Пред 1991 в Англия се появиха Acrimony - едни от първите пост-сабатяни, които възвеличаха рифа и яхнаха онази странна, първична и толкова истинска вълна на фъз рока, познат ни днес като стоунър. През 1999 се разпаднаха, а през 2008 Stu, Mead, Darren и Dorian се събраха отново под новото име Sigiriya. На 22 март, точно месец преди излизането на втория им албум Darkness Died Today, британците ще свирят за пръв път у нас, а ние, като възпитани домакини, ги каним да разкажат това-онова. Отговаря барабанистът Darren Ivey.

Първо, поздравления за новия албум - звучи адски масивно, дори от смачканите мп-тройки за ревю, които ни пратиха. Как постигнахте този звук и колко време ви отне да сглобите албума?
DI: Благодаря за милите думи! Записахме го на живо за 5 дни аналогово, на лента. Искахме да уловим пулсът на групата и оттам е този по-топъл звук. Още навремето записвахме така с Acrimony, ползвахме същото студио и инженер, както преди. Честно казано, беше ми странно да използваме Pro Tools и дигиталните врътки от последния албум, понеже с него за пръв път записвах, без да ползвам лента. Сега се чувствахме много по-естествено и удобно.
До голяма степен вина за звученето имат Tim и инженера, както и миксинга на Andrew Schneider. Харесваме работата на Andrew с групи като Scizzorfight, Big Business, Unsane, затова и се изкефихме да работим с него и се получи добре. Rich Whittaker го мастерира в Лондон - той самият е страхотен инженер и продуцент.

Защо кръстихте албума Darkness Died Today?
DI: Искахме позитивно послание, а пък смъртта на мрака е свързана с надмощието над невежеството, страха и слепотата, наложени от медиите и политическите лидери. Мракът е невежество, а албумът провокира откриването на съзнанието и разширяването на собственото ни познание.

Издай ни нещо от кухнята, как мина работата по албума, всички парчета ли бяха написани след първия, или имаше фрагменти и от стари сесии?
DI: Почти винаги просто разсвирваме и развиваме песните органично. Обикновено Stu (китара) има някакви рифове в главата и работим по тях, за да им придадем структура и чувство. Всички парчета бяха готови преди да ги запишем, с изключение на последното, което реално си е като джем на живо върху поставени основи. Имахме и материал, върху който бяхме работили с предния ни вокалист, но след като Matt се вклучи, решихме да започнем работата върху новия албуми на чисто, за да може всички еднакво да допринесем върху звученето на бандата.

В Darkness Died Today има песен, която носи заглавието на дебюта Return To Earth. Защо се появява сега, а не в предния запис?
DI: Често правим така, за да построим музикален и тематичен мост към предишните ни творби. Подсеща ни докъде сме били стигнали и в каква посока сме вървяли. Тази песен изобщо не беше написана, когато излезе първия албум и беше сред песните, за които се колебаех при новия. А сега ми е сред фаворитите!

Да поговорим малко за Sigiriya. Как решихте да съберете бандата? Доколкото знаем, решението е било взето в най-правилното място - бар...
DI: Хмм, всъщност бяха няколко бара с течение на времето. Всички търсехме нещо ново и в един момент се оказа, че ни е доста готино да свирим отново заедно. Отне ни известно време да се напаснем, а и не си давахме зор. Идеята ни беше просто да се забавляваме, а всъщност ни беше толкова приятно, че цялото нещо продължава вече няколко години. И все още ни е забавно.

За името - Сигирия? Знаем, че това е Лъвската Скала, но все пак каква е историята?
DI: Stu се ожени в Шри Ланка и му отидохме на гости. Хареса ни, защото това е било свещена планина за древните жители на мястото, а по-късно и за будистите. Освен това планината символизира пътя към \"пробуждането\" и просветлението. На всеки от нас пътят през планината е различен, но накрая стигаме до същото място на осъзнаване. Сигирия е твоето собствено изразяване по този път и преодоляването на личните ти препятствия; заветът каквото и да ти поднесе животът, да не се предаваш.

Защо Acrimony се разпадна?
DI: Над 10 години изнасяхме концерти, поркахме, правехме какво ли не и това ни изцеди физически, ментално, отрази се и върху взаимоотношенията ни. Тогава беше моментът да се захванем с други неща.

Защо не запазихте името, когато стартирахте Sigiriya в почти същия състав като Acrimony?
DI: Усещахме, че Sigiriya е ново начало и нова група, бяхме далеч от идеята просто да се съберем отново, да вземем парите на хората и пак да изчезнем. Стартирането на чисто ни се стори най-честното решение. Все пак не бяхме всичките петима от оригиналния състав и не би било коректно да се наречем Acrimony. Да, идваме от същото място, носим същото ДНК като Acrimony, но ние сме незаконните изтърсаци, които се връщат, за да отнемат трона от бащата и накрая да го очистят!

Свирите ли песни на Acrimony на живо?
DI: Предлагали са ни доста пари, за да свирим на Roadburn и други подобни събития като Acrimony и винаги сме отказвали. Миналото си е минало. Изобщо не си падам по носталгичните изпълнения. Вече не свирим песни на Acrimony.

Защо, не ви ли липсват тези парчета?
DI: На мен не ми липсват. Навремето ми харесваха, но съм щастлив с музиката, която правим сега. Новият материал е много по-фокусиран и развива някогашните ни идеи, извежда ги на ново ниво. Но понякога си пускам старите ни неща и ми става приятно. Гледам снимките в книжката на диска и виждам какви сме били като млади. Все пак бях на 16, когато създадохме Acrimony.

Сред пионирите на стоунър рока в Европа от 90-те сте. Какви са разликите между онова време и сега?
DI: Разликата е, че тогава никой не знаеше какво прави, нито пък на някой друг му харесваше, хаха! Нямаше \"стоунър\" сцена, или поне не както е сега. Бяхме приятели с групи като Cathedral, Orange Goblin и Electric Wizard, свирехме заедно, но почти всички слушахме дет метъл или готик метъл. Бяхме едни объркани хеви метъл банди, които вече просто не можеха да свирят бързо.
Вече има публика за стоунъра, но самият термин не ми допада. Групи като Kyuss, The Obsessed, Sleep, Sons of Otis, Sheavy… да, пушехме и пушим и може би това е общото между нас, но всички тези банди са уникални. Класификациите и теченията са бипродукт на медиите, което е доста ограничаващо. Лепваш му веднъж етикет и след като е част от дадена сцена, си посадил семето и на разложението и смъртта му.

Като гледаш ривайвъла на класическия хеви рок в последните години, как различаваш истинските рокаджии и хипстърите?
DI: Нямам идея. Вече не съдя хората.

Ясно е, че е трудно да се издържаш като свириш в ъндърграунд рок банда. Вие как си изкарвате хляба?
DI: Много е трудно, дори невъзможно, да се изхранваш така, но пък и никой с всичкия си не се е хванал с това за парите. Не кинтите са нашата мотивация, а и в повечето случаи (както в София) свирим само срещу подслон, храна и купона. Промоутърите също не вадят лев от това, но слава Богу, това са хора, които обичат това, с което се заниманат. Всички си имаме друга работа, а музиката е нашата страст.

В доста банди хората са доценти, професори, имат дипломи. При вас така ли е?
DI: Mead е професор в междупланетния университет на Урабалабум, а Stu има черен колан 9-ти дан по сайдърознание.

Казахте, че ще свирите целия Darkness Died Today в София. Значи ние ще сме първите, които ще чуят албума, тъй като турнето ви започва от тук. Как ви кара да се чувствате това?
DI: Нямаме търпение, честно казано. Отдавна не сме свирили на живо и сигурно ще вдигнем адреналина на първото шоу - очаквайте лудница. Трудничко е, когато свириш напълно непознати песни пред хората. Дано се изкефят и се пуснат по груува на парчетата. Не планираме много и не се готвим специално за концертите - обичаме спонтанността и хаоса.

Много от днешните ъндърграунд банди се възползват от предмиствата на модерните технологии и сами се занимават с всичко. Вие защо решихте да работите с лейбъл и защо се спряхте точно на Candlelight Records?
DI: За мен новите технологии са супер и помагат за връзката между артиста и феновете. Дали съм старомоден? Естествено, другата страна на цялата тази достъпност е, че има толкова много нови банди, че е трудно да изпъкнеш.
Познавам лейбъл мениджъра на Candlelight от много години, а той открай време се опитва да ни навие да работим заедно. Вярвам, че ще ни помогнат да заразим повече хора с рифовете ни, а и ние искаме да стигнем до по-широка публика.

Как Dorian напусна групата? Четохме, че е било приятелска раздяла и си е тръгнал по семейни причини. Къде е сега и с какво се занимава?
DI: Да, разделихме се като приятели. Dorian ни е стар приятел и такъв ще си остане. Отскоро е и семеен, така че разбираме решението му. Вече не му се занимава с музика. Напускането му ни върна доста назад и трябваше да решим дали изобщо ни се занимава още. Но твърде много ни е приятно да сме заедно в група, а когато Matt дойде на борда, вля различно звучене и съвсем свежа енергия в бандата.

Разкажи ни малко за Matt Williams. Знаем че участва и в Tabularasa. Как го открихме и свири ли още с Tabularasa?
DI: Да, свири и в Tabularasa, свири и на китара в Suns Of Thunder. Навремето чух нещата на Tabularasa и вокалите му много ми харесаха. Изпратих му и-мейл и го поканих да дойде на един джем, за да видим как ще се получи. Наистина си паснахме с Matt и ни стана ясно, че ще се сработим. Гласът му ни отвя и напълно се връзва с групата. Определено Matt е правилният психопат за тази банда!

Какво е отношението ти към други течения в ъндърграунда като пост-рок или пост-метъл?
DI: Отворен съм за всичко, стига да е добро. Isis са супер. Уелсците Prosperina са страхотни и трябва да ги пробвате. Pet Slimmers Of The Year от Candlelight също са много добри - албумът им е сред любимите ми в момента.

Сигирия е свещено древно място. Вие вярвате ли във висши сили и интересувате ли се от древните цивилизации?
DI: Да, практикувам тибетски бон, което е смесица между местния шаманизъм и по-късното будистко учение. Вярвам, че трябва да сме отворени за безкрайните възможности на Вселената. Пробваме ли да дефинираме реалността и да впрегнем мислите си, се ограничаваме и се поставяме в клопка. Има много места, измерения и реалности, което тепърва ще изследваме, отворим ли съзнанията си.

Като говорим за история и култура, коя е последната книга, която прочете?
DI: Блаженството на вътрешния огън от Лама Йеше. Тя е въведение в древни тантрически практики.

Когато си вкъщи, каква музика си пускаш?
DI: Ами, в момента...
Agalloch - Marrow Of The Spirit
Jethro Tull - Songs From The Wood
AC/DC - High Voltage
Radiohead - In Rainbows
Goatess - Goatess
Gonga - Concrescence
Massive Attack - In Dub

Кой е любимият ти албум зад волана?
DI: Motorhead - Ace of Spades

А любимият ти албум изобщо?
DI: Който и да е от седемдесетарските на Black Sabbath. И все пак, може би Masters of Reality.

Кои от албумите, които трябва да излязат през 2014 си най-нетърпелив да чуеш?
DI: Crystalline на Hark е невероятен, на моменти звучи чак неземно. Новият албум на Serpent Venom е жесток. Задава се нов Corrosion Of Conformity, чака ни и нов Eyehategod, ако не се лъжа.

Ако можеше да избираш, какво би предпочел - дълго, едногодишно турне или една година в студиото в създаване на нова музика?
DI: Студиото! На път е доста трудно а и черният ми дроб ще се пръсне!

Сайдър или бира?
DI: Сайдър.

Кафе или чай?
DI: Чай.

Трева или есид?
DI: Трева.

Чък Норис или Силвестър Сталоун?
DI: Чък.

The Beatles или The Rolling Stones?
DI: Beatles.

Ами, май е това. Благодарим ти!
DI: Евала за подкрепата, ще се видим на живо! Ще сме за пръв път в България, така че искаме да е незабравимо.