След като преиздадоха третото си отроче, Periscope, Rawk'n'Roll! прецени, че е удобен момент да се свържи с Stefan Koglek от Colour Haze. Множество интересни събития около него в последно време, за които ще чуете (прочетете) тук. Stefan, всъщност, се оказа доста словохотлив. (Виж броя на изброените от него групи...)

RR: Хей, Stefan, как си, човече? Представи групата си, ако обичаш. Как започна всичко за бандата и откъде идва името Colour Haze?

Stefan: Colour Haze бе основана през 1994 от мен, Tim Hoefer (който сега записва с нас барабаните в Ugh!) и Кристиян Виснер на бас. Името бе идея на Christian Wiesner, така че не знам какъв е истинския смисъл, но ми харесва. След издаването на първото ни CD през 1995 имахме някои трудни години и не напредвахме толкова - имаше постоянни смени в основния състав, имахме някои, хм, "психологически" проблеми докато Мани и Филип не дойдоха в бандата, в края на 1998. След като, изненадващо за нас, вокалът ни Феликс напусна групата през май 1999, лайн-ъпа бе завършен и се надявам да се запази същия през следващите 50 години ...когато свирим заедно, музиката ни понякога избива на рок, понякога на нещо друго...

RR: Издадохте своя нов албум - Periscope. Доволни ли сте от него? Това ли е, което искахте да се получи? Разкажи ни нещо повече.

Stefan: Persicope в действителност е нашия трети албум, (нашият най-актуален е Los Sounds De Krauts, който е шестият...) записан през 1999 и първия, който записваме в настоящия си състав. Бяхме просто "местна банда" преди
(и все още се чувстваме такава) - и за това Periscope бе издаден в CDR-серии
от 100 копия, но успя да промени нещата за нас в по-добра насока. Periscope бе замислен като първа част на CO2. Винаги съм планирал да го издадем като официален албум някога. Записите са основно взети от суров материал от
нашата репетиционна - доста са груби, с някои грешки при свиренето, но също така и пълни с атмосфера и страхотни вибрации. Същевременно записът
бе и първият опит на нашите приятели от ARA-Тонстудио, където сме записали и всичките си следващи албуми. За да подобрим звука, ремиксирахме песните в края на 2001, отново изпях вокалите и записахме парчето Pulse. Оттогава завършеният оригинал лежеше кротко на масата и чакаше издателите, които да
допринесат за изясняването на картинката, т.е. за това какво представлява нашата музика, което сега може да бъде сторено, особено след като основах лейбъл. Нашият приятел Martin Szoyra направи чудесен артуърк. Имахме някои проблеми относно LP-то, но в крайна сметка стана прекрасно. Към това се стремяхме и наистина се радвам за албума ни.

RR: Какви са последните новини около бандата? Нещо повече за предстоящия албум?

Stefan: Имахме достатъчно време и работихме в репетиционната върху някои нови парчета. Запазихме си дни в Institut fuer Wohlklangforschung, в Хановер за Април и ще се опитаме да запишем песните на касета, тъкмо като за нормално LP. Правенето на двойни албуми като Los Sounds... и Ewige Blumenkraft е много изморително. Затова този път ще направим нещо различно. След като записахме всичките си предишни албуми в ARA студио дигитално, сега ще направим по-различен запис. Този път ще запишем аналогово на 2 писти. За първи път имаме екипировката като за голямо студио. Имаме обаче
твърде малко време, но се надявам всички заедно в друг град, да сме по-концентрирани и сплотени. Ще запишем и две песни с испанска концертна китара... така че ще видим.

RR: 2003 току що отмина... Как беше тя за Colour Haze, за теб?

Stefan: Бяхме много заети. Свирихме на повече концерти и пред повече публика от преди. Направих моя лейбъл - Elektrohasch - и станах самоиздаващ се музикант, в крайна сметка Помогнах за организацията на европейското турне на Los Natas, което също бе нещо ново за мен, организирах някои други концерти, продуцирах някои албуми - общо взето се случиха много
неща, повечето от които добри.

RR: Как определяш музиката ви със свои думи?

Stefan: О, можеш да задаваш въпроси... Нашата задача и желание в изкуството е да създадем на слушателя магично-трансцедентално преживяване - пълно с любов, сила, добри вибрации - да покажем, предадем и въплътим магичността и красотата на Вселената - това е съгласувано с нашия начин на живот. И все пак всичко това е само задача - сигурен съм, че ще се провалим с усмивка, въпреки това опитваме. Какво очакваше да чуеш, че свирим рок!?

RR: Къде свирите предимно, в клубове или...?

Stefan: Свирим най-вече в клубове. За нас е по-различно от както е, за по-големите банди. В Мюнхен организираме ъндърграунд концерти в нашата репетиционна или алтърнатив/пънк места за други групи, както те правят за нас. Нямаме особена репутация в по-големите клубове в нашия град, затова те не ни канят да свирим при тях. Там обстановката е блестяща, но в Германия ъндърграунд сцената не се влияе особено от нормалните музикални бизнес-структури. Така че повечето от тези концерти са организирани от познати или банди, които влагат в музиката си цялата любов, на която са способни. Всичко става в неофициален вариан, но пък е прекрасно, отворено е за всеки има много нови приятели, а това си е малка революция. Музиканти, групи и фенове заедно, загърбили големите превземки и глупостите на музикалната индустрия. С любов и посвещение се случват прекрасни неща, като турнето на Los Natas от Аржентина например - искам да благодаря на всички хора, които ни помогнаха, направиха въможни толкова неща, защото без тяхната помощ и без лейбъл, който да подкрепя начинанията ни, нищо нямаше да стане.

RR: Кои албуми слушаш напоследък?

Stefan: Точно в този момент ли? Humble Pie - A Slice Of... останалите, които намират място в CD-плейъра ми са: Mountain Mirrors - Lunar Ecstasy; Hypnos 69 - Promise To A New Moon, дискове с композиции на нашия приятел Джон Пейдж, Sgt. Sunshine - s/t; Humple Pie току що свърши - смених го със Spirit - Twelve Dreams Of Dr. Sardonicus . Друг мой фаворит в момента е Fatso Jetson - Cruel and Delicious. Чакам за пакет от записи, които съм поръчал на Stonerrock.com. Слушам новия Liquid Visions - както и новото СD на Zone Six. Както виждаш, мога да продължавам така с часове, много музика... Въпреки че слушам повече, по-различна и по-хубава музика сега, понякога съжалявам, че не мога през целия ден, през цялото време да въртя записи, от които наистина лудвам, нали знаете - като станеш и първата ти работа е да включиш уредбата и да започнеш с подходящата музика, така правех преди години. Музиката сякаш ме вълнуваше дори повече, когато бях по-млад, но може би това е въпрос на изтънчен вкус и придобиването на повече житейски опит, не знам... Между другото, по-късно, когато пишех това интервю си пусках Captain Beyond - s/t, Greenleaf - s/t

RR: Как мислиш се е променила музикалната индустрия в последните 20 години, предимно рок индустрията, и как я виждаш да се променя през следващите едно или две десетилетия? За по-добро или по-лошо... Какво мислиш за mp3 обмена и плочите?

Stefan: Toва е доста заплетена тема. Ако наистина искате да узнаете размислите ми по въпроса, може би трябва да прочетете статията, която наскоро написах за Monolith Webzine (www.monolith.gr). Накратко: надявам се хората тотално да разбият музикалната индустрия през следващото десетилетие, тъй като вече не им носи полза.Обменянето на mp3 е нещо много хубаво и наистина ценено .Всичко останало е въпрос на задълбочеността и начина ви на живот. Така че, ако наистина харесвате нещо, би трябвало да си го купите на плоча - изглежда изискано, звучи добре и със сигурност ще просъществува за поколения напред. Музикална колекция, съставена от CDRs, просто изглежда като купчина боклук и няма да трае дълго. За да проверите или да се запознаете с неща, които не сте могли да си намерите по друг начин поради причини от рода на рядкост или недостиг на пари, то CDRs и Mp3s са вашето правилно решение. Но ако наистина ви е грижа за живота ви и следователно за музиката, която слушате, би трябвало да си направите услуга и да си набавите нещо истинско, и то не в полза на музикалната индустрия, а във ваша собствена...

RR: А кои са групите, които са ти повлияли първоначално и през годините?

Stefan: За всеки от нас са различни. Лично в моя случай, в хронологичен ред от детството до сега, са може би тези, започвайки с това, които слушах като малко дете (родителите ми слушаха и все още слушат много музика през цялото време): The RockyHorrorPictureShow - Soundtrack, Ian Dury, Fleetwood Mac, Kate Bush, PattiSmithGroup, The B52's, DireStraits, JoeJackson, RollingStones, TheBeatles, OtisRedding, PeterGabriel, GlennMiller, Kansas, JimiHendrix, ZZ-Top, JethroTull, SteveMiller, PinkFloyd, Cream, TenYearsAfter, Taste, TheWho, Santana, TheCure, NapalmBeach, VictimsFamily, NoMeansNo, Alice Donut, Dinosaur Jr., Monstermagnet, Mudhoney, HeliosCreed, TheeHypnotics, Nirvana, RedHotChiliPeppers, Mayblitz, Soundgarden, Deep Purple, The Doors, Frank Zappa, KingCrimson, AntonWebern, ArnoldSchonberg, CasparBrotzmannMassaker, JohannSebastianBach, HenryRollins, WesMontgomery, Neurosis, Voivod, C.O.C., Pothead, TheSensationalAlexHarveyBand, BlackSabbath, Kyuss, Stooges, MC 5,
TheTeaParty, TheObsessed, RawJaw, DeadCanDance, QueensOfTheStoneage, Earthlings?, Motorpsycho, GrandFunkRailroad, Cactus, Buffalo, Mountain, HumblePie, Ween, 35007, BrantBjork, MilesDavis, ShuggieOtis, LosNatas, Jimi Hendrix и много други...

RR: Разкажи ми някоя интересна история, докато сте били на сцена или по време на някой концерт...

Stefan: О, не мога да се сетя за нещо наистина забележително и особено... може би Стоунърфестивала във Водели, Белгия, който трябваше да се проведе
в един стар замък, но когато пристигнахме там, замъкът беше изравнен със
земята в следствие на пожар - някой го беше подпалил точно предната вечер.
Въпреки това организаторите, Сара и Бени от Orangefactory, се справиха
и фестивалът се проведе на друго място... Винаги се случват някои малки неща, повечето от тях хубави, като се съберем с наистина жестоки хора от нашата си музика, това е нещо, за което сме наистина благодарни!

RR: Ти имаш собствен лейбъл, Elektrohasch, разкажи ни повече за него.

Stefan: Elektrohasch е лейбъл за направена с вкус тежка музика с добра доза психиделични влияния; бих казал още, че може би ще разширя направлението към по-спокойна и акустична психиделична музика в бъдеще. Това също е проект за приятелство, доброжелатество и подобряване на музикалната култура. За да подкарам нещата за Colour Haze, се научих, че трябва да организирам нещата сам, тъй че по-голямата част от рекламата за нас направих сам през всичките години като създадох връзки с магазини, съдържатели на shops за поръчки по пощата и дистрибутори. Освен това винаги съм се опитвал да помогна на другите групи, които харесвам, като снабдявам хората с техните записи, тъй че купувах записите им и ги продавах на мои познати и по наши концерти. А и винаги ми е харесвало да свързам хората. Така че основаването на лейбъл просто беше логична стъпка. Нещо повече - когато изгубих работата, с която си изкарвах прехраната през 2002, това стана не само възможност, а необходимост в дадената житейска ситуация. Elektrohasch е лейбъл на Colour Haze и другите групи, на които мога да помогна и искам да бъдат чути, като Ugh! и Hainloose от Мюнхен и Gas Giant от Дания. Тази година Los Natas and Hypnos 69 също ще издадат албуми
чрез Elektrohasch, а и обсъждам с някои други интересни групи
следващите им записи... Реално не "подписвам" с групите. По-скоро те правят запис и аз ги събирам в един каталог, за да ги рекламирам и продавам.Това си е underground работа и всеки трябва да остане дотолкова свободен, доколкото е възможно. Всички ние трябва да използваме много икономично ограничените източници. Въпреки че искам да си изкарвам прехраната с групата и лейбъла в бъдеще - по определен начин, забравям за парите и просто го правя... Наистина се вживявам в това, което правя и си прекарвам страхотно, сега съм много повече самия себе си. Не съм инвестирал толкова много, тъй че не мога да изгубя много. Аз съм и за двете - много свободно и много сериозно, по този начин мисля. Jesus, аз съм си хипи...

RR: Колко често сърфираш из интернет и с какво се занимаваш предимно докато си онлайн?

Stefan: Тъй като управлявам моя лейбъл и всичко, засягащо Colour Haze предимно по интернет, няколко пъти дневно. Най-вече пишейки мейли, занимавайки се с онлайн банкови дела, проверявайки какво става около Colour Haze и групите от Elektrohasch из мрежата, търсейки в ebay усилватели и инструменти за мен или другите...

RR: Кое е най-rock'n'roll нещото, което някога си правил?

Stefan: Мисля,че да взема свободата и затвърдя това, което е било най-важно за мен; музиката ми, като почнем с училищните години, а и целия ми живот, е достатъчно rock'n'roll

RR: Кое, издавано през 2003 ти хареса най-много? Някакви нови групи, за които трябва да научим?

Stefan: Разбира се,н ай-много се изкефих на издадените от моя лейбъл, Hainloose, Ugh! и Gas Giant най-вече. Много ми харесаха също: Hypnos 69 - Promise To A New Moon, On Trial - Blinded By The Sun, Fatso Jetson - Cruel And Delicious, Baby Woodrose - Money For Soul, Sgt. Sunshine - s/t, Dozer - Call It Conspiracy, Los Natas - Bee Jesus Box(е, това всъщност е издадено 2002), просто да назова няколко - има такава страхотна музика по света...

RR: ОК, човече, благодарности.. нещо друго, което искаш да ни кажеш?

Stefan: И аз благодаря, благодарности и за направата на този уебзин и разпространяването на нещата в България! Благодаря и на теб, скъпи читателю за търпението и интереса да прочетеш това!