Какво се получава, когато португалец, швед, африканец, италианец и американец свирят заедно хеви блус в Германия? Bushfire! Пичовете стъпват за пръв път и в България, разбира се по наша покана и са на поредното си турне с Wight (да, и те идват)- По случая разлафихме с вокалиста и едно от двете основни лица в бандата Bill Brown. Един от нас. Един от вас.

Rawk’n’Roll: Здрасти! Супер е, че се нави на това интервю, понеже, няма да те лъжем, Bushfire не е най-известната банда в България, да не кажем, че обидно малко хора са ви чували. Затова, дай да започнем, както се започва в такива случаи: представи ни Bushfire.
Bill: Бандата стартира през 2004 с много промени в състава през годините, като единствено аз и Маркус (ритъм китара), останахме двамата постоянни членове. Двамата сме също така и основните композитори в групата. Мисля, че 95% от парчетата ни са почнали от някой от нас.

Как изобщо реши да се занимаваш с музика?
Какво имаш предвид – по принцип или конкретно с Bushfire?

По принцип и след това конретно с Bushfire. Разбираш ли, аз винаги съм искал да свиря на барабани, ама така и не седнах зад сет. Затова винаги питам какво е провокирало някого да започне да свири и да се отдаде на музиката.
Ясно. Ами, като бях малък и след това по-голям, майка ми винаги слушаше музика вкъщи, и много често пееше, докато слуша. Изгледал съм и много мюзикъли покрай нея и да ти кажа – тя наистина имаше огромна колекция от плочи. Предполагам, че така се запалих. Първият ми инструмент беше кларинет, свирех в училище. След това, някъде на 15-16 станах басист в гимназиална банда и така нататък...

Това звучи като началото на доста готина история: „и така нататък, до момента, в който направих Bushfire!“
О, не точно! Бях на 31, когато започнах Bushfire. И то дори не я започнах аз, ами цялата работа стана покрай един пич, който искаше да събере рокенрол група и така се озовах там – покани мен и останалите от бандата. И реално, ние всички яката си допаднахме, и по отделно яката не се кефехме на въпросния пич, който ни събра заедно. И, поради една или друга причина, той напусна групата след няколко месеца.

Хахаха! Ами, к\'во да правиш – такъв е животът! Чакай да питам сега - Guglielmo Artoro Marrone хич не звучи като немско име. Така ли се казваш наистина?
Не, хахаха! Не, това е името ми, преведено на италиански. Иначе се казвам William Arthur Brown.

Но си германец, нали така?
Не, американец съм. Бандата е интернационална, един вид.

Ха, никога не съм знаел! Кажи повече!
Ами, какво повече: един португалец, един швед, един африканец, един италианец и един американец. Това е.

И как всички се озовахте в Дармщат?
Добър въпрос. За себе си знам: бях в армията. За останалите, не съм сто процента сигурен.

Бил си в армията!? Какво си правил там: избиваше хора или се размотаваше напред-назад из Дармщат с танк?
Бях за много, много кратко! Махнах се на момента, в който разбрах, че на тях им трябва само и единствено пушечно месо.

Добре, че си се махнал! Нека си говорим не за война, а за музика!
Всъщност поради тази причина написах песента Objector от последния ни албум!

ОК, ясно. Кажи сега, откъде идва името на бандата.
Ами, всъщност името на бандата беше такова, набързо изплюто. Няма някаква история или дълбока мисъл зад него. Просто звучи готино.

В интерес на истината, аз попаднах на Bushfire преди няколко години, когато излезе Black Ash Sunday.
Гот!

И все още ми е в mp3 плейъра. Това, което ме изкефи от самото начало при вас е, че за немска банда, имате доста американско звучене. Не знам дали ще се съгласиш с мене?
Едно знам със сигурност - че 100% не звучим като банда от малък немски град! (смее се)

Хахаха!
Предполагам, че така звучиш, когато имаш американец за вокал и когато инструментите звучат, както звучат нашите. (смее се)

Да съм честен, на мене Black Ash Sunday ми допада повече от миналогодишния Heal Thy Self, но това е лично мнение.
Black Ash Sunday и Heal Thy Self са два тотално различни албума. И тотално различни чувства са вложени в тях.

Човек, на мене това ми беше първото впечатление – звучат еднакво, но реално са супер различни. Така, като заговорихме, кажи ни малко повече за начина, по който пишете парчета. Ти каза, че ти и Marcus сте създали 95% от тях?
Обикновено Marcus идва с някакъв риф, обсъждаме го заедно с него, след това цялата банда започва да го свири, джемим заедно и виждаме дали се получава или не. Това е.

Значи го правите, както си трябва - всичко започва с риф?
Разбира се!

Споменахме, че двата ви албума са различни по свой си начин и че това се дължи донякъде на различни чувства, вложени в тях. Кажи какво всъщност ви вдъхновява, когато пишете музика?
Амииии, за първите няколко демота и за Black Ash Sunday, да кажем, че имахме някаква концепция. При Heal Thy Self тръгнахме наопаки - решихме да оставим нещата да се изградят сами от хаоса. Затова и пичът от обложката се опитва да се сглоби сам от различни парчета. Вдъхновявам се от какво ли не - понякога просто трябва да избера. Казвам каквото ме гложди, за да мога да продължа напред. Понякога пиша за личните си проблеми. Но е интересно да пишеш и за някой друг и после да се припознаеш - както си нацвъкал \"ти... ти... ти...\", заместваш навсякъде \"ти\" с \"аз\" и гледаш какво става.

Хах, жестока концепция! А и чак сега си обяснявам обложката. Кой я е правил?
Идеята за самата обложка е моя. Беше прегърната на момента от Ingo Lohse, който веднага побягана с нея в главата и се върна с всичките рисунки, всяка от които с размери 50X180см и направени в рамките на едва три дни!
... Човек, съжалявам, но имам клиент с татуировка за довършване, дай да говорим след час пак, а?
Ами ОК, действай, пиши после, ако не – ще довършим по-късно вечерта.

_{Тук прекъсваме, понеже Bill има клиент за довършителна татус работа, а аз имам време да изчета какво сме си говорили до момента.}

Готов съм! Извинявай, просто нямаше как!
Няма грижи! „Татуировката преди всичко“ – древна българска поговрка! Всъщност, докато ти довършваше татуса, аз изчетох какво сме си говорили и трябва да те питам две неща.
Слушам!

Защо изобщо си отишъл в армията? За пари?
Оф, сложно е. Не, не заради пари. Как да ти кажа, на млади години бях, нека намеря най-правилната дума... Хаймана. Бях хаймана. Така, както живеех, не ме чакаше нищо добро и понеже майка ми работеше за армията, в един момент реших, че онова, от което се нуждая, е армейска дисциплина. Ако знаеш колко съм бъркал!

И от какво се оказа, че си имал нужда?
Да попадна на правилните хора, които да повярват в моя талант и качества и след провал да ме насърчават, а не да ми се карат. Ако щеш вярвай, но всеки има нужда само и единствено от това.

Слушам и изпълнявам! И вторият въпрос: какво стана с този пич, който ви е събрал като банда, но накрая по една или друга причина е трябвало да си тръгне?
Този пич беше гъз. Беше човек, който прави нещата, за да има някакъв келепир от цялата работа. Завличаше хората с пари, обещаваше им неща, май го прави и до днес. Не знам, не се интересувам от него.

Мдааа, явно задници има навсякъде. Добре, бяхме стигнали до артуърка на последния албум...
Ами казах ти - всичко това е дело на Ingo, не знаем дали ще се съгласи да се отпечатат и продават. На живо рисунките са жестоки, заклевам се! Честно, обичам артисти като него - той е луд, но в добрия смисъл на думата, ако има такъв! (смее се)

О, да! Всички се кефим, когато виждаме как музика и друг вид изкуство успяват да си помагат, за да се получи хомогенна, завършена творба.
Да, и аз мисля, че е някак си велико, когато подобни неща се случват!

Предлагам да обелим няколко приказки за предстоящото турне. Не сте сефте на път с Wight. Как изобщо започна цялата работа?
Хахаха, да. Това ни е четвъртият път на турне заедно. Но как и защо, предпочитам, когато говорите с Rene, той да разкаже всичко. Ще ви кажа следното: Bushfire и Wight - ние сме като братя. Честно. Ще видите за какво става дума, като дойдем. А пък мое участие има в техния втори албум.

Наистина ли?
Е, ще лъжа ли? Ето хинт - търсете ме под истинското ми име.
Принципно, всички ми викат Bill. Реално, никой не ме е питал и не съм казвал пълното си име. Освен на вас!

Добре де, тогава за какво е този италиански никнейм във Facebook?
Амиии, хареса ми как звучи. Мафиотски, някакси - Мароне! Дон Мароне, нали ме разбираш? (смее се)

Хахахаха! Жестоко! Ще ти викаме Мароне, като дойдете тук. А твоите братя от Wight знаят ли, че си с мафиотско име, или не им дреме и не се притесняват да са на турне с вас? Не им пука, че могат да намерят конска глава в буса?
Разбира се, че знаят и треперят!

ОК, дай да скочим от тема в тема – кажи ни повече за местната сцена: колко банди има, колко концерти се правят, колко хора идват на концерт, колко е обикновено цената на билета, такива неща?
Местната сцена, викаш? Тука избухваме - всеки един от нас е свирил с всеки друг, всички сме минали през всички групи, всеки е бил в група с всеки друг, всички делим или сме делили репетиционни, апаратура, каквото се сетиш! Иначе просто няма как да стане! А колкото до цена на концерт - зависи. Обикновено е 5 евро, но това е само, когато свирим местните банди. Когато дойде някоя банда, която не е от тук, цената е по-висока, зависи от разходите. Ние (Bushfire) никога не сме искали повече от 5 евро, но ние пък свирим два пъти годишно (смее се). Нооооо, ей сега, точно преди турнето, ще имаме концерт по случай нашата десета годишнина и този концерт е безплатен. И сме поканили с нас да свирят банди, които са ни помагали или са били част от Bushfire през тези десeт години и на всички тези банди ще им платим. Малко, но ще им платим.

Как ще им платите, като е вход свободен?
Ще им платим ние самите от собствените си пари. Дължим го на всеки един от тях. Без тях нямаше да сме тук, където сме. Също така, не сме толкова далеч, че да искаме хората да плащат за всичко, което сме или не сме направили през тези десет години.

Това звучи искрено!
И то е! Така го усешаме, така го правим.

Да се върнем на турнето с Wight, a? Аз знам какво да очаквам, но какво да очакват онези, които не знаят бандите?
Мога да кажа единствено, че да бъдеш на турне с Wight е благословия, която не получаваш току-така! А колкото до какво да се очаква, мога да кажа просто, че Wight ще ви стопят с техния блус/стоунър, а ние ще ви сцепим с рокенрол! Не знам, това достатъчно ли е?

Да, да кажем, че го описа добре.
За да довърша как сме на турне с Wight - и двете групи сме толкова близки помежду си, че ако едните са обявени първи, но някой каже „Човек, болят ме пръстите, малко време ми трябва, айде почнете преди нас“, това не се поставя на въпрос.

А ние си мислехме, че германците са точни хора. Даже ви обявихме като Две немски банди идват в София и се тревожим, ако вземем да закъснеем.
Хахаха! Казах ти - Bushfire е група с хора от цял свят.

Добре, слушай сега – както почти никой не ви знае вас тук, което се надявам да се промени, така и вие най-вероятно не знаете кои сме ние. Нека ти кажа - ние не сме точно промоутър. Ние сме фенове. Не каним банди, за да изкарваме пари от това, а за да гледаме рокенрол на живо. Ние сме една група от хора, които се запознаха един с друг покрай любовта си към подобна музика и в един пиянски момент решихме да вземем нещата в свои ръце.
Това е жестоко! Някои от най-отдадените хора в развитието на банда/сцена са фенове, не музиканти или промоутъри.

Благодаря ти! Та, в последните година-две, направихме доста яки концерти, но също така, се оформи и едно ново поколение български банди, свирещи stoner/doom/sludge. Всички тези банди са наши приятели и ние адски много искаме те да не се отказват, а да вървят напред и да свирят музиката, която харесват. Истината е, че на всички тях им е много трудно да го правят, но аз съм убеден, че същото е и при вас. Кажи ни какво работите, за да си изкарвате прехраната?
Аз лично съм татуист.

Успяваш ли с татуировки да си плащаш сметките?
Да, за щастие успявам. Но всичко, което изкарвам с музика, отива на сметката на групата. Нито евро от това не съм изхарчил, защото знам, че трябват пари за репетиционна, за техника, за записи, за направата на тениски и стикери, нали се сещаш?

Така е! А останалите от групата? Какво работят те?
Значи: Marcus има бар, негов си, това работи; Vince работи за Nintendo; Мiguel работи в един голям музикален магазин, а Tom е актьор, работещ за интрнет доставчик.

Чудесно! И в свободното си време сте Bushfire?
Точно! Като гледаме свободното време да е в повече! (смее се)

Добре, в такъв случай, кажи ни какво мислиш за така наречения ривайвъл на седемдесетарска музика и какво ти е мнението за банди, като Kadavar и Blues Pills, да речем? Мислиш ли, че и те работят за интернет доставчици?
Ще ти кажа следното - не, не мисля, че работят за интернет доставчици, но и не мисля, че са станали богати или нещо такова. Те работят за звукозаписни компании, това е. Музиката им е добра и ако се чувстват добре с това, което правят, мене не ме бърка. Честно казано, ако не ме беше питал, не ги мисля тия банди изобщо. Мога да говоря единствено за себе си - за мене музиката е голямата ми любов и това, което правя, го правя от любов. Нямам нужда да бъда на корици на списания, да ми правят фотосесии, да се обличам еди-как си и т.н. С Bushfire сме имали оферти от лейбъли. Честно казано – няма нужда, след като има интернет. Виждаш ли, без лейбъл и без никаква реклама, сега двамата с тебе си говорим и скоро ще свирим в София! Добре, че има интернет!

Да, за това си прав - и нас нямаше да ни има като Rawk\'n\'Roll, ако нямаше интернет.
Нали?! И понеже искаше да кажа нещо на българските банди, да ги окуража, мога да кажа единствено това - ако свириш, понеже те кефи и те кефи все повече и повече и не те бърка какво се случва, ти просто свириш във всеки удобен момент, това е то. Ако свириш, понеже е модерно, понеже някой така ти е казал, понеже не знам какво, рано или късно ще се провалиш.

Добре, смятай, че сме предали това послание! Но така и не каза какво мислиш за бандите, които споменах...
Виж, музиката е нещо, което постоянно се развива, а бандите и техните записи са просто капсуловане на даден момент, на дадено чувство, на даден хайп, ако щеш. ОК, Kadavar, Blues Pills, който и да е – ако искаш оскъпена банда, която ще се чувства не на място с останалите в лейбъла ти, тогава подпиши с тях. Няма грижи. Срещал съм Kadavar няколко пъти, супер готини хора, пичове. Но, честно – има толкова по-добри банди, има и толкова по-тежки банди, изобщо – за какво изобщо го говорим това?!

Ами аз лично питам, понеже, когато свириха в София, не бяха никак трудни и скъпи да бъдат букнати, а сега са хедлайнери по целия свят и са един вид ъндърграунд звезди, които струват скъпо.
О, да, това е функцията на лейбъли като техния - взимат те, превръщат те в една скъпоструваща банда, няколко години си на върха, после някак си гледат да те разкарат заради по-младите, по-красивите, по-модерните... Напомня ли ти на нещо?

Хм, доста метафорично се изрази...
Е, метафорично. Ето го конкретно - те самите нямат нищо против, понеже свирят срещу точно определена голяма сума. В крайна сметка, може би и аз не бих имал против, ако имах намерение да стигам до там. Едно знам със сигурност - тези банди не тънат в разкош, вярвай ми. Аз дълбоко уважавам техния избор и им желая единствено и само най-доброто. Ние с Bushfire сме избрали друг път, това е. Отговорих ли достатъчно изчерпателно?

Ооо, да! Даже се чудя дали някой няма да каже ей сега „Глей тоя, явно завижда!“...
Е, постарай се да изляза добрия пич с никому неизвестната банда! (смее се) Не, сериозно - бандите, за които ме питаш, са много добри, просто ние и те правим нещата по различен начин.

Виж сега, ако по някакъв начин мога да те светна, в България почти никой не е чувал за никакъв седемдесетарски ривайвъл. Повечето хора тука все още живеят в осемдесетте и се дървят, като разберат, че Whitesnake ще идват отново за концерт.
Хахахахахахахааа! Викаш, всяка година при вас е Here I go again on my own? (смее се)

Хванах те, а! А ти си мислеше, че идвате да свирите в зала с 20 000 човека публика!
Оххх, не е ли така?

Не бе така е! Просто 19 900 от тях може би ще са възпрепятствани да дойдат.
Дано имат добра причина! Аз лично не бих изпуснал Wight.

Хахаха! Добре, добре, получи ти се! Я кажи тогава, кои други банди трябва да имаме предвид? Какво слушаш напоследък?
В конкретния момент слушам Kyuss. Това съм пуснал в студиото, докато татуирам. Иначе не слушам Kyuss вкъщи – прекалено много съм слушам тази банда. Велика е, ама май съм я преслушал.

Добре де, тогава какво слушаш вкъщи?
Jim Croce. Може би най-любимият ми за всички времена!

Никога не съм го чувал! Трябва ли да ме е срам?
Не, няма от какво. Велик фолк певец, за съжаление починал твърде млад. Убеден съм, че все някъде си чувал Time In A Bottle, просто няма начин. Ето ти линк.

Ще го пусна ей сега. Друго?
Charles Bradley, Bad Bad Leroy Brown, Elton John... Абе такива, стари работи, разбираш ли? Sugar Hill Gang, Beastie Boys, Hank Williams. Първият албум на Meat Loaf е направо ебаси майката! Какво друго? Обожавам Tool. Не знам, винаги ми е трудно да говоря относно тия неща – обичам джаз и кънтри, соул и фънк, класика и опера. Честно, не се ебавам.

Никой не си мисли, че се ебаваш. Предполагам това е заради грамадната колекция плочи, която е имала майка ти?
Абсолютно! Но, ако трябва да кажа кой ми е най-най-най, мисля, че това е Tom Waits. За мен, той е най-великият евър!

Мнозина наши читатели са огромни фенове на Tom Waits, така че слагайки го като твой връх, може би е добро начало на края на това интервю. Кажи какво очакваш от предстоящото балканско турне?
Честно ли? Очаквам да затънем в дългове. Но това е ясно, не ме разбирай все едно се оплаквам. Бил съм на Балканите, но не като музикант на турне, а като турист. Изключително място, според мен, и очаквам останалите от бандата също да го оценят. Очаквам да срещнем много готини хора, да направим нови приятелства, да успеем да зарибим човек или двама с нашата музика и май горе-долу това е. Общо взето - надяваме се на най-доброто, очакваме най-лошото и всичко по средата би било върха!

Ами в София може да очаквате не многобройна, но доста надъхана публика.
На нас ни е ясно, че никой не ни знае там. Надявам се, че има достатъчно open minded хора, които биха дошли от чисто любопитство, останалото е наша грижа. (смее се)

Ами и ние се надяваме! Общо взето, срещаме се в София и ще видим какво ще стане.
Да! Откровено – нямам търпение да дойдем! И запомни, като се видим, паролата е french toast.

ОК, запомних. А за какво говориш всъщност?
Хахахаха! Нищо, просто си помислих, че е такова, шпионско, нали се сещаш - непознати хора, в друга държава, не са се виждали, как да се познаят, ами кажи паролата french toast!

Хахахахаха! Не схванах, явно съм станал прекалено сериозен.
Явно. French toast!

Да бе, запомних, ама нали се сещаш, че това сега ще го прочетат милиони наши читатели и всеки един от тях ще научи кодовата дума и ще може да се представи за мене?
Това е товй проблем, човек, не е трябвало да събирате милиони читатели. (смее се)

Така е, прав си. Но ще се смея последен, като ви видя как нямате милиони тениски мърч за продажба в София.
(тук вече има задружен мощен смях)

Добре, мисля, че изпростяхме. Някакви последни думи, преди да ни забиете в София на 22 октомври?
Само една: RAWK!

Хахаха! Това е моя реплика, мисля.
Ами кажи я, де!

RAWK!
RAWK!