От години сме фенове на Ray Wilson и на чудесните интерпретации, които прави на песните, независимо дали са писани от него или други големи музиканти като Фил Колинс, Питър Гейбриъл или Дейвид Боуи. Топлината в музиката, която шотландеца поднася на живо и в албумите си, създава комфорт и меко примамва да потънеш в прегръдката й. И няколко месеца преди първия му концерт в България, се свързахме с него за първото му интервю за българска медия.

RR: Здравей, Рей! Благодаря, че се съгласи да направим това интервю!
RW: Удоволствието е мое.

RR: В момента правиш турне с два различни проекта - Ray Wilson – acoustic band и Genesis Classic. Как решаваш кое шоу да бъде в съответния град, когато подреждаш турнето?
RW: Дадох си сметка с годините, че възможностите за концерти варират спрямо различния град или държава. Понякога ни канят в малка зала, друг път в голямо помещение. Така реших да си дам възможност да се адаптирам спрямо ситуацията. Затова и правя различни концерти. Genesis Classic може да варира от трима до 60 музиканти, в зависимост от бюджета и капацитета на залата. Много хора предпочитат акустичните версии на песните, други пък биха искали да гледат голям спектакъл. За мен и двете са еднакво забавни.

RR: Тъй като в България пристигаш с Genesis Classic, бих искал да те питам как се роди идеята за проекта?
RW: Винаги съм мислил как да изпълнявам песните на Genesis по начин, който и да е уникален, но и да запазва магията на чудесните песни на Genesis. Genesis никога не са свирили с цигулки, виолончело или с цял оркестър и реших да бъда първият член на групата, който ще го направи. По същия начин се роди и Genesis Unplugged. Genesis никога не са го правили, затова реших аз да го направя.

RR: Известно е, че независимо дали правиш соло спектакъл или си с Genesis Classic, винаги правиш много песни на Genesis. След като се присъедини към тях ли осъзна, че тези песни ти пасват толкова добре или и преди си изпълнявал парчета като Mama и The Carpet Crawlers?
RW: Докато пеех с Genesis, осъзнах, че определени песни подхождат повече на стила ми на пеене, отколкото други. Песни от епохата с Гейбриъл, както разбира се и песните, писани за албума с мен, се получават чудесно. А за песните с Фил като певец трябваше да променям аранжимента, така че да запазя усещането и магията им, но по начин, подходящ за моя глас. Отне ми известно време, но в момента се получава много добре.

RR: В концертните ти записи чуваме не само песни на Genesis, но и парчета от соловите албуми на вокалистите преди теб. Как реши да изпълняваш песни като In the Air Tonight и Biko?
RW: Просто обичам тези парчета. Затова ги свиря. И Фил, и Питър са написали изключителни песни през годините и ми е много приятно да ги изпълнявам, толкова, колкото и моите песни, като Inside от годините на Stiltskin.

RR: Свирил си в три групи, всяка в различен стил. А музиката ти днес звучи по-улегнала, мека, но и много дълбока и уютна. Как се обърна от експлозивния рок на ранните Stiltskin към интимните концерти и албуми на Ray Wilson?
RW: Това са двете страни на характера ми. Харесвам и метъл, и меланхолия. Моят стил е някъде по средата.

RR: Как се свърза с Armin van Buuren за ремиксите на Yet Another Day и Gypsy? Мислил ли си да експериментираш още с електронна музика?
RW: Запознах се с Armin преди 10 години и той ме помоли да му изпратя няколко мои парчета. Първото от тях беше Another Day и той много я хареса. После направи ремикса Yet Another Day.

RR: Ти пя със Scorpions в техния албум Moment of Glory. Как се случи това? И този концерт ли те вдъхнови за работата ти с Berlin Symphonic Ensemble?
RW: Познавам момчетата от Scorpions от едно турне, на което бяхме заедно през 1999. Разбирахме се много добре, наистина харесвам тези хора. Когато ме помолиха да изпея с тях Big City Nights, за мен беше голямо удоволствие. Да, мисля, че работата с Berlin Symphony Orchestra ме вдъхнови за шоуто Genesis Classic.

RR: В едно интервю казваш, че искаш да презапишеш Inside с певица като Sandra Nasic или Skin. Все още ли искаш да го направиш?
RW: Да, мисля, че би се получило чудесно. И двете са страхотни певици. Жалко, че още не се е случило.

RR: Като говорим за албумите на Stiltskin, She е доста по-различен от The Mind’s Eye. Какво да очакваме от Unfulfilment?
RW: Новият албум има сходен на She звук, но не е толкова мрачен. Много съм доволен от работата ни по записа. Да видим дали и феновете ще го харесат. Излиза на 9 септември.

RR: През 90-те, когато Stiltskin се разделиха, а пътешествието ти с Genesis приключи, ти започна солова кариера. Как реши да събереш отново Stiltskin?
RW: Идеята беше на продуцентите ми, а и е логично да имам име на групата. Stiltskin беше явен избор за мен. Мислех за нещо в духа на Bruce Springsteen and the E Street Band или Neil Young and Crazy Horse. Така се роди Ray Wilson and Stiltskin, за моята собствена музика.

RR: Чувал ли си се скоро с Peter Lawlor?
RW: Не. Мисля, че още ми е сърдит за това, че имам успешна солова кариера без него. Но и той се справя. Пише реклами.

RR: Когато Inside се появи навермето, буквално взриви ефира на телевизионните и радио канали. Липсват ли ти онези дни?
RW: Не. Животът ми сега е далеч по-хубав. Имам прекрасни лоялни фенове и кариера, която няма да залезе, ако продължавам да работя и да правя добри концерти. Това е всичко, което има смисъл за мен.

RR: Какво ти липсва от 90-те и какво ти харесва днес повече? Не само в музиката, а и като цяло.
RW: Изобщо не ми липсват 90-те. Беше забавно, но животът е много по-добър сега. Знам кой съм, къде се намирам и как съм стигнал до тук. Но през 90-те се появиха наистина чудесни банди като Radiohead, Live, The Eels и много други.

RR: Ще има ли и други солови албуми от Рей Уилсън или оставаш плътно с днешното превъплъщение на Stiltskin? И каква е разликата между Рей Уилсън в Stiltskin и Рей Уилсън соло?
RW: Ще продължа да се занимавам и с двете. Един запис на Рей Уилсън обикновено е акустично-базиран, като музиката и текстовете са мои. Един запис на Stiltskin е общият труд на много музиканти. За албумите на Stiltskin аз не пиша музика. Само текстовете. Затова и е много по-различно от соловите ми издания.

RR: Къде се чувстваш по-удобно – в големите концертни зали с Genesis Classic или в по-малките клубове, където излизаш с акустична група?
RW: И в двете ми е уютно. Ако трябва да съм честен, точно разнообразието прави живота ми специален. Не мога да се отегча от свиренето на живо, защото постоянно се променя.

RR: От концертните ти дискове е явно, че ти е приятно да разказваш истории между песните (една от любимите ми е тази, със забравения микрофон по време на шоу на Genesis). Да са ти предлагали да се появиш във VH1’s Storytellers?
RW: Не, но когато започнах соловата си кариера, концертите ми бяха базирани на тази идея. На хората им харесват, затова и през годините направих много такива концерти.

RR: Роден си в Шотландия, но от няколко години живееш в Полша. Какво те отведе там и какви са разликите между източна и западна Европа, с които лично си се сблъскал? Къде е по-лесно да правиш музика?
RW: Влюбих се в момиче от Полша и реших да живея в Познан с нея. Обожавам Изтока. Хората са по-топли, а момичетата са красиви. Какво друго би могъл да иска човек? В Полша се чувствам у дома си. Много ми е приятно и в Унгария, Чехия и Русия. И постоянно работя с идеята да отведа музиката си още пó на изток. Много е забавно да свиря на изток. Следват Румъния и България и нямам търпение да дойда при вас.

RR: Казваш, че си написал Goodbye Baby Blue за твоя приятелка, която никога не се е усмихвала. Имаш ли песен за момиче, което се смее?
RW: Още не. Но току виж някой ден...

RR: Концертът ти в България ще бъде малко преди Коледа. Какви подаръци да очакваме?
RW: Шотландско уиски и полска водка.

Каква музика вдъхновява Рей Уилсън днес?
RW: Животът.