Obsidian Sea се появяват сравнително скоро, за пръв път ги чуваме миналата година, когато излиза дебюта им Between Two Deserts. Малко по-късно вече правят 2 концерта, след което ги поканихме и да открият за гръцките стоунъри 1000mods. Нека сега им дадем и дуумата.

Тъй като групата е сравнително нова, може ли да разкажете как се събрахте, къде се намерихте и изобщо как започна Obsidian Sea?
Антон: Нещата започнаха към 2009 година, като аз и Божидар имаме история с предишни групи и когато с тях нещата стигнаха до някакъв финал, усетихме, че ни се прави нещо по-различно. Първоначалната ни идея беше да съберем хеви метъл група, само че се оказа, че ни тегли в малко по-друга посока. През 2009 вече се бяха родили няколко песни, които се оформиха като хеви дуум метъл и някои от тях са и в първия албум. А от 2012 вече сме тримата с Ивайло.
Божидар: Дори част от тези хеви метъл рифове, с които започнахме навремето, могат да се чуят в някои от песните в дебюта, има остатъци от тях.

Къде го намерихте него? В конкурс за красота?
Б: Да! Хахаха... Е, не се наложи, макар че със сигурност щеше да го спечели.
А: То ние се познаваме почти десет години, бяхме и колеги в университета.

И тримата ли сте учили заедно?
А: Не, всъщност никой от нас не е учил заедно с другите, но и тримата сме били в една специалност в един момент – Философия. За Ивайло знаехме, че е свирил и преди, дори доста по-дълго от нас. Когато решихме, че ще правим и концерти, го извикахме за лайв басист и после съвсем естествено той остана част от групата.

Философията помага, пречи и изобщо влияе ли при създаването на този тип музика?
Ивайло: Философията помага за самата основателност по отношение на каквото и да е занимание, а за музиката още повече. Аз като започнах да уча философия, това беше моята лична мотивация – да обоснова заниманието си с музика, да го концептуализирам. В този смисъл наистина помага, не пречи.

Как ви се струва факта, че хеви дуум банда у нас, освен Obsidian Sea, няма. Дет дуум, блек дуум проекти са се появявали, но във вашия стил май сте единствени.
Б: Има такава тенденция в България, да се търси екстремното звучене. Ние пък винаги сме се въодушевявали от традиционни музикални хоризонти.
А: У нас липсва някаква традиция в това отношение – знаеш, че тази музика тръгва от по-отдавна, от края на 60-те години, а тогава в България такива неща не са се правели и не са били достъпни. Получава се някакъв вакуум до един момент и основата за това, да има такива групи, просто липсва.
Така си обяснявам и факта, че има много млади групи, млади хора, които свирят траш, блек – това са по-късни стилове, възникнали по време когато нещата у нас вече са били различни и за тях имаме изградена някаква традиция.

Защо имате толкова малко концерти досега? От три години сте заедно, а имате два клубни концерта и едно участие като съпорт на 1000mods.
Б: Просто нямахме ресурса да правим концерти. Първо нямахме басист, нямахме и място, където да репетираме редовно.

А така ли ще си останете – трима души?
А: Засега да, нямаме нужда от допълнения.
И: Абе, кажи за клавишите.
А: Ха, да. Някои от новите неща, които правим, ще включват и клавир и си мислим евентуално по-натам да включим и клавирист за концертите. Но няма да стане сега, в непосредствено бъдеще. Иначе имахме идея в началото да свирим с двама китаристи, но така, както сме, звученето ни ни хареса и решихме, че така звучим по-натурално и по-класически, не изпитваме нужда да включим още хора.

Албумът, Between Two Deserts, излезе миналата година. Кои са тези две пустини и какво има между тях?
А: Това заглавие ми дойде като фраза, която срещнах в една книга. Авторът е Димитър Делян, който в тази книга разглежда богомилството и катарите. Той си представя една фантастична картина, в която един пътешественик се е изгубил в египетската пустиня, застава в подножието на пирамидите и си мисли за двете пустини – земната, на която в момента лежи и небесната, която се намира над него. Стори ми се, първо, че това ще звучи много добре като заглавие на албум и второ, че до голяма степен отговаря на текстовете, които вече бяха написани. А и въобще тази музика има в нея конфликт, проблемност. Това не е парти музика или поне не така, както ние го разбираме. И заглавието добре изразява това нещо.
И: Искам да си позволя един леко страничен коментар, въпреки че не съм участвал реално в албума. Има един автор – Хьолдерлин, който за първи път захваща темата за разделението между боговете и хората, между сакралното и профанното и тази порсека, която се образува между тези два свята. Според него това е поради някаква взаимна вина – от страна на боговете това, че са си позволили някакъв произвол спрямо хората, както и хората са проявили произвол спрямо боговете. При него, както и Хайдегер по-късно също коментира, проблемна става връзката между двата свята. Сега, надали това е имал предвид Антон, аз по-късно го открих. То и други неща се сещам, ето примерно... Абе, както и да е, хаха.
Б: Има една песен от албума – Second Birth, нея не я свирим по концерти, тя като че ли остана малко пó на заден план и в самия албум, обаче тя доста добре изразява тези неща. Има от духа на Гьоте в нея. Тя звучи някак хтонично, но с благоговение към ураничното, към божественото и невъзможността на това божествено да се открие.

Тези идеи ще бъдат ли застъпени и нататък в песните ви и изобщо работите ли по нови?
А: Ами да, имаме вече четири нови песни, като две от тях ги свирим и на живо. Надявам се, че до края на годината ще можем да започнем записи.

Ще се запази ли това звучене?
А: И да, и не, защото стилът се развива. Вярно, че всички групи казват, че новите им неща са по-добри, няма смисъл да го изтъквам, хаха. Но и ние сме си повярвали повече като музиканти, а и много добре се разбираме като група и песните наистина текат по-добре, има повече заряд в тях.

А и вече имате един творец в повече...
А: Да, което е много важно защото дори само възможността да репетираме като група беше много по-трудна, докато бяхме двама. А така се отварят много нови хоризонти. Да можеш да чуеш звученето на цялата група, докато свириш – това е несравнимо. Преди това нещата бяха малко на парче – някой измисляше цяла песен и после се опитвахме да си представим как би звучала.

От къде може да се купи албума?
Б: В сайта на Solitude Productions и от нас.

Вие сте част от афиша на Sea Of Black Festival, който има идея да възроди някогашните екстремни фестивали в Бургас, известни като „дет феста”. Били ли сте там, запознати ли сте с онези дни и какво очаквате сега от фестивала?
Б: Имаше едно списание навремето, ХАОС, там имаше репортажи от тези фестивали и помня, че там свиреше цвета на българския ъндърграунд по онова време. Но беше доста разнороден, няма някаква обща концепция, доколкото знам. Това е общо взето, което знаем, никой от нас не е ходил.

А някоя от бандите, които ще свирят, слушали ли сте?
Б: Видях, че Corpse ще свирят! Нямах идея, че още съществуват. Иначе харесваме Center, The Revenge Project – от българските групи знаем и харесваме повечето. Обаче нямаме кой знае какво понятие какво ще представлява самия фестивал, ще разберем на място.
А: Направи ми впечатление, че е доста разностилен. Не знам това как ще повлияе на хората, но може и да се окаже, че е добро решение.
И: Тази аналогия с дет феста не е съвсем точна, тъй като разнообразието е по-голямо. Което е добре, наистина е добре.

Интересно ми е едно нещо. Две много големи групи, макар и различен калибър, изкараха нови албуми в последните месеци – Black Sabbath и Saint Vitus.
Б: Black Sabbath не ми хареса, звучи ми като соловите албуми на Ozzy Osbourne. Има си яките партии, но не ме грабна. Не съм и имал някакви очаквания. Докато Saint Vitus – те си карат по-традиционно.
А: Новият Sabbath за мен нямаше никакъв шанс. Самата идея, с която тръгнаха – както разбрах от разни интервюта с тях, за начина, по който искали да звучи, как да го направят, просто тази идея нямаше никакъв шанс да бъде много добър. Опитват се да направят нещо, което са правили преди 40 години, когато са били в ранните си 20. Няма как да звучи със същата енергия, със същия заряд. Иначе като цяло не звучи лошо, няма слаба музика в него. Леко пресилен е. На мен много ми се искаше да ми хареса, в един момент дори почти успя, но не е нещо към което ще се връщам така, както към класическите им албуми.
При Saint Vitus нещата не стоят по такъв начин. При тях има един изграден стил и те си карат по него. Дали албумът ще е много добър или не чак толкова добър, няма кой знае колко голямо значение. За мен е добър. Не толкова, колкото някои от предишните им, но ми харесва. Не, че аз мога да ги оценявам много ясно, хаха.

А какво ще кажеш за тенденцията в последните години да се обръща по-голямо внимание на бандите, които свирят класически рок? Големите лейбъли подписват с групи, звучащи като през 70-те, правят се все повече такива фестивали, наблюдава се един ривайвъл на класическото звучене в рока.
А: Не е лоша тенденция, понеже тази музика ми харесва. Радвам се, че има групи, които свирят така, но аз лично предпочитам да слушам оригиналите. Хубаво е, че повече от неизвестните стари банди изскачат и се намират по-лесно в интернет. Иначе това днес е много приятна музика, но може би няма да остане в историята като нещо значимо. Но не мисля, че и това им е целта на такива групи, те са най-вече фенове. Това е някакъв тип завръщане на чистия рок ентусиазъм в музиката. Нали се сещаш за фразата на Fenriz от Darkthrone за пластмасовия метъл? Започна малко да отчуждава тази музика, а тя всъщност би трябвало да е точно с обратно движение, тя трябва да бъде музика на страстта. В този смисъл, въпреки че тези млади групи не са чак толкова оригинални, както казват и за нас, което ние възприемаме като комплимент, има достатъчно хора, които могат да се асоциират с такава музика.
Б: Ти май използва думата „вълна”. Стоунър вълна. Вълните или се разбиват, или се размиват.

Вие самите каква музика си пускате най-често? Зависи и от настроението, разбира се, но ей сега ще се прибереш у вас, ще си отвориш бира и ще си пуснеш...?
Б: Сега точно бих си пуснал Budgie, една стара и интересна група, просто защото я слушах тия дни.
И: Аз съвсем периферно се отнасям. Пускам си напоследък един концерт на Бах в изпълнение на Рихтер, от Бранденбургските концерти. Днес слушах Кино. Вчера си пуснахме Master Of Reality на Black Sabbath. Настроението ми се обособява не винаги от слушането на музика. Някой път е от литература, друг път разходка в гората, някои настроения се влияят от времето и т.н. Настроението, което се обособява, когато гледаме някаква обективна природна емоция, отеква в нас. Вдъхновява наистина. Но аз не обичам илюстративната музика, такава, която се опитва да илюстрира дадени природни процеси, стихии. Тази емоция трябва да остане като екот в душевността на човека и по-късно, при определени обстоятелства, избуява спонтанно.
А: Аз напоследък съм на някаква King Diamond вълна. Може да няма общо с това, което свирим, ама мога да ти кажа, че има повече. Слушам много италиански дуум от 80-те години – доста силно течение, което малко се слуша. Банди като Black Hole, Paul Chain, ранните Death SS.
Може да се каже, че слушаме доста неща, които са отдалечени от това, което правим. А те вече как ще се вплетат в нашата музика е съвсем друго нещо. Общото обаче е, че слушаме предимно по-стара музика.

Като се върнете от морето, какво следва?
А: След това ще се готвим за записи. То при нас нещата с участията се случват малко спонтанно. Не е проблем докато записваме, някой ако се обади, да оставим нещата в студиото и да се подготвим за концерт. А и се оказва, че новия албум ще го записваме по-скоро сами. Защото, ако има нещо, от което не сме чак толкова доволни при предишния, то е, че нещата станаха малко по-професионални за нашия вкус. Ние винаги сме си представяли малко по-гаражно звучене, малко по-суров звук. Не толкова обработен като свирене. Този път ще се опитаме да звучим малко по-ъндърграунд. Вероятно на някои хора това няма да им хареса, особено ако очакват да слушат нещо, съобразено с днешните стандарти.

Пише, че един човек, Christian Varga, е правил мастерирането на албума. Пак ли с него ще работите?
А: Ние записвахме в студио Sub Zero и инженерът там, Бебо, ни препоръча този човек; каза ни, че прави добър мастеринг, а се оказа, че имаме възможност да му дадем албума. Не сме имали личен контакт с него, но комуникацията беше много добра – чу какво искаме, даде свои предложения и нещата станаха добре. Но най-вероятно този път няма да работим с него. Зависи как ще протекат записите. В крайна сметка ще опре до някакви финансови възможности. Сами се финансираме... То при нас нещата стават малко наобратно – издадохме албум преди да изнесем първия си концерт; подписахме с лейбъл, след като имахме записан албум.

За какъв период подписахте със Solitude Productions?
А: Договорът беше само за този албум, но вероятно ще им предложим да издадат и следващия. Каквото и да стане, със сигурност като запишем албума, ще го предложим на някакъв лейбъл, тъй като не бихме могли да се заемем и с разпространението.

Скъпо хоби ли е занимаването с музика?
Б: Я кажи ти, щото аз щях да кажа точно обратното!
А: Доста е скъпо. На всеки човек, който се занимава с това, му се иска това да му е основното занимание. Естествено, и ние изпадаме във фантазиите, че сме група, иска ни се да живеем рок мечта. Но нещата са по-различни. Трябва да имаш предварително нещо, което да вложиш занапред, за да станат нещата добре. Скъпо е най-вече по отношение на практически основания. Иначе, в крайна сметка си е чисто удоволствие. Осмисля ежедневието ти, дава ти усещане, че правиш нещо, което има значение; нещо, което развива и теб, а може да даде нещо и на някой друг. В това отношение не е тежко бреме, но е скъпо иначе, да.
Интересно е, че май малко сме подценили възможността да имаме публика в България. Вярно е, че глобално погледнато, не са много хората, които слушат такава музика тук, те се оказаха доста повече, отколкото си представях.

И: Остана да благодарим за вниманието от ваша страна и... да си кажем наздраве.
А: Наздраве!
Б: Наздраве!
Наздраве!

_{снимките са на Божо и Фреди}