Clutch

Clutch са една от най-постоянните и здраво бачкащи банди в рока изобщо. За 20 години на сцена имат издадени 9 студийни албума, една компилация с достатъчно яки песни извън албумите, че да мине самата тя за студиен албум, две DVD издания, няколко официални лайва, десетина официални бутлега, десетки ЕР-та и сингли, безчет концерти, странична банда с два албума и половина и още по няколко проекта. И всичко това е белязано с щампата Pure Rock Fury. Дали сме им фенове? Много повече!

Clutch са име, при което тук заставаме в стойка „мирно” и наежени чакаме да ни изхвръкнат очите от орбитите при всеки тон, изсвирен от квартета от Мериленд. Clutch, субективно или обективно, са най-яката и автентична рокенрол група днес. Clutch са четирима приятели, които са заедно от гимназията, още от 1990 година и до ден днешен свирят, живеят и обикалят света постоянно, винаги заедно. Защото Музиката, скъпи приятели, е двигателят на тези хора, тя извира от тях и ги зарежда, кара ги да дишат и постоянно творят и забиват. Затова и феновете на бандата навсякъде по света си приличат – изтрещели меломани, на които честният, мощен рокенрол с блусарски груув и безумно яки вокали им действа като адреналинов шот в задника. А как приемат те самите това положение? „Щастливи сме, че имаме възможността да изнасяме концерти по целия свят за феновете на групата. Наистина Е невероятно колко много хора от всички държави ни знаят, но не сме някакво голямо име и определено не сме звезди.”, отговаря китаристът Tim Sult.

Трябва да си сляп или глух, за да не чуеш, когато Clutch са на турне. Защото концертират толкова интензивно, по толкова много места и забиват така мощно, че пулсът на музиката им вибрира с този на Земята и няма как да подмине и сърдечният ти ритъм, ако в гърдите ти бие рокенрол (репортаж). През ноември приключи турнето на бандата като специални гости на Black Label Society в техния Black Label Berzerkus Tour, а съпорт бяха Children Of Bodom и 2Cents. И въпреки че „никога не съм бил особено запознат с музиката на Zakk Wylde, много се изкефихме на концертите. Турнето мина страхотно и искрено се забавлявахме на всяко шоу. Винаги се чувстваме добре, когато свирим пред хора, които никога не са ни слушали. И вярвам, че феновете на BLS ни приеха много добре. Надявам се, че сме си създали нови фенове.” Когато турнето приключи в средата на ноември, бандата направи няколко самостоятелни концерта и вместо четиримата да седнат и да си починат покрай празниците, те се юрнаха на няколко извънредни гига, включително и в самата новогодишна нощ. Така се кове име.

Я да видим. През 2009 излизат албуми на Clutch, на инструменталното им алтер его The Bakerton Group, на The Company Band – проект, в който Neil Fallon пее с приятели от други американски рок банди (ревю). А през цялата година, когато не са в студиото, четиримата са на път, като на моменти дори The Bakerton Group подгряват Clutch, като за смяната на групите просто изкарват един микрофон за Neil. 2010 ги заварва бачкащи стабилно по преизданията на предишните им три албума, откупили права от бившия си лейбъл DRT Entertainment, за да могат да ги тиражират чрез новооткритата им фирма Weathermaker Music. „Още навремето си имахме лейбъл – River Road Records, чрез който продавахме музика и артикули онлайн и по време на концерти през 90-те и до средата на първото десетилетие на 20 век. Решихме обаче, че вече е време да наемем някого, който да се занимава с истинска дистрибуция. На този етап от кариерата ни беше логично за група като нашата да изкараме собствената си музика сами.”

А когато не записват или не въртят делата на Weathermaker, Clutch репетират непрекъснато или са на път. Тоест, те са една от най-активните и постоянно заети групи изобщо. Което навежда на мисълта, че Neil, Tim, Dan и Jean-Paul се чувстват най-добре, когато работят и при тях свиренето не е „работен процес”, а удоволствие и нужда да творят. „Благодаря за комплимента! Нямам представа къде точно е „работният процес” в цялата ситуация, но, да, това да бъда част от Clutch и The Bakerton Group е удоволствие. Да работим постоянно по нова музика е най-важното и ценното, което можем да правим. Поне аз така го виждам.” А с двата активни проекта под мишница е по-лесно да се разпределят различните музикални търсения на четиримата. Така в движение те разбират как даден риф или мелодия пасва повече за Clutch или за The Bakerton Group. „Създадохме The Bakerton Group в края на 90-те. Neil се беше преместил в Колорадо и останалите написахме няколко инструментала. После започнахме да изнасяме концерти по Източното крайбрежие ей така, за купона. Както знаете, накрая Neil се присъедини към The Bakerton Group като втори китарист около 10 години след първото ни шоу.” Във втория албум на този проект, El Rojo (ревю), наред с нашите герои, стои и името на Per Wiberg, клавирист на Opeth и Spiritual Beggars. Интересното в случая е, че музикант от европейски лидери в ъндърграунда свири със сходна група от американската сцена. Оказва се, че нещата са се вързали от само себе си, както обикновено се случва в живота. „Запознахме се с него, докато бяхме на турне в Европа с групата му Spiritual Beggars. А и аз харесвам Opeth. Освен това Per има още един проект с барабаниста ни JP, наречен King Hobo. Той свири няколко пъти на клавири за Clutch, на някои от европейските ни дати, както и на петте ни концерта в САЩ около Нова година.”

Клавирът е важна част от музиката на Clutch в по-късните им албуми, основно от Blast Tyrant (ревю), до From Beale Street To Oblivion (ревю). Хамънд органът в тези тави придава простор в груува на групата и навява асоциации с хард рок звученето на водещи имена от сцената от 60-те и 70-те години. Така, освен тотално обсебващ ритъм, огнени притчи, страхотни рифове и ръждиво-кални сола от Gibson-a на Tim, получаваме едно ново за Clutch до тогава епично усещане за свобода. В два от тези три албума на клавишите е приятелят на групата Mick Schauer, който през 2008 се оттегля от състава. Затова и когато Strange Cousins From The West (ревю) излиза година по-късно, а групата споделя, че звученето му е по-директно, това всъщност се дължи на факта, че „може би е станал по-суров именно заради отсъствието на клавири в записа”. Дискът напомня повече на албуми като Clutch (ревюElephant Riders. Но това съвсем не означава, че Clutch са загърбили идеята за клавир в музиката си. „Определено ще включваме клавишни партии там, където ни се струва, че трябва да ги има. Mick свири на клавир и в първия дългосвирещ албум на The Bakerton Group. Chris Brooks от Lionize също се включи на последните ни акустични сесии (виждаме го и на сцената с Clutch в последния им DVD Live At The 9:30). Разбира се и Per Wiberg свири с нас винаги, когато може.”

При толкова много гостувания в състава на Clutch, никак не е чудно, че други групи също често канят някой от четворката за участие в своите записи. Докато с Mastodon, с които ги свързва силно приятелство и на които Tim твърди, че е голям фен, си разменят гостувания в живите изпълнения на бандите, Dozer поканиха Neil Fallon да изпее няколко реда в Empire's End и Two Coins For Eyes от Beyond Colossal, който се оказа и последният албум на шведите. Връзката между двете групи отново е резултат на случайност. „Ами, те бяха една от групите в афиша, докато обикаляхме със Spiritual Beggars.” Толкова. Просто Neil е пич и щом му се намира време, няма против да окаже малко помощ на приятели.

Освен силното му присъствие на сцената, където се тресе като обладан от религиозен екстаз проповедник, дълбокият и силно въздействащ глас, Neil Fallon е и изявен текстописец. Повлиян от откровенията на Henry Rollins и любимият му автор на поезия за музика Tom Waits, Neil пресъздава образи, почерпили дълбоко от американската субкултура, като често преплита блус теми и госпел притчи с футуристични картини и мистицизъм. Така например в последния им студиен албум американският президент Ейбрахам Линкълн е почетен с песен, посветена на убийството му, докато присъствието му в артуърка е като на езическо божество с четири ръце. Запитан защо отдават такова внимание на фигурата му, Tim отговаря кротко: „Обожаваме брадата му, човек!”, като отказва да уточни кои са „странните братовчеди от запада”. Хуморът присъства често при групата. Но не и когато става въпрос за музика. Когато са на път, четиримата често не слизат от сцената по няколко месеца. „И сме наистина улегнали и зрели хора на турнетата. Отпочиваме и свирим.”

Сега, в началото на годината Clutch са си у дома, почиват от заредената си програма, пият бира, пушат трева, гледат си семействата... или не съвсем. „В момента сме почивка до края на месеца, като след това ще тръгнем на 6-седмично турне с Motörhead. E, и докато почивахме, седяхме в студиото, за да довършим някои неща по преизданието на Blast Tyrant като двоен диск”. Почивка, а? Интересно обаче какво стана с акустичните парчета, които преди година обявиха, че възнамеряват да пуснат като ЕР, а после се разбра, че по-скоро ще ги скътат за други цели. „Четири от тях ще влязат в бонус диска именно на преизданието на Blast Tyrant.” Тоест, тази пролет.

Не можем да не попитаме Tim Sult и за някои от бандите, които са го впечатлили навремето. Като любими състави от 80-те китаристът сочи Circle Jerks и Minor Threat, а за ранните дни на Clutch твърди: „слушахме много Kyuss и Monster Magnet”, но е по-скоро лаконичен по темата. В опит да му върнем подлия номер, който Weathermaker Music изиграха на феновете си като ги накараха да посочат едва 5 любими песни на Clutch, за да ги пуснат на сайта на лейбъла като подкаст с безплатен даунлоуд, го каним да посочи своите пет фаворита. Tim обаче изобщо не се колебае: „Ghost; Abraham Lincoln; White's Ferry; Release the Dub; Rapture of Riddley Walker”. Актуално за началото на 2011, той споделя и любимите си албуми за 2010:

Swans - My Father Will Guide Me Up A Rope To The Sky
The Budos Band - Budos Band III
Grinderman - Grinderman II
Melvins - The Bride Screamed Murder
O'Death - Broken Hymns, Limbs, and Skin
OFF! - First 4 Ep's
The Sword - Warp Riders

А какво да чакаме от Clutch през 2011? „Ами, започваме турнето с Motörhead, както ти казах, от 29 януари, до 12 март обикаляме Щатите с тях. На някои дати те ще си отдъхнат, но ние имаме 7 концерта като хедлайнери в промеждутъците, когато Motörhead няма да свирят. През пролетта излиза преизданието на “Blast Tyrant”, а за лятото имаме ангажирани вече няколко дати в Европа. Със сигурност ще свирим много”. Професия Рок.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: There is no sense in saying anything, unless you have something to say.
Батето