Blind Guardian

Blind Guardian са много специални за техните фенове. Приказното и реалното при тях винаги са вървяли в чудесен диалог, докато музиката им, в началото откровен спийд, преди да поеме и привлече по малко от помпозността на пауър метъла и размаха на класическите рок банди, е специфична, винаги въздействаща и носеща техния почерк и техния дух, неща, които не можеш да забравиш, ако някога са били важна част от твоя микрокосмос. И когато почти двайсет години след като обикнах музиката им, се срещнах с вокалиста Hansi Kürsch, се оказа, че съм от малкото щастливци, които не се разочароват от срещата с героя си от детството, а той се оказва адски земен и изключително приятен събеседник и човек.

RR: Едва началото на това турне е, но как бяха предишните концерти?
HK: Изключителни! Страхотни концерти станаха. В Сърбия беше бомбастично. В Словакия също беше много хубаво. Изсвирихме по няколко песни и тълпата вече подивяваше. Добро начало за това малко, двуседмично турне. Нямам търпение да разбера как ще се получи тази вечер.

RR: Сигурен съм, че ще е страхотно. Видях сетлистите от предишните ви концерти и забелязах, че за пръв път за повече от десет години започвате шоу с песен, различна от War of Wrath/Into the Storm.
HK: Да, така е.

RR: Как решихте да смените отварящата песен?
HK: Чакахме да се появи подходяща песен за началото на концерт, но проблемът с Precious Jerusalem и This Will Never End от предишните ни два албума, е че са твърде трудно начало. Sacred Worlds е чудесно отварящо парче, но пак си остава трудна песен. Но с тази страхотна оркестрална интродукция, нямаше как да не я използваме за увод в концертите. Щеше да бъде чиста загуба. Не се случва твърде често да слезем от сцената, а оркестъра да свири. В началото на концерта тя създава атмосфера, както беше и с Into the Storm. Така и решението дойде от само себе си, макар песента да си остава напрягаща за начало на концерт.

RR: А как я приемат феновете?
HK: Много добре. Докато обикаляхме летните фестивали през 2009, я направихме и в Каварна. На повечето от фестивалите свирехме съкратена версия на Sacred и още тогава се прие много добре.

RR: А сега пълната ли версия свирите?
HK: Малко или много е пълната, защото пропускаме аутрото, няма смисъл да го оставяме. Нали се сещаш, след шестте минути на песента, хората искат да дивеят, ние също, затова приключваме без финала и преминаваме към втората песен. Песен, с която хората бързо свикват и харесват, както е с Wheel of Time, тя представя най-добре новия албум на Blind Guardian и хората нямат проблеми с нея, независимо дали са олдскуул Blind Guardian фенове или са от по-съвременните ни почитатели.

RR: В сетлистите от предишните три концерта видях, че сте включили втората част на The Bard’s Song. Как се сетихте за нея? Не съм я виждал на ваше шоу поне от 3-4 години.
HK: О, повече. Мисля, че не сме я свирили от десет години. Мисля, че я направихме в Кобург, на фестивала Blind Guardian Open Air, но иначе не се сещам да сме свирили The Hobbit от… може би я правихме за последно по време на турнето към Nightfall… но дори и за това не съм сигурен. Хубава песен е. Отдавна не се бяхме сещали за нея, но от време на време си четем уебсайта, където хората изказват желания кои песни искат да чуят. The Hobbit също беше сред тях и решихме, че не е лоша идея да я вмъкнем отново. Лесно е да поддържаме този контакт с хората, особено с някои песни, стига да сме подготвени. Вчера искаха да свирим Thorn. Само че ако не сме я репетирали, не можем да я изсвирим. Трябва ни поне седмица, за да можем да направим Thorn, но за The Hobbit например ни трябваха 6 до 8 часа и вече можехме да я представим. Тя принадлежи на The Bard’s Song, а The Bard’s Song категорично е сред най-успешните ни песни. Така че е страхотно да можем да предложим и втората част на песента.

RR: Това е третият ви концерт в България. Помниш ли предишните два?
HK: Да.

RR: Можеш ли да ни разкажеш нещо паметно от тях, нещо, което ти е направило впечатление и си запомнил?
HK: Особено за концерта ни в София, нямахме представа как ще бъде, винаги е интересно първото шоу някъде, където не познаваш манталитета на хората. Казаха ни, че имаме страшно много фенове тук, но нямах представа, че са чак толкова и то такива преди да излезем в онази зала, а и концерта беше много добре посетен. Впечатлих се и от това, колко добре е подготвена публиката и колко хубаво пя песните ни, както и от това, че хората бяха жизнерадостни и позитивни. На концерта цареше хубаво настроение, нямаше насилие, нямаше го онова усещане, когато понякога хората се надъхат твърде много... Искам да кажа, че феновете навсякъде изпитват еднаква страст към Blind Guardian, но понякога може да се наранят един друг. А в София нямаше такова нещо. Концертът ни хареса много и все още го смятаме за един от петте най-хубави от онова турне.

RR: Последният ви албум At the Edge of Time пак е много разнообразен и бомбастичен, както и предишните няколко издания, но се долавя и духа на по-ранните ви записи като Somewhere Far Beyond и дори Imaginations from the Other Side. Естествено ли се случи?
HK: За повечето от нещата, да. Единственото, за което имахме нагласа от самото начало, беше използването на акустични китари, вместо китарни двугласия, защото това е по-близо до деветдесетарския звук на Blind Guardian. Придава по-келтско и мистично усещане, спрямо китарните хармонии, които използвахме в A Night at the Opera и в Twist in the Myth, но иначе си беше изцяло импулсивен, не сме го правили нарочно по някакъв начин. Естествено, когато нещата тръгнат по определен начин и започнем продуцирането – имаме чудесен продуцент в лицето на Charlie Bauerfeind – и той усети нещо, винаги се опитва да го подкара в правилната посока. Например песента Tanelorn с нейния звук, напомнящ на записите ни от края на 80-те и началото на 90-те и той ни тласна да продължим по този път. Предлагаше да извадим някои елементи и да включим други. Но като цяло албумът е изцяло спонтанно решения.

RR: В групата всички, освен Frederik, сте в края на 40-те си години. Но оставате все така отдадени и добри разказвачи на приказки. Как пазите детското въображение в живота на възрастни мъже?
HK: Аз не го приемам като дете в кожа на възрастен. Малко или много, това е нормалният живот. Става въпрос за забавление, независимо дали пишеш песни на политическа, приказна или фантастична тематика. Имам си лична идеология и философия спрямо всяка история и от според мен и в песните, както е и при старите приказки, винаги има скрито послание между редовете. И не мисля, че това се прави от деца.

RR: Но все още четете такъв тип книги.
HK: Да, но те не са детски. В никакъв случай. В тези истории има чиста емоция и са страхотен извор на вдъхновение. Освен това дават и кураж и сила в реалния живот. Както някои хора гледат телевизия, други играят компютърни игри, трети излизат и пият алкохол, така други пък обичат да четат и откриват така техния си начин да се справят с живота. Не говоря за бягство от реалността, а начин да се отърсиш от ежедневието и да си изкараш приятно.

RR: Ти като фен на поредицата на Джордж Мартин Песен за огън и лед, успя ли да видиш сериите по HBO?
HK: Не, в пощата ми са в момента. А ти?
RR: Засега само първата серия, но много ми хареса, да.
HK: Гледах трейлъра и дори само по него реших, че ще е страхотен филм.

Тук докато разговорът се отплесва в съвсем различна посока, Hansi пропуска друго интервю по телефона и вдига рамене извинително „Май трябваше да вдигна по-рано, от друга държава беше.” И продължаваме с въпросите.

RR: Друго нещо, което вълнува феновете на Blind Guardian е проектът ти с Jon Schaffer Demons & Wizards. В нета четох, че сте се срещнали на 70 000 Tons of Metal Cruise и сте говорили за евентуален трети албум. Имате ли вече някакви идеи или са просто бегли планове за бъдещето?
HK: Говорихме си по въпроса и това също влиза в плановете, но заради ангажиментите ни с Blind Guardian и Iced Earth, няма как да се занимаем с всичко тази година. Може да успеем да прекараме известно време заедно през лятото и веднага ще започнем да работим по новия албум на Demons & Wizards или поне по музиката към него, но тъй като Jon е много, много зает с работата по следващия албум на Iced Earth, не виждам шанс да има нов Demons & Wizards в следващите 18 месеца, невъзможно е. Ако можехме да го направим, бихме били много щастливи, но има толкова много работа, а и имаме толкова много идеи как да подобрим стила и да изведем този проект на следващото ниво от развитието му, че би било глупаво да нахвърляме всичко за две седмици и след това да сглабяме албума. Когато седнем да го правим, трябва да стане както трябва, да му посветим колкото време е нужно.

RR: Оркестралният албум вече ви отне повече от десет години работа. До какъв етап сте стигнали с него? И как изглежда през твоите очи?
HK: Вярвам, че това е едно от най-добрите неща, които сме правили. Направихме чудесни песни, като не сме ги включвали в албумите, които издаваме междувременно, за да не развалим концепцията. Sacred Worlds и Wheel of Time загатват леко идеята и в каква посока се движат песните, но това е съвсем малка част от картинката. На прав път сме, открихме и точният оркестър в Прага през 2009. Те свършиха изключителна работа, вече направиха шест песни от албума, остава да се довършат още четири. Но освен това аз трябва да запиша всички вокали, трябва да изпипаме след това записите, има и още доста аспекти, по които има да се работи. Да се подреди историята е едно на ръка, а после и да се пренесе на аудиокнига, което е съвсем различно нещо, трябва да открием и нови партньори, които да спечелят доверието ни и биха ни помогнали да създадем истински впечатляващ проект. Спрямо музиката, такова нещо досега не сте слушали. Може да ни отведе до много по-широк кръг от слушатели, а може и да не привлече никакви хора, тъй като е много специална музика, сътворена специално за феновете на Blind Guardian, особено за тези, които си падат по толкиновия ни период и по Nightfall in Middle-Earth.

RR: Това ли ще е следващият албум на Blind Guardian?
HK: Още не знам. Имаме такова намерение, но вече искат от нас Best of компилация, която може и да излезе преди оркестралния албум, още не е решено. А и ако ние усетим, че оркестралният запис се бави твърде много, може междувременно да запишем нов албум на Blind Guardian и да издадем него. Все още не се знае дали оркестралният проект ще носи името Blind Guardian, тъй като съдържа много различна музика и е под въпрос дали да използваме името Blind Guardian или да е под етикета на „нещо, създадено от хората от Blind Guardian".

RR: Искам да те питам, встрани от хеви метъла, който всички слушаме, какви други групи и музиканти те вдъхновяват и ти доставя удоволствие да слушаш?
HK: Метълът е голяма част от музиката, която слушам, както и класическият рок. Не е тайна, че Freddie Mercury и Ian Gillan са идолите ми като певци. Обичам и Genesis с Peter Gabriel, харесвам всякаква хубава музика. Например, аз съм фен на Dixie Chicks, мисля, че правят страхотна музика. Tori Amos също е невероятна. Различна музика. Харесва ми дори да слушам музиката на Jets от време на време и въпреки че не ми е любима, в нея има чудесни елементи и ако не се задълбаваш твърде много, е доста приятна.

RR: В края на 80-те и началото на 90-те, когато Blind Guardian още не бяхте толкова голямо име, имаше много немски хеви метъл банди, а немският хеви метъл беше една от водещите сцени в жанра с групи като Helloween, Running Wild и Gamma Ray. А сега през 2011 изглежда, че Blind Guardian остават най-голямото и силно име. Може би и Helloween все още имат добра публика, но са далече от славата, която имаха преди години. Какви са твоите наблюдения?
HK: Може да прозвучи арогантно, но ние сме най-успешната група от немската сцена, която ти посочи още от началото на 90-те. Само 80-те бяха дирижирани от Helloween, когато те издадоха най-добрите си албуми според мен. Gamma Ray също имаха силно влияние в края на 80-те и началото на 90-те, но откакто излезе Somewhere Far Beyond, ние сме най-голямата група от немската хеви сцена. Това е процес на развитие и днес е очевидно, че сме малко по-големи от тези групи. Това не е състезание, това са простите факти. Това си личи и от посещенията на концертите. Helloween, в интерес на истината, винаги са били по-големи от нас в Азия и в Япония, която винаги е била един от най-силните ни пазари. Мисля, че успехът ни се дължи на това, че никога не сме се отвръщали от себе си. Имаме най-стабилната и силна дискография, няма нито един албум, който може да се разглежда като пълно разочарование, макар и доста хора да не са доволни от посоката, която поехме с A Night at the Opera и A Twist in the Myth. Имахме възможността да привлечем нови почитатели с тези записи и повечето хора разбраха, че това е нашият начин да изследваме нови хоризонти и че групата трябва да се развива постоянно. Така дори хора, които не са съвсем съгласни с тези албуми, остават лоялни към групата. Helloween например изгубиха много хора с Chameleon, да речем, или с The Dark Ride и Rabbit don’t Come Easy, това са албуми, на които хората не могат да разчитат. Не че са слаби сами по себе си, но като правиш рязка промяна в стила, трябва да предложиш нещо изключително, а повечето групи не успяват да го постигнат. Докато ние сме по-честни спрямо ядрото на музиката ни, като все още успяваме да внесем нови съставки към нея, без да разочароваме хората и в това именно е разликата. Освен това като фактор за позициите ни бих посочил и стабилният ни състав. Това също оказва влияние на хората. Те са свикнали да разчитат на един екип от хора. Обичам Deep Purple най-вече с Gillan и Glover в групата. Харесвам Mark I и Mark III, но онзи Deep Purple беше моят Deep Purple. А хлапетата и феновете са еднакви и тогава, и днес.

RR: Мислиш ли, че тези позиции на Blind Guardian ще се запазят и в следващите 10 години?
HK: Зависи си от всеки човек. Никога не сме имали желанието да уволняваме Thomen, това беше неговият избор и си имаше ред причини за него. Тъжно е, че нещата се развиха така, но... Да, ако и другите момчета, включително и аз, не се променим и не сменим отношението си, се съмнявам да има промяна в състава. Разбира се, това се отнася само до основните четирима души в групата. Защото макар и Oliver и Michael да са малко или много постоянни хора в състава, те не принадлежат на Blind Guardian. Те са много близки до нас и са наши истински приятели, но не мога да кажа колко дълго ще бъдат с нас. Решението е и тяхно, и наше. И ако някой от тях иска да си тръгне, хубаво, но ще се разделим като приятели.

RR: Благодаря ти много и извинявай, че те откъснах от вечерята ти. Пожелавам ви чудесно шоу довечера.
HK: Няма проблем. Благодаря!
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.
Ейбрахам Линкълн