Syn Ze Sase Tri изнасят няколко концерта в България, един от тях в Бургас. Това е и причината Ицо от Vrani Volosa да се свърже с лидера на румънците Corb за това интервю.

Поздрави от Бургас и бреговете на Черно море. Syn Ze Sase Tri е непозната банда в България. Можеш ли да представиш групата на тукашните метъл фенове?
Corb: Преди всичко – поздрави от Трансилвания и благодарности за възможността да представим нашите зли парчета в Бургас!
В общи линии – бандата е създадена през 2007, когато заедно със Strigoi и Hultan, с които бяхме колеги в група Staccato и решихме да сформираме нов проект – Syn Ze Sase Tri. Намерението ни беше да представяме румънския блек метъл по света, както и неговите мрачни послания, идващи от древните и изпълнени с кръв история и митология на румънските земи. Започнахме работа по дебютния ни албум през 2008, но неуредици с малки независими лейбъли забавиха официалното му издаване. В началото на същата година към групата се присъедини нашият първи ритъм китарист Spin, a през следващата 2009 двамата временно преустановихме дейностите си в Syn Ze Sase Tri за да се влеем в Negura Bunget като заместници на Sol Faur и Hupogrammos. Участвахме в композирането и записите на албума Virstele Pamintului\' както и в последвалите турнета, но през 2010 със Spin решихме да вложим повече усилия и енергия в Syn Ze Sase Tri, поканихме в групата Lycan, нашият фронтмен, а той от своя страна добави много дет метъл влияние в цялостното ни звучене.
Дебютният ни албум Intre Doua Lumi (Между два свята) бе издаден от италианската музикална компания Aural Music/Code 666 и беше приет много добре както от ъндърграунд публиката, така и от музикалната критика от тези среди. За съжаление, скоро след след излизането на диска Strigoi, барабанистът ни, напусна поради лични прoблеми, а малко по-късно бе последван от Spin, който реши да се върне за постоянно в Negura Bunget. Тези неочаквани промени естествено се отразиха на работата на групата, но аз продължих да композирам мрачна музика за втори албум и по моему парчетата се получиха по-силни, по-стегнати, по-зрели – следващото ниво в историята на Syn Ze Sase Tri. За щастие успяхме да намерим много добър заместник на Strigoi зад барабаните – Putrid, млад и изключително талантлив музикант, който много добре се вписа в дет-блек звученето ни. Новите ни песни се получавахa все по-добре и по-добре и през декември 2011 влязохме в студио, за да запишем втория ни албум Sub Semnul Lupului (Под знака на вълка), който излезе този април, отново чрез Aural Music/Code 666. Кaртината на обложката пак е дело на страхотния дизайнер Jan Yrlund от Darkgrove Design (сред групите, с които е работил личат имената на Manowar, Tyr, Gwydion). Съставът ни бе попълнен с идването на втория ни китарист Urmuz.

Каква е тайната около името Syn Ze Sase Tri?
O, това е интересна история. По онова време трябваше някак си да кръстим бандата и сложихме на масата различни идеи. Спомням си, че Hultan предложи това интересно име – Syn Ze Sase Tri. Tова словосъчетание е част от молитва към древна наша богиня, издялана върху надгробен камък, а самата молитва я вплетохме в последната песен от първия ни албум - Ruga (Mолитвата) и върви така: „Ayrelia beneria, sym foro, syn dio, syn ze sase tri, kai tethi gatri, ayris nonam, niascharian”, което ще рече: „Сияйна, Велика Богиньо, аз съм вярващ, аз нося трите шестици и те моля да ми помогнеш да възкръсна”.
Та, харесахме името и решихме оттук нататтък да се казваме така. Хубава история и макар че в последствие открихме, че е измислица, запазихме названието за наша емблема.

Кое е основното лирическо и музикално вдъхновение за Syn Ze Sase Tri? Освен това представяте идеите си на родния ви език, което е много добро решение. Но все пак не смятате ли, че това ще породи трудност у феновете от други страни да разберат вашето послание?
Идеологията на групата почива на войнствената страна на нашата история и предци, техните митове и религия и разбира се, всичко свързано с живота, природата и духа. Това е пътуване, което всеки един от нас трябва да предприеме, съвкупност от действия, които се извършват, за да се преодолеят определени обстоятелства. Текстовете на всеки наш албум раказват отделна история, като събрани заедно, те представляват пътуването, за което говорим. Колкото повече наши албуми се появяват, толкова повече факти и герои ще бъдат разкрити на публиката.
За първия ни албум Intre Doua Lumi решихме да вплетем история, която се занимава с чувства и от земния, и от духовния свят на човешката природа и същевременно искахме това да бъде началото на всичко, което ще последва от нас като идеи занапред. Музиката звучи завършено с добавените звуци от гората - вълчи вой, гарвани, шумът на природата. Целта е да препратим слушателя в царството, което са обхождали нашите предци. Рицарят на обложката на албума е и главният герой в историята и ще се появява и занапред във всички издания на Syn Ze Sase Tri. Рицарят символизира висша сила, перфектната военна машина, перфектният мъж. Героят живее няколко живота, през които събира знания и във всеки следващ живот става по-силен. Как ще се развие историята не мога да кажа още, но със сигурност всеки нов албум ще бъде свързан с предходния.

За втория албум Sub Semnul Lupului червената нишка се върти около времена на кървави войни и е украсена от румънската митология, същества и история. Главният герой се преражда и започва нова глава от нашата книга, така да го наречем. Настъпили са времена, в които войните са ежедневие, нашите предци бранят земите си и главният герой се появява на помощ, като междувремено се сдобива с полубожествени сили, а в края се възнася към първата небесна граница, където се превръща в закрилящ бог, който помага на човечеството и е почитан и обичан от своите и мразен от враговете. А всичко, което се случва в тази история, е белязано от знака на вълка – закрилникът на тези мистични земи.
По-подробно можете да се запознаете с цялата идея в книжката с текстовете.
За нас традициите, митовете и вярванията на нашите предци са изключително важни, защото черпим силно вдъхновение от тях и чувстваме силна връзка с тях. Затова и избрахме да пеем на родния си език, което според мен още повече засилва атмосферата, мистиката. Разбира се, трудно е за феновете, трудно е да се следи развитието на действието, но пак казвам, че може и да е за добро, тъй като пеейки на родния си език, придаваме повече автентичност и мистика на историята и уникалност за групата. Може би по-нататък ще направим някои песни на английски, но нека видим, какво ше ни донесе вдъхновението. По-нататък в нашия официален уебсайт ще публикуваме преводи на всички песни, така че това до известна степен ще улесни чуждестранните ни слушатели.

Имате два албума досега. Чувствате ли някаква разлика между двата или просто следвате естествения си път на развитие и всеки албум е стъпка от него?
Като цяло бяхме много продуктивни досега, бяхме много вдъхновени. Успяхме да издадем два албума за две години и вече имаме някои песни и за трети албум. Нека да кажем така – имаме повече опит, по-зрели са композициите, както и качеството на звука, а в текстово отношение следваме естествения път на нещата. Вторият албум е стъпка напред, запис, който ни отвори нови хоризонти. Беше много добре приет и у нас и в чужбина, както сред феновете, така и в медиите. С двете ни издания доказахме, че можем да правим нещо, с което да се гордеем и което представя нас както и други хора.

Аз композирам повечето неща, като идеите в началото са съвсем груби и в репетиционната работим по тях с колегите ми, като добавяме нови теми за да разнообразим музиката, същевремено да добие завършен вид и по възможност да не може да бъде веднага причислена към някакъв жанр. В нашата музика има влияния от пауър метъла, фолклорната музика, симфоничната музика – всичко, което може по-добре да понесе нашето послание. Студийната работа ни помага да доведем работата ни до едно по-високо ниво, когато говорим за апаратура и т.н.
Работихме адски здраво по албумите, тъй като и двата са сложни идейно и музикално. По време на записите ни помогнаха много професионални местни музиканти, които спомогнаха за завършването на цялостната картина. В записа могат да бъдат чути маршови барабани, тромпети, цигулки, виола, чело, тромбони, туба, флейта, различни традиционни инструменти, имаме и разказвачи, военни хорове – всичко това спомогна при създаването на една по-мощна и агресивна музика.

Имате интересна биография. Когато със Spin се преместихте в Negura Bunget, как се отрази това на вдъхновението за Syn Ze Sase Tri или това беше просто присъствие в професионална банда? Има ли специфична артистична връзка между групите в Тимишоара и можем ли да говорим за black-метъл общност в града, специфична сцена, публика, места за свирене?
Моето взаимодействие с Negura Bunget спря мен и Spin по пътя на Syn Ze Sase Tri, но същевременно беше урок, какво означава да си в професионална банда, с всичко, което необходимо да си там и е извън музиката. Бих излъгал, ако кажа, че не получихме и не научихме много от това – вече знаем какво и как да направим, за да вървим напред, така че в края на краищата си беше едно прекрасно преживяване.
Тук в Тимишоара освен нас има още няколко блек-метъл групи – Negura Bunget, Nоcturn, Argus Megere, Kultika – всяка със свой собствен стил, облик и влияния, но е трудно да се говори за блек-метъл общност. В Румъния свирят много западни блек групи, но не мога да кажа, че феновете в Тимишоара са на 100% отдадени на блек метъла. Мисля, че оценяват по достойнство всякакви видове метъл, стига музиката да е качествена.

Syn Ze Sase Tri има доста концерти зад гърба си. Кой смяташ, че е най-добрият досега, каква е причината и би ли споделил, какви типове места за свирене предпочиташ и смяташ, че точно на такива ще представите най-добре посланието на групата?
Ами ... свирили сме навсякъде, където са ни канили. Обичаме да свирим на живо и за нас всеки един концерт е важен, няма значение, дали е клубен концерт или фестивал. Всяко живо изпълнение си има своя чар. За нас, ако всичко е добре организирано, с добър звук, добре промотирано и най-важното – ако успеем да осъществим пряка връзка с публиката и получим отговор на енергията, която изпращаме, то тогава би било перфектно.
Иначе, най-голямото ни участие досега беше на OST Fest в Букурещ, където свирихме с групи като Manowar, Motorhead, Dimmu Borgir, Overkill.

Последни слова към публиката в Бургас преди концерта ви тук?
Какво бих могъл да кажа, освен – бъдете себе си, слушайте музика, която ви изпълва с вибрации и се присъединете към нас, за да направим заедно една запомняща се вечер. Ние носим музиката, вие и вашите приятели носите духа за забавление. Ще се видим там! Stay metal!

Syn Ze Sase Tri ще свирят на 26 ноември в бар Grind във Варна и на 27 ноември в бар Роял в Бургас.