Andagainandagain не обичат да говорят за себе си, за личния си живот и за нещата, които правят отвъд своята студена и ескейпистка музика. Въпреки че текста и думите са неизменим текстурален компонент в изкуството им, те предпочитат да си ги спестяват. Все пак Rawk-a успя да измъкне няколко абзаца от тях по повод предстоящия им концерт в София на 28 март с Aidan Baker, който ден след като свири с drone doom бандата си Nadja ще остане в столицата, за да ни подари още един лайв.

Кои са Andagainandagain, каква е музиката ви и концепцията зад нея?

AB: AAAA е електроакустично-ambient дуо. Нашият звук е резултат от експерименти с текст и cold ambient звук, които са вдъхновени от по-радикалните артистични практики от средата на 20-и век. Нашата музика е константа, изградена от редукция и повторение. Музикалният материал се появява периодично, което премества акцента от основната тема, разрушава основната структура и невидимата остинатна линия. Текстът (глас, език) служи на звуковото съдържание.

Каква е вашата история в музикален план?
Имаме много вдъхновения, основно в независимата музика и култура. Нашето развитие като музиканти е доста еклектично, преминали сме през куп различни сцени. Естетически е редно да споменем post-punk, cold-wave isolation може би дори post-rock. Днес ни вълнува основно музика за пиано, пост-минимализъм, drone и съвременна ambient музика.

Защо смесвате на думи и звук? Как комбинацията от двата медиума е по-различна от възприемането им по отделно?
Всъщност всичко е въпрос на различен подход към музиката. Нашето лично музикално развитие и преходите през жанрове са ни помогнали да изградим концепция за изкуството, на която е основан подходът ни към текста. От една страна той е особено свързан с изкуството на 60-те и 70-те години и с L=A=N=G=U=A=G=E поезията от друга.

Всичко е базирано на минимализма, в случая ambient, като звукова основа и повторение на гласови фрази (фрагменти, наслагване), третиране на гласа като музикален инструмент. Опитваме се да превърнем вокалите и думите в текстура със същата стойност и значимост каквато има музикалната среда в композициите ни. Когато наслагваш гласове, смисълът на думите се размива и от значение става само повторението.

Текстовете, които ползваме нямат нищо общо с наративна поезия. Те са теоретичен и поетичен език за процеса (причина, схема, път) на създаване на музиката, с която се занимаваме. Това означава, че имат контекста на лекторско изпълнение.

Скоро издадохте първия си албум, как беше приет, достигна ли до хората, които искахте да го чуят и как направихте това?
Да, през септември миналата година издадохме първия си студиен албум за испанския лейбъл 48Laws. За нещата, които правим, използваме преди всичко интернет сайтове като Bandcamp и Facebook, но от огромно значение са и концертите ни. Доволни сме как се случват нещата досега и искаме да благодарим на издателя и на всички промоутъри, които са ни помагали.

Какво предстои на Andagainandagain в бъдеще? Има ли място за колаборации в музиката ви или дуото е достатъчно за звука и концепцията, които искате да постигнете?
Плановете ни за бъдещето включват работа по нов албум и записа му в студио. Наскоро завършихме една нова песен, която ще бъде представена за пръв път точно в София. Освен това планираме ЕР, за което ще си сътрудничим с няколко различни китаристи. Представяме си го като постоянен пласт ambient и бас китара със спорадични включвания на текст и китара, според интуицията на всеки гост. Разбира се концертите също са нещо, на което много държим.

Междувременно стартирахме неформалната платформа RE-SOUNDING, която изследва взаимодействието между текст и звук. Вече успяхме да организираме лекции на Branka Parlic за новата музика на 20-и и 21-ви век и концерт на Ivan Ckonjevic и Andagainandagain, като практически пример за обекта на изследване. Основната ни идея е да възродим пионерите на експерименталната музика, които са били активни в белградския SCCentre през 70-те и студиото за електронна музика в Радио Белград.