Siena Root са от групите, чиято музика разлива живец и слънчеви лъчи в душата и докато ги слушаш, не можеш да не се усмихваш и да не обичаш живота. В албумите им има влияния от всичко красиво, пъстро и ароматно от миналите декади - вземете плочите на Hendrix, ранните Deep Purple, Led Zeppelin и Janis Joplin, поръсете ги с канела и поканете пролетното слънце и уханието на събуждащата се за нов живот природа в стаята и ще добиете представа за музиката им. Или просто ги чуйте докато четете.

RR: Здравейте! Първо се представете – име и позиция в групата и споделете как сте в момента.
KG West – китара, орган и ситар. Хващаш ме вкъщи с чаша кафе.
Sam Riffer – бас плюс малко дарбука и вокали.
Love Forsberg – перкусии. И съм в Стокхолм.

RR: Siena Root ще запишат следващите си три концерта за лайв албум. Всъщност, доста малко сайкъделик рок банди издават концертни записи. Вие как го решихте?
SR: На мен винаги ми е било мечта и част от плановете, след няколко студийни албума, с които да се наложим, да пуснем и това нещо – двоен концертен албум.
KG: Освен това, откакто започнахме да правим турнета, хората идват на концертите и питат за такъв запис. Затова и си влачим мобилен 16-пистов рекордер – The Root Rock Mobile, с който записваме концертите вече повече от година. Следващите три гига ще бъдат финал на записите.

RR: След DVD-то с as-Sayf това ще бъде вторият ви концертен запис подред – доста смела постъпка според мен. А за видеодиска – как решихте да го издадете сега, три години по-късно и как египетските танци се връзват с музиката на Siena Root?
SR: Издадохме го няклко години по-късно главно защото ни хареса звука на тези записи. Не го пуснахме веднага защото Саня напусна групата няколко седмици след това шоу.

RR: Сравнен с “A New Day Dawning”, четвъртият ви албум звучи различно и е доста по-психеделичен, но пък като чуем двата албума между тях, бързо ни става ясно, че пътят до “Different Realities” е съвсем логичен. Как се обърнахте към по-дълги инструментални трипове и как решихте да използвате ситарът толкова много в музиката ви?
KG: Винаги сме свирили много инструментална музика. За мен това е най-чистата форма на музика – без никакви думи, само ноти и звуци без разсейващи обстоятелства. Естествено, използваме текстовете, за да предадем послание и тази комбинация е много мощна, затова има и вокални партии в правилните моменти и в Different Realities. Съвсем естествено включихме повече ситар, защото се вписва много добре в музиката, а аз учих задълбочено рага и тала в последните години вкъщи с инструмента. Но и това не е единственият нетипичен за рок банда инструмент, който използваме. Списъкът е доста дълъг, има дарбука, флейта, хърди гърди, ксилофон, мандолина, различни клавишни инструменти и какви ли още не неща, които използваме за концертите и албумите.

RR: Кога да очакваме нов албум на Siena Root и имате ли идея вече как ще звучи?
SR: Надявам се, че лайв албумът ще излезе през есента на 2011.

RR: Едно от особените неща при групата е, че за четири албума сте имали трима различни певци – и мъже, и жени. Защо се получава това текучество?
LF: Не, певците са четирима, по един за всеки албум. Използвахме и трима различни флейтисти, както и много гости и в студиото, и на турнетата. Донякъде се получава така и защото не се вписваме в класическото разбиране за рок банда, но и защото така ни е по-лесно да работим заедно. Не всички идеи и желания могат да се впишат в рамките на една група.
SR: Така и не открихме вокалист, който да пасне на 100% в групата, затова се налагаше да ги сменяме често, за да придвижваме бандата и музиката напред.

RR: Макар че певецът малко или много е лицето на всяка група, вие успяхте да запазите почерка на Siena Root и всеки от тези хора се вписа отлично в стила на групата. Трудно ли го постигнахте?
SR: Много трудно, а и така и не успяхме докрай.
LF: Доста труд се изисква, за да ръководиш група. А и не забравяй, че има страхотни банди без вокалисти.

RR: Звученето и подходът ви към музиката са много ярки и позитивни, но и отнасящи и хипнотични. Какви хора сте в ежедневието – същити греещи позитивни хора или отнесени трипаджии?
LF: По-добре е другите да кажат. Аз се опитвам да бъда позитивен и не трипосвам чак толкова.
KG: Съмнявам се, че съм особено ярък и позитивен... но работя по въпроса.

RR: Можете ли да опишете групата така, както я усещате и виждате, да ни покажете Siena Root през вашите очи и сърца?
KG: Тъй като се занимаваме с това от толкова много време, ни е трудно да гледаме Siena Root обективно, като странични наблюдатели. Разбира се, за да ви покажем Siena Root през нашите очи и сърца, е по-добре да ви оставим да чуете музиката ни. Това е и нашият начин на комуникация, по който работим от толкова време. Не ми се иска да омаловажавам труда ни до степен да го опиша в няколко изречения.

RR: Нека споделя цитат от едно интервю на Siena Root: “Така както блусът е син, хард рокът е черен, а регето е пан-африканско, тази музика е с цвят на сиена. Това е топъл, земен цвят, който произхожда от калните корени на Тоскана. И тъй като музиката е с дълбоко впити корени, решихме “root” да бъде част от името на групата.” Като говорите така страстно за цветовете, нека ви питам дали имате също така горещо отношение към рисуването и ако е така, откривате ли връзки между музицирането и създаването на визуално изкуство?
LF: Да, според мен връзките са очевидни. Всички форми на изкуството идват от идеи и философски разбирания. А ако комбинираш музиката и визуалното изкуство, получаваш филми, може би най-силната форма на изкуството.

RR: Музиката ви е като полет над приказни земи, понесъл духа на блуса и рока от 60-те. Признайте си – имате ли книжка за управление на летящо килимче?
SR: И още как! За всички видове и размери.
LF: Аз пък нямам, вярвам, че музиката е единственият документ, който ти трябва-
KG: Ами, по принцип е хубаво да имаш свидетелство за управление, но напоследък е много скъпо да си изкараш. В момента спестявам и се надявам, че до лятото ще съм изкарал.

RR: Ако имахте Volkswagen Microbus, целият изрисуван с цветя, задвижван със зелен пушек, който може да ви отведе навсякъде във времето и пространството, къде бихте завели групата?
SR: Бих бил щастлив да си направя малко пътешествие до 1967 за малко джемове. Може би и турне през 1968-69, а след това и няколко фестивала през 1970. Мисля, че ще ми бъде приятно.
LF: Ако можеше за един ден да ида на всяко място и по всяко време, бих се радвал да посетя Индия по времето на Буда. Би било интересно преживяване. Но и вярвам, че времето, в което живеем днес също е много вълнуващо. И е хубаво да не познаваме бъдещето.
KG: Вероятно бих отишъл като хедлайнер на някой фестивал в паралелна вселена другия месец, после ще се отбия през 2040 и ще взема бандата. Тогава ще бъдем на по 60 и кусур години и сигурно ще сме се научили да свирим по-добре до тогава.

RR: Кого бихте поканили на пътешествието и какъв би бил саундтракът?
SR: Ще взема бандата и ще оставя нашите рифове да бъдат основния саундтрак, в акомпанимента на Еньо Мориконе, естествено.
LF: Бих поканил министър-председателя на Швеция, ще му пусна фолклорни импровизации и ще се надявам, че ще погледне по друг начин на тъпотиите, с които се занимава сега.
KG: Ще поканя всички фенове на Siena Root, а саундтракът ще е на Дик Дейл.

RR: Кои групи, книги и наркотици са повлияли най-много на Siena Root?
LF: Лично за мен най-влиятелната група е Black Sabbath. Но и често си пускам записите на Pink Floyd, Bob Marley и Grand Funk Railroad. Що се отнася до книгите, харесвам сюрреалистични неща, фантастика и фентъзи.
KG: Очевидно е, че Siena Root сме повлияни от всички страхотни банди, за които и сам си се сетил вече – Deep Purple, Led Zeppelin и т.н., но има и доста различни от рока влияния. Аз никога не слушам рок вкъщи. Предимно блус, индийска класическа музика или синтезаторни записи от 70-те.

RR: Шведската рок сцена май е безкрайна. С кои групи поддържате връзка и на кои от тях сте фенове?
KG: Тъй като Швеция не е много голяма, често се срещаме с хора от групи като Abramis Brama, Bland Bladen, Öresund Space Collective, My Brother The Wind, Backdraft и много други.
LF: Аз не съм фен на шведската музика като цяло. Но харесвам банди като November, Nationalteatern, Peps Persson, Bo Hansson и Trummor & Orgel.

RR: Свирили сте на много живописни събития като “Burg Herzberg Festival”, “Duna Jam” и “Yellowstock Summer Festival”. Кое от тях беше най-значимо и как ще го запомните?
LF: Много ми хареса Herzberg, защото е много голям, а атмосферата му е приятелска. Но любим ми е Duna Jam. Спокойно е, топло и много красиво, това е съвсем в моя стил.
SR: Изкарах си страхотно на всички тези места. Особено ярко си спомням първият ни път в Herzberg. През нощта преди шоуто някак загубихме ключовете за хотела ни и изобщо не спахме и когато пристигнахме на фестивала, нямахме идея какво да очакваме. Бяхме позакъсняли, май бяхме там около час преди да започне, всички бяхме супер отнесени заради будуването. Но в момента, в който се качихме на сцената, целият стрес се изпари заради горещото посрещане от публиката. Това е наистина страхотен ден в историята на Siena Root.

RR: Ще цитирам един приятел и ще ви попитам – как се чувствате като едни от “last standing hippies”?
SR: Чувствам се страхотно. Но се съмнявам, че сме последните.
LF: Не съм сигурен дали съм хипи. Но щом така твърдиш, ще кажа, че ще дойдат нови поколения от хипита, хора с отворени съзнания за музика, любов и мир.

RR: Благодаря ви! Надявам се някой ден да ви хвана и на живо. Пазете се, успех и... Peace!
SR: Благодарим ти!