат да изразят мнение или съмнение, но накрая решаваме единствено ние и те са ОК с това. Нямаме договор, който да казва, че трябва да запишем хикс албума за хикс време; нямаме никакви ограничения. Всичко се случва с едно стискане на ръцете, а това е много важно.

Като каза няколко албума, аз лично усещам сериозна разлика между първия и втория ви албум, и честно казано харесвам втория повече. Та в този ред на мисли, какво да очакваме от албум номер 3?
Наистина ли искаш да знаеш, или искаш да се изненадаш?

Миии – по малко и то двете. Може би някакъв хинт просто?
Ето едно от парчетата в предстоящия албум. А пък колкото до втория – и аз го харесвам повече. И се надявам всеки следващ наш албум да го харесвам повече. Някак си ще ми е тъпо, ако запишем албум, и си кажа „Еее, предишният беше по-як!“

Хахаха, да, има логика!
Как да няма?! Все пак, идеята ми като музикант е да се развивам всеки ден и всеки ден да ставам все по-добър и по-добър. Да, сигурно има някаква критична точка на възможности и талант, отвъд която няма как да мина, но засега чувствам, че има какво още да покажа.

Еми в такъв случай, чакаме с любопитство номер три.
Надявам се, че няма да се разочаровате. Нямаме конкретна дата за издаване, все още работим по него. Знаеш ли, един приятел има следната теория, наречена от него „Правилата на всяка банда“: първият албум винаги е „най-добрият“, вторият е „експерименталният“, а третият е онзи с „комерсиалния успех“. За мен нещата не стоят така. За мен една група израства все повече и повече заедно. Да, първият албум определено има някаква магия около себе си, той е може би най-искреният, знам ли, и затова много хора смятат, че той е „албумът“. Но, аз смятам, че когато си музикант, е все едно като да си фотограф: като направиш една снимка, искаш следващата да е по-добра от нея. А по-следващата да е още по-добра. Ето защо, смятам, че всеки следващ албум трябва да е по-добър от предишния. Поне за теб, като човeка, който го е записал.

Да обърнем внимание на предстоящия концерт. Ние вече направихме интервю с Bill от Bushfire, той ни каза, че двете банди сте като братя. Искаме да чуем и твоята гледна точка?
Не ви е излъгал и това ще го видите на живо. Ще бъдем осем музиканти и един наш приятел, който ни помага с нещата. Всички сме много различни хора, но помежду ни има огромна солидарност и това ще го усетите.

Как станахте, да го наречем, побратимени банди?
Ами живеем в един град, свирим на едни и същи места и на мен просто ми дойде идеята да направим турне заедно. До преди това Bushfire никога не бяха свирили в два поредни дни, никога! И аз просто букнах едно турне, получи се, изкефихме се; букнах второ; букнах трето; това сега ни е четвъртото съвместно турне. И когато сте минали няколко турнета заедно, знаеш, че когато един член на някоя от групите изпитва болка, всички изпитват болка; ако някой е радостен, всички са радостни; наистина сме като братя и тези турнета спомогнаха за това усещане. А и аз деля една квартира с Miguel, китариста на Bushfire, така че няма как да не сме си близки. (смее се)

Живееш с Miguel?! Мислех, че си имаш приятелка?
Да, имам си.

Споко, ебавам те, ама май не ми се получи. Кажи ни сега защо турнето се казва Malakas Of The Universe? За Bushfire вече знаем, че са мултинационална банда, да не би при вас някой да е с гръцки корени?
Хах! Не, няма гърци сред нас. Историята всъщност е доста яка и се върти около един сплит между Wight и 1000Mods, който аз издадох преди известно време. Един ден попаднах на 1000Mods и музиката им доста ме изкефи, затова се свързах с тях и говорих с Labros относно идеята ми да стартирам лейбъл, който издава само касетки. Пичовете се навиха, издадохме сплита и той се разпродаде за нула време. На Нова година 2010/2011 отидох в Атина на гости на Labros и тогава се срещанах с много гръцки музиканти, промоутъри и т.н., и всички ме знаеха като „the cassette malaka“. Предполагам няма нужда да ти кавам какво значи malaka?

Напротив! Какво значи? (смея се)
(смее се) Значи „пичага“, освен, ако не значи това...

Да, освен ако... И?
Малко след това, в началото на 2011, имахме концерт в Дармщат, даже май беше февруари месец като се замисля, и Bill от Bushfire се мотаеше с нас в бекстейджа, ръсеше лафове напред назад, закачаше се, беше в добро настроение един вид. Ние тъкмо излизахме на сцената, когато Bill изскочи преди нас, грабна микрофона и извика „Ladies and Gentlemen, are you ready for the MALAKAS OF THE UNIVERSE?\". Всички се разхилихме яко, а освен това, Bill членува в едно тату-общество, наречено Malaka, което е основано от гръцки татуист на име Savas, който почина неотдавна. И тъй като и двамата имаме някаква гръцка връзка – аз чрез касетката с 1000Mods, а Bill през Malaka, решихме, че Malakas Of The Universe е доста добро име за съместно турне.

OK, cassette malaka, кажи ни сега за този твой лейбъл. Единственото, което знаем, е че се казва Fat & Holy Records.
Да, така се казва. Ами какво за него@ Значи, как да кажа, това не е типичен лейбъл. Случва се да ми пишат банди, които казват „Здрасти! Ние сме едикоясибанда, имаме записан албум и си търсим лейбъл да го издаде“. Нещата при Fat & Holy не седят така. Това не е лейбъл, по-скоро е колектив. Някак си така се получи, че аз съм един вид „ръководител“ и познавам всички банди във Fat & Holy лично, като се стремя всеки да помага на другите. Помагаме си с техника, с пари, ако можем или се налага, с контакти на промоутъри, помагаме си с идеи къде да си произведеш компакт диска или винила, помагаме си с дизайни, ревюта, саунд инжинеринг, дори с идеи. С всичко, от което имаш нужда като група=

Изцяло DIY викаш?
Да!

Супер! Ние в Rawk\'n\'Roll повече от DIY обичаме единствено алкохол и наркотици!
(смее се)

Добре, може би не бях честен. Освен алкохол и наркотици, повече от DIY обичаме Black Sabbath и леки жени с хубави гърди и никакви задръжки!
Хахаха!

Виждам, че те забавлявам, затова дай ти да ме забавлиш (честно ли ве, Ванка? бел.ред.) мене. Историите за това, защо сте се кръстили Wight и защо турнето се казва Malakas Of The Universe бяха доста забавни, очаквам същата защо лейбълът или каквото е там се нарича Fat & Holy Records.
Ooo, и тази е доста добра!

Давай!
Ами казва се така заради китариста на Sons Of KnoxStefan. Той обича да казва на жените „Може да ми погалиш шкембето и така и аз ще съм щастлив, и ти ще си щастлива“. Та за нас той е като статуите на Буда в ресторантите: Fat & Holy.

Хм. Да бъда ли честен?
Разбира се!

Еми, честно, това не беше най-забавната история, която съм чувал! Да не кажа, чеее...
ОК, разбрах, разбрах. Ще се постарая за в София да имам някаква по-добра.

Става. Аз обичам да сменям темата изведнъж, за да държа хората, които интервюирам в стрес, и по този начин да бъдат съсредоточени и да внимават какво отговарят, че да няма безсмислени интервюта. Как ти се струва това като тактика?
Сега това е смяна на темата или е сериозен въпрос?

И двете, разбира се
Ами струва ми се ок като тактика. Мисля, че работи, понеже май не съм ти отговарял глупаво до сега?

Като изключим историята за името на Fat & Holy, не си.
Е, всеки има слаби моменти!

Добре, сменям темата. Видях, че има един музикален проект, наречен Wicht. Я кажи повече за него?
Wicht за момента е изцяло лайв проект, с членове на Wight и на една, по мое скромно мнение, супер недооценена банда, наречена NIC DEMASOW. Всъщност, преди две седмици издадохме лайв запис, може да се чуе тук. NIC DEMASOW са експериментално джаз трио от Дармщат и се познаваме покрай техния барабанист Nico, който често е саунд инжинер на наши лайвове. NIC DEMASOW са една от най-любимите ми банди: никога не знаеш какво ще изсвирят на концерт. Понякога свирят най-обикновени парчета, понякога свирят суперизчаткали кавъри на Jimi Hendrix, понякога свирят безкрайни джаз джемове, а се е случвало и да импровизират в съпровод на цели филми, прожектирани под открито небе. Те просто не се вписват в никакъв жанр.

Звучи като доста интересна банда!
Те са!

Чакай, че забравих да те питам: Fat & Holy планира ли да издаде нещо на Wight?
Да, следващият ни албум ще е през Fat & Holy. А колкото до Wicht, всички постъпления от продажбата на диска, ще отидат за издаването на двоен винил. Мислим си и за crowd funding кампания, но това е просто идея засега.

Чудесно! И като заговори за винил: все повече хора избират, ако изобщо купуват музика, да я купуват в този формат, въпреки че 99% от продукцията е дигитална. Какво е мнението ти по този въпрос?
Ами според мен е супер, че хората купуват плочи отново.

Но не е ли кофтак, че продукцията е дигитална?
Ами не, не мисля. Мисля, че продукцията трябва да фитва на музиката. Тоест, ако искаш да запишеш албум, чийто звук да е мегатежък и да ти пръска тъпанчетата, запиши го дигитално. Ако искаш звукът ти да е страховит и премодулиран, записвай на лента. Според мен ако направиш правилното мастериране, независимо каква ти е продукцията, ще звучи добре на всеки носител.

Wight как записвате?
Записваме всичко на живо, това ти го гарантирам. Wight Weedy Wight и Through The Woods са записани на живо, така ще бъде и с третия ни албум.

Евала! Не знаех, че всичко е записвано лайв.
Така е, да. Първите два лабума са записани дигитално. В първия продукцията е дигитална, а вторият е смесен аналогово, но е записан дигитално. Аз съм саунд инженер и обичам да бачкам аналогово, но ако е добър дигитален продукт, аз съм ок и с това: имам си идея в главата какъв звук гоня и се опитвам да го постигна максимално с техниката, която ми се предоставя. Имам само едно условие, ако искаш аз да ти запиша албума: ако дойдеш и ми кажеш първо барабаните, после баса, после китарите, ще ти кажа „Сори, намери си някой друг да го направи!“. Аз записавам само на живо, независимо дали става дума за Wight или за някоя друга банда. Tака че следващият ни албум ще бъде записан на живо, ще положим някои основи аналогово и ще довършим продукцията дигитално.

Щом си саунд инженер, чакай да те питам: смяташ ли, че наистина има разлика между звученето на цветния и на черния винил?
Не, както ти казах за мен добре мастериран LP звучи добре, независимо дали е цветен или черен винил. Никога не съм усещал разлика. Не, сериозно, представи си следното: „Оооо, новият албум на Wight ми звучи твърде зелено!“... Как ти се струва, а?

Ами да ти кажа доста зелено си звучи.
Хахаха! Надявам се, че имаш предвид това, което съм разбрал! В противен случай, имаш проблем.

А ти какво разбра?
Разбрах, че ако си съгласен, че звучи too green, значи при определени обстоятелства, ти звучи доста добре. (смее се)

Ей това ти се получи! Преди малко беше започнал да казваш „Всъщност е много хубаво, че хората отново купуват винили...“, дай да довършим: хубаво е, защото...
Защото това означава, че те искат да притежават нещо, което наистина да ги свързва с дадения музикант или група. Искат да притежават неговия АЛБУМ и това е чудесно, защото в повечето винили, произведени в наши дни, музикантите влагат адски много усилия, страст, желание и любов. Понякога дори е възможно човекът, който го купува, дори да не подозира колко много е коствало на даден артист да се случи това. И когато ти избираш да купиш плочата на този артист, да кажем плоча на Wight, аз поне приемам, че ти наистина искаш да се докоснеш до нас и да имаш някаква връзка с нас, на съвсем друго равнище. Казвам го, защото знам какво ни е коствало, за да издадем албумите си на винил.

Хм, интересна гледна точка. Но дали я споделят много хора. Повечето казват, че купуват винил, защото звучи по-добре.
Хахахаха! Определено звучи по-добре, ОБАЧЕ: повечето хора нямат подходящата hi-fi техника, за да усетят този звук. Честно: дори повечето мои приятели, които твърдят така, нямат подходящите условия за слушане.

А какво мислиш за всички онези, които купуват винил, за да го продадат след това?
Ами, хора всякакви! Някои обичат да колекцинират, други – да изкарват пари чрез препродажба. Някои го правят с плочи, други с картини, трети с коли, и т.н. Но, да ти кажа, този факт с препродажбата на плочи, донякъде ме кара да искам следващият ни винил да е най-обикновен винил. Без fold out, без gatefold, без всякакви такива неща.

И само черен винил?
Не, разбира се! Ще направим 100 черен и 400 цветен, кво ще кажеш?

Давай, и ще видиш как ще ти останат бройки от цветния.
Хахаха, прав си. Виждаш ли, ей за това говорим: според мен цвета на винила няма значение, има значение онова, което е записано на него. За мен плоча, която не е пускана, е безсмислена. Щяло да има петна от пръсти, щяло да има прах, щяла да мине иглата по нея... Ами да, нормално е ако я слушаш, по дяволите!

Знаеш ли, че всъщност разговаряш с човек, който няма подходящите условия за слушане, но има стотици непускани плочи? How about that?
Ами вземи да ги пускаш, ще останеш изумен каква музика притежаваш, хаха!

Ами на мене идеята ми е някой ден да заживея в къща, за да знам, че няма да има съседи, които да се напрягат, а дотогава и да съм изкарал някви кинти за готино аудио.
Звучи смислен план, пожелавам ти го от сърце.

ОК, сега ще те питам нещо, което питах и Bill от Bushfire. Общо взето, става дума за следното: в последните година-две, направихме доста яки концерти, но също така, се оформи и едно ново поколение български банди, свирещи stoner/doom/sludge. Всички тези банди са наши приятели и ние адски много искаме те да не се отказват, а да вървят напред и да свирят музиката, която харесват. Истината е, че на всички тях им е много трудно да го правят, но аз съм убеден, че същото е и при вас. Кажи ни какво работите, за да си изкарвате прехраната?
Ооо, човек, не мисля, че съм най-подходящият да надъхвам други хора...

Защо?
Амииии, как да ти кажа, зависи хората, които иксате да надъхате, какво очакват да се случи, избирайки да станат музиканти, разбираш ли ме? Да, аз всъщност успявам да си изкарвам прехраната с музика и неща, свързани с музика. Както ти казах, аз съм саунд инженер. Но, истината е, че аз съм адски беден, наистина. Нямам собствена кола, не излизам навън с приятели, за да пием по бира, понеже нямам пари да си купя бира, живея под наем с приятелката ми и още хора, за да си делим наема. Припечелвам някакви пари, работейки като саунд инженер по концерти, а събота и неделя пътувам понякога по цял ден с някоя банда, за да им миксирам нещата, за което получавам между 50 и 150 Евро, а през седмицата се опитвам да захвана някаква работа, за да имам какво да ям. И тъй като се опитвам винаги да си намирам нещо, свързано с музика, понякога се случва да записвам банди, които имат много малко пари и не искат да ги дават за професионален запис, затова аз пък им искам някакво съвсем минимално заплащане, за да мога да си купя сандвичи или пица.

Хм, чудя се все пак дали си неправилният или напротив – правилният човек, да надъхва хората. В крайна сметка, ти сам си си го избрал така, прав ли съм?
Абсолютно! И аз съм изключително щастлив с това, което правя, не ме разбирай погрешно. Да, беден съм; да, нямам пари; да, не излизам; но: всеки ден свиря или записвам някого; издал съм с Wight два албума за две години и не сме спирали да свирим; имам Fat & Holy и имам планове за него; тръгваме на четвърто турне и ето – даже ще дойдем до България. Някак си съм доволен, макар да съм беден, не знам дали звучи логично, но е така.

Е, човек, ти по-надъхващо, нямаше как да го направиш!
Мога да ти кажа какво работи Peter: той е електроинженер на пълен работен ден, през всичкото друго време свири. Трябва да се работи нещо, понеже ние не изкарваме никакви пари от свирене. Разходите са много високи и промоутърите не могат да ни плащат кой знае колко.

О, пределно добре знам!
Но виж, аз съм наясно с това: откакто свят светува, музикантите винаги са били бедни. Единствено през 20 век, когато между 1960 и 1995 са продавали яко, е имало музиканти, които са забогатяли, но пък те са забогатяли, понеже много други хора са искали да забогатеят от това, което въпросните музиканти правят. И да, твърдят, че в последните 300 години е имало и други музиканти, които са забогатяли от музика, но това са композитори, които са учили точно това и след това са рабитили точно това за едни определени хора. Истината е, че ако музикантът иска да живее от музиката си, той трябва да пътува и да свири. На английски глаголът е to tour, не знам дали имате такъв на български. И този въпросният музикант трябва да не спира да пътува и да свири. И не знам колко души ще се съгласят с мен, но така е било в последните хиляда години: музикантите пътуват всеки ден, постоянно и срещу музиката си получават подслон и храна. На следващия ден се отправят към другия град и така нататък, и така нататък. Да издаваш записи е феномен, появил се през 20 век и аз лично не мисля, че ще остане още хиляда години. А музиканти винаги ще има.

Да, звучиш доста логично. Гледай сега, това интервю стана мега дълго и като гледам, ще трябва да го превеждам два дена. Предлагам ти да привършваме, като ни кажеш някои от музикантите/бандите, които те вдъхновяват напоследък, някои от нещата, които слушаш в последно време или просто някои групи, за които трябва да си оваряме очите, като изключим NIC DEMASOW, за които вече знаем?
ОК, да видим. Ами аз обичам да слушам един конкретен музикант или група в даден момент и да слушам адски много негови/техни неща. В последните две-три години слушам страшно много Herbie Hancock, Billy Cobham и Mahavishnu Orchestra. Също Stevie Wonder, Fela Kuti, Tom Verlaine\'s Warm&Cool, Parliament и Funkadelic. Абе доста черна музика. Знам, че на пръв поглед това няма нищо общо със stoner и psych, но реално не е така. Разбираш го след време. Иначе, ако трябва да съм в стила, слушам неща като Mammatus, The Cosmic Dead (жестока банда от Шотландия!), Colour Haze, Dub Trio... Също така, адски се кефя на Judas Priest, нa Grand Funk Railroad, и на много други седемдесетарски неща. Онзи ден, например, миксирах албума на една банда от Бостън, казват се QUILT. Човек, те звуат като психеделична версия на The Beatles. Жестоки са! И да, обожавам Beatles.

Седемдесетарски банди, викаш? В такъв случай, какво мислиш за така наречения 70\'s revival и групи като Kadavar и Blues Pills?
Много яки и автентични.

Мислиш ли?
Разбра ме. Ако имаш желание, чуй Manchild на Herbie Hancock и ще разбереш кое наистина ме дърви като музика. Или Spectrum на Billy Cobham, или In A Silent Way на Miles Davis, или Live Evil, тези неща може да ги слушаш стотици пъти и и всеки път да откриваш нещо ново! ОООООООО, БЕЗ МАЛКО ДА ЗАБРАВЯ: И MICHAEL JACKSON! (изписва го с caps lock, така и го постваме). Наистина е важен в оформянето ми като музикант. И мисля да спра до тук, понеже ще изскочат още и още имена!

(смеем се) OK, щом и Майкъл Джексън се появи, нека спрем наистина! Така, първият албум на Wight се казва Wight Weedy Wight. Да поговорим за втората дума: пушиш ли трева?

Вместо отговор ни изпраща снимка на пушеш марихуана бобър и казва:
Това съм аз.

Разбрахмееее. Добре, какво очакваш от това Балканско турне?
Понеже вече съм предупреден, че обичаш да сменяш темата ей така, за да държиш интервюирания нащрек, да питам: този въпрос има ли нещо общо с въпроса за марихуаната?

Не, разбира се! Щях да те питам дали наистина сме поканили напушен бобър да свири в София и сме обявили това като ебати рокенрол концерта, ама после си казах, че дори и ние не може да направим чак такава тъпотия. Нали не сме направили такава тъпотия?!
Хахаха! Не, не сте! Но ме разбра какво имам предвид!

О, да!
А пък спрямо Балканското турне нямам никакви очаквания. Научил съм се да нямам очаквания и по този начин – да нямам разочарования. Истината е, че всички хора от Балкание, които съм срещал, са били страхотни пичове. А не съм срещал малко – хора от Хърватска, Гърция, България, Сърбия, Македония, Словения...

Да знаеш, че Словенците никак не се кефят да им казват, че са от Балканите.
А! Не съм знаел. ОК, ще внимавам следващия път! (смее се) Иначе – не знам колко хора ни знаят там, не знам колко хора ще дойдат на концертите, но реално колкото и да са, важното е всички заедно да се забавляваме много и това ще е огромно постижение.

Да те върна на марихуаната?
Какво за нея?

Ами питам, понеже има много банди, които експлоатират темата листо/пушене/и т.н. Кажи ни всичко, което си мислиш, да речем?
Мисля, че ако някой е сложил листо на обложката си, само за да впечатли някого, това е мега лейм. Мисля също така, че марихуаната е страхотно нещо, имащо възможността да ти отвори съзнанието. Според мен, използвайки я, няма да свириш по-добре и ето защо аз никога не свиря напушен, но тя може да ти помогне адски много за вдъхновение. Може да те отведе на такива места, с такива звуци, които никога не би чул другояче. Хватката е да възпроизведеш тези неща, когато те пусне. (смее се)

А някакви други психеделици взимал ли си?
Абе не знам как е България, ама тука отношението към подобни неща е малко кофти и не ми се навлиза в тези подробности. Но това за марихуаната можеш да го напишеш. И също така, може да напишеш, че Rene Hoffman от немската банда Wight е за легализация на употребата на марихуана. Смятам, че това може само да донесе добро.

Разчитай на нас: посланието ще стигне до правилните хора! (смеем се)
Човек, имаш ли други въпроси, че след малко трябва да ходя на репетиция, а това интервю стана малко дългичко?

Оф, и аз си го помислих това за дължината... Ще ми се ебе майката да превеждам!
Да, и аз си го помислих това второто. (смее се) Не, сериозно, имаш ли още въпроси, че трябва да бягам?

Имам да. Можеш ли да ни направиш една снимка като тази, която ни направи Bill?
Разбира се, че мога.

В такъв случай – супер, ще се видим в София утре вечер!
Да. И ще се сцепим от кеф!

Разбира се. Аре!
Чао!
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Използваме техниката не защото ни трябва, а защото разполагаме с нея.
Ian Paice (Deep Purple)