Дебютът на Graveyard от 2007 е потънал в ъндърграунда на шведския тежък рок, но ако си попаднал на него, няма как да те остави безучастен. Явно и някой от Nuclear Blast е успял да чуе диска на бандата, защото Graveyard идват този месец с втори албум под крилото на водещия метъл лейбъл. За пътя от тогава до този момент, за музиката и шведската сцена, барабанистът Axel Sjöberg пред Rawk'n'Roll.

RR: Здрасти, Axel! Как тече подготовката по издаването на “Hisingen Blues”?

AS: Здрасти! Нещата вървят доста добре, благодаря! Отзивите отвсякъде са добри.

RR: Хисинген е остров в Швеция, който образува северната част на Гьотеборг, но какво ще рече “Hisingen Blues”, какво стои зад това заглавие?

AS: Рикард написа текста на песента, докато преминаваше през кофти етап от живота си. Хисинген е пълен със сурови местности с меланхолична атмосфера. Решихме, че песента добре представя самия албум.

RR: Обложката е страхотна; навява ми спомени за фантастични приказки като „Питър Пан”. Кой е авторът и как се роди идеята за нея?

AS: Хаха, благодаря! Искахме в нея да се промъква мрачно усещане. Басистът на чудесните Bombus от Гьотеборг я направи изцяло. Снимахме се пред зелен екран и той направи целия фон на компютъра си. Първоначално мислехме да е друга снимка, но когато видяхме какво е направил, не можеше да не я използваме за обложка.

RR: Като стана въпрос за приказки, какви книги четете в Graveyard?

AS: О, много е различно, зависи кого ще питаш. Аз харесвам Джозеф Хелер и Дъглас Купланд, Йоаким чете предимно комикси, Рикард обича военна история, а Свала е по биографиите и конспиративната литература.

RR: Как решихте да работите с Don Alsterberg? Той е продуцирал артисти като José Gonzales, който е леко далече от звука на Graveyard.

AS: Работихме с него по първия ни албум и бяхме много доволни. Дон е страхотен и по отношение на звука, и при писането на песните. Според мен няма голямо значение стилът, колкото нагласата. Ако имаш усета и таланта, можеш да се занимаваш с много различни стилове музика.

RR: Можеш ли да ни кажеш подробности по албума спрямо песните? Имам предвид звука, текстовете, груувът на парчетата; да споделиш какво е “Hisingen Blues” от твоята гледна точка.

AS: Ами... като цяло е по-изпипан албум. Имахме повече време, свирим по-добре и по-стегнато покрай всичките тези турнета. Този албум е много по-истински, спрямо първия. Текстовете разказват за всичко и за нищо, вдъхновени от ежедневието ни. Може би са най-вече меланхолични или ядосани. Пишем повечето музика заедно в репетиционната, където разсвирваме доста. Абе, според мен Hisingen Blues е добър албум, хаха.

RR: Как ъндърграунд хеви блус/сайкъделик рок банда подписа договор с водещ метъл лейбъл като Nuclear Blast? Да не сте използвали тъмни ритуали, хехе?

AS: Хаха, не, по-скоро е комбинация от много фактори. А и постепенно хората започнаха да говорят за нас. Имахме добър мениджър, който направи връзката. Пък и Nuclear Blast се стремят да разширят музикалния си кръгозор.

RR: А по отношение на подкрепата, как се чувствате при Nuclear Blast?

AS: Безкрайно сме им благодарни. Страхотни са.

RR: Не се ли страхуваш, че биха поискали да промените музикалния си подход?

AS: Не, те ни харесват такива. Всъщност, албума беше завършен преди да подпишем договора, така че те знаеха какво купуват, ако мога да кажа така.

RR: Първият ви албум носи вибрациите на славното минало на рокендрола; зареден е с наследството на Black Sabbath, Led Zeppelin, Cream, Janis Joplin и всичко онова, което беше магическо и истинско в края на 60-те и началото на 70-те, като все пак има и почерк, който не може да се сбърка. Кои от старите банди харесвате и колко често слушате класически рок спрямо съвременните банди, които си пускате?

AS: Нещата се променят от седмица на седмица. В момента съм забил по един албум на Muddy Waters, Electric Mud. Една от новите банди, които харесвам много, е Bombus. А днес ми се прислушаха Jerusalem и Black Keys.

RR: Долавям известен паралел мижду вашата музика и записите на други чудесни съвременни шведски банди като Asteroid, Siena Root и Witchcraft, само като пример. Има ли някакво голямо рок движение в Швеция и как си обясняваш факта, че при вас има толкова много рок банди, които са прегърнали класическия рок и аналоговия звук?

AS: Мисля, че винаги е имало много рок банди. Всичко е въпрос на това колко внимание привличат и кога. В случая с Asteroid, басистът им е малкото братче на Йоаким... Иначе, честно казано, не съм се замислял много...

RR: От горепосочените групи, както и сам спомена, имате кръвна връзка с Asteroid. Свирите ли заедно и знаеш ли дали са се разделили, след като Елвис ги напусна или Hexan е само страничен проект?

AS: Свирили сме заедно, да. Но нямам представа как са в момента. Трудно се намират добри барабанисти.

RR: Имайки предвид, че шведската рок сцена е толкова силна в последните две десетилетия, предполагам, че и през 60-те и 70-те е имало влиятелни групи. Можеш ли да споменеш някои от тях?

AS: November, Träd Gräs och Stenar, Råg i Ryggen, Kebnekajse, Charlie och Esdor, International Harvester и разбира се Hansson & Karlsson, които написаха песента ”Tax Free”, на която Jimi Hendrix й прави кавър.

RR: Текстовете на някои от песните на Graveyard напомнят на окултните теми от раннине албуми на Black Sabbath. До каква степен сте задълбали в тази насока?

AS: Зависи кой е написал текста. Нещата се променят от ден на ден и от човек до човек.

RR: Успявате ли да вържете двата края с музиката на Graveyard или се налага и да работите? И ако е така, с какво си изкарвате хляба?

AS: Аз съм работил много неща, от грижи за деца с аутизъм, до общ работник – поставял съм паваж по улиците. Но в момента можем да разчитаме изцяло на Graveyard.

RR: Ако можеше да избираш, с кои други две банди би тръгнал на турне?

AS: С приятелски групи – Spiders, Bombus и Horisont. С удоволствие бих подгрявал на големи имена като Black Keys, Black Sabbath, Neil Young... Знам ли...

RR: Както всички знаем, леките (а понякога и по-тежки) наркотици, вървят ръка за ръка с рокенрола от години. Кой е вашият наркотик – тревата, хашиша, чаят, бирата, уискито?

AS: да.

RR: А с кого би споделили нещо от горните?

AS: С всеки, с когото ми е приятно и интересно да си говоря.

RR: Трябва и теб да предупредя – вие сте четвъртата шведска банда, с която правя интервю. Предишните три се разпаднаха скоро след разговорите ни, така че, ако се притесняваш от „българското проклятие”, ще те разбера, хаха.

AS: Хаха, няма проблем.

RR: Супер! Пожелавам ви страхотни моменти и успех с новия албум и се надявам да се видим по пътя. (Graveyard свирят с Pentagram в Arena във Виена на 21 април)

AS: Дано се видим там, тогава! Мерси и чао!