John Garcia

Kyuss запалиха революция - от пустинята, през гаражите, към предградията и по тупираните коси на Ел Ей метъл групите в края на 80-те и изобщо напук на цялата рок сцена тогава. 6-годишният им тътнещ трип подбутна рокенрол пластовете към това, което днес познаваш като стоунър рок. И като остатъчен трус някъде по трасето се роди и този уебзин. Затова, заповядайте разговора ни с John Garcia.

След кратка размяна на мейли с Ram Lauwrier, продуцентът на John, изведнъж в пощата ми се получи писмо, което започваше с "Hi, Ivo, John Garcia here" и един катарзисен момент на осъзнаване и два дни по-късно с него направихме видеочат по скайп. Ето за какво стана дума:

RR: Добро утро, Джон!
Добро утро, Иво! Как си?

RR: Добре съм, благодаря! Предполагам, че тъкмо си пиеш първото кафе, при теб сега е 9 сутринта.
Хаха! Вече съм на второто.

RR: Аз пък съм на първата бира, тук минава 7 вечерта.
Браво на теб! Благодаря, че изяви желание да направим това интервю.

RR: Аз ти благодаря на теб, тъй като стоунър или дезърт рокът не е такова явление в България, каквото е в Западна Европа или в Щатите. За нас е чест присъствието ти на сайта ни.
Значи имаме добра сделка.

RR: Да. А, и Честита нова година! Всичко най-хубаво!
А, да, на теб също!

RR: Как посрещна новата година?
В сън. Заведох съпругата ми на вечеря, пийнахме няколко коктейла. Не сме правили нещо кой знае какво. Искахме спокойна и лека новогодишна вечер и не бяхме планирали нещо специално. Тук в пустинята има доста ненормалници, които шофират пияни и вилнеят насам-натам, така че май е по-безопасно да си стоиш вкъщи и да празнуваш там. Жена ми остана до полунощ, но аз не можах, заспах. Тя ме събуди 15 секунди след Нова година. Така че беше кротко и тихо. Мерси, че попита!

RR: Моля! В момента работиш ли по някаква музика или все още си в празнично настроение.
Работя. Работя здраво по Garcia Vs. Garcia.

RR: Скоро не е имало ъпдейти по сайта на проекта.
Да, знам. Работя по това. Ако трябва да съм честен, работих и на Бъдни вечер, работих на Коледа, работих и вечерта на Нова година и на първи януари по албума и дори в момента бачкам по него, само че още съм в ранна фаза. Ще ми отнеме още 6-7-8 месеца докато довърша нещата. Надявам се да е готов до началото на следващата зима в края на тази година. Да видим какво ще стане!

RR: Стискам палци! Ами турнето на Kyuss Lives!? Вълнуваш ли се вече покрай него?

Адски много се вълнувам. Особено като се има предвид, че е част от промоцията на Garcia Vs. Garcia; това е и основната причина, поради която се захванах с Kyuss Lives! Слава Богу, че Nick, Brant и Bruno направиха този жест за мен и се включиха за турнето. Нямам търпение да се втурнем заедно с Nick и Brant. Тези двама души са... имам предвид тяхната отдаденост, рокенрола и хубавата музика, която правят. Истинско удоволствие е да свиря с тези хора отново, както и с Bruno Fevery. Това е нещо, което чакам с нетърпение.

RR: А и сте невероятни на живо. Гледах те миналата година, когато свири във Виена по време на турнето Garcia Plays Kyuss и за две песни с теб излезе и Brant Bjork и ни отвяхте главите. Публиката подивя, шоуто беше изключително. Когато стартира този проект, Garcia Plays Kyuss, очакваше ли това, което последва и какво е чувството от сцената, когато виждаш всички тези хора да полудяват пред теб на песните, които си направил преди толкова години?
Да се върна към тези песни и да отпразнувам миналото си, това беше мой дълг, както и да покажа на хората, че съм все още на музикалната карта. Не ме отписвайте още! Още не съм си отишъл. Взех си почивка от ветеринарната медицина за известно време и почитта към миналото ми беше страхотно събитие; беше страхотно да изсвиря отново тези песни, толкова години откакто излязоха за пръв път. Това е голям трамплин за Garcia Vs. Garcia. Беше супер. А сега ще бъде още по-яко, понеже и Brant, и Nick се включиха. Очаквам и ответната реакция на публиката. Нямам търпение да тръгна на турне с Nick и Brant след всички тези години. Ще се родят истории. Нямам търпение да се отдам на това нещо, да имам тези истории, които по-късно да разкажа. Ще бъде страхотно.

RR: Лесно ли нави Nick и Brant да го направят?
Ами… не знам дали е било лесно или не. След като веднъж вече свирихме заедно с Nick и Brant на Hellfest в Клисон, Франция, осъзнах, че искам да го направим отново. Трябваше да подходя тактически, когато тръгнах да говоря с Nick и Brant. Написах на Brant дълго писмо, в което го питах дали е съгласен да го направи отново, не само за едно шоу, ами за 21, 22, 23 дати. Той дойде вкъщи, седнахме на верандата, говорихме за подробностите и му представих отново всичко на глас. И слава Богу, той каза „да”. После се обадих на Nick, когато бях в офиса на мениджъра ми в Ниймеген в Холандия. Говорихме по телефона, попитах го и за щастие и той каза „да”. Голям късмет е, че тези хора се съгласиха да участват, щастливо обстоятелство е, че и Bruno Fevery, китаристът, реши да остане с мен.

RR: На всички ни е ясно, че Josh Homme никога не е искал да прави риюниън на Kyuss. Чувал ли си се с него, откакто реши да направиш Kyuss Lives! и знаеш ли какво мисли той по въпроса?
(смее се) Не, не съм. Josh е зает човек. Много зает. Зает е с Queens Of The Stone Age, зает е с Them Crooked Vultures, на доста станове тъче. И мисля, че нито има време, нито желание да възкресява Kyuss. Josh винаги гледа напред, никога назад. Аз обичам Josh и не желая да се говорят глупости за отношенията ни. Josh е невероятно талантлив, страхотен песнописец е, страхотен певец и го обичам с цялото си сърце. Просто не иска да се захваща с това нещо и аз съм окей с това му решение.

RR: А знаеш ли дали е чул за проекта?

Да, знае за него. Nick му каза. Той каза, че му звучи супер. Не знам какво друго би искал или би могъл да каже. Аз нямам намерение да се сдържам и да чакам позволение от Josh да свиря песни на Kyuss, особено като се има предвид, че го правя основно в името на Garcia Vs Garcia. Не мисля, че би било честно да го питам, затова и не го питах. Не го питах, защото знам, че в 99.99% от случаите, когато го питам, той казва “не”. Така че няма да се връщам към това. Разбирам причината, поради която не иска да го прави и нямам проблем с това. Той също няма проблем, и двамата сме окей по въпроса.

RR: Може ли да те върна 15 години назад и да те питам защо Kyuss се разпаднаха?
Знаеш ли, често ми задават този въпрос. Когато с Josh седнахме в един бар в Палм Дезърт, Калифорния и решихме да се разделим, знаехме, че ще ни задават често този въпрос. Така че решихме, а и това е самата истина, да казваме, че е дошъл момента. Дойде време да продължим напред. А и много хубави неща се родиха от раздялата на Kyuss. Знаеш, Brant напусна и направи Fu Manchu, Brant Bjork and the Bros и Brant Bjork; проектите на Nick Olivery, Alfredo и Josh... Доста хубави неща последваха разпадането на Kyuss, така че всеки път, когато някой ме попита за това, казвам „дойде моментът”. Това беше перфектният момент да разпуснем Kyuss и да продължим напред.

RR: След разпадането на групата, ти не спря да правиш музика. Формира Slo Burn, след това Unida, после Hermano, а и пя в албумите на толкова много банди, че май нямат брой. Помниш ли всеки от тях?
Да, помня ги всичките. За мен в това има смисъл, намирам смисъл в това, да пея в албумите на други хора. Да знаеш Иво, в това е ключът... получавам си дозата, зарядът, от които имам нужда понякога с такива проекти. Но в мен винаги е горяло желанието да направя солопроектът, който е Garcia Vs Garcia, така че е време да сваля този товар от плещите с благословията на семейството ми, особено на съпругата ми. Тя се съгласи да оставя ветеринарната медицина за известно време и да се концентрирам отново върху музиката. Това е моят начин да се представя отново пред музикалното общество, с турнетата на Kyuss Lives! и Garcia Plays Kyuss и да се подготвя за идването на Garcia Vs Garcia.

RR: Ясно. Ами Hermano? Четох някъде, че подготвяш нов албум. Ще се случи ли това изобщо?
Мисля, че Hermano никога няма да умре. Според мен Hermano винаги ще бъде в позиция на готовност. И когато всички от нас откъснат време от натоварения си график за нов запис на Hermano, ще му се посветим с пълни сили. Определено вярвам, че някъде в бъдещето ще има нов албум на Hermano, така че, да.

RR: Обяви, че ще запишете и албум с Kyuss Lives! Това ли е съставът, с който ще направиш албума?
Да. Със сигурност! Решихме го след няколко седмици на репетиции. Отидох до Brant, взехме и Nick и обядвахме в Холивуд и им казах за намеренията ми. Попитах ги дали имам подкрепата им за нов запис. Не знам как ще се казва. Може и да се казва Kyuss Lives!, не знам. Не знам как ще го кръстим, но плановете са като намерим време за това, защото знаеш, Brant работи по нов албум, аз работя по моя албум, и когато приключим, тогава Brant, аз, Bruno и Nick ще седнем и ще се захванем с писането на следващия ни албум. Това също ми е голяма тръпка.

RR: Имаш ли вече представа как ще звучат песните?
Имаш предвид саунда?

RR: Да, звукът на студийния албум.
Ами… (смее се) Е, със сигурност няма да е запис с полка. Ще бъде хеви рок запис. Тоест, имаш певецът на Kyuss, барабанистът на Kyuss, един от основните композитори в Kyuss, басистът на Kyuss, така че, чудно ми е, как ли ще звучи? Може би като Kyuss? (смее се)

RR: Така си и мислех. Миналият месец говорих с Phil Caivano от Monster Magnet и той ми каза, че Европа е много отворена за рокендрол и затова те свирят тук толкова често. Поради същата причина ли и ти се връщаш често в Европа?
Още откакто бях на 20 Европа е приемала с отворени обятия всяка една от групите ми. Целият Европейски Съюз, Скандинавските държави, Великобритания, винаги са ме канели на вечеря. Винаги са отваряли вратите си за мен, хващали са ме за ръка и са ми казвали: „Хей, седни тук и се нахрани хубаво!” Винаги съм получавал топъл прием. Обичам да работя и ако някъде има нужда, желание или копнеж за стила музика, който правя, в която и да е държава, независимо дали е Нова Зеландия, Австралия, Канада, Южна Америка, ЕС, или Япония, ще се опитам да отида. Трябва да си изкарваш прехраната от това нещо. Трябва да обичаш музиката, но и за съжаление, трябва да изкарваш пари от нея. Много музиканти се страхуват да говорят за пари, но трябва да изкарваш пари, особено когато си баща, съпруг и искаш да издържаш семейство. Идва моментът, в който да се изправиш като мъж, да бъдеш татко, съпруг и да изхраниш семейството си. Не можеш да си в рок енд рол група само с любовта си към шибаната музика, защото трябва и да вадиш пари от нея. А на моята възраст – тази година правя 41, трябва да има смисъл да посещавам страни, в които знам, че ще работят с мен и на бизнес ниво. И е адски важно хората да го знаят и това – че отиваш там, където бизнесът върви, че отиваш там, където си бил и преди и знаеш, че запълваш определена ниша. Пазар, в който не съм стъпвал от началото на 90-те е Австралия. Вече уредихме австралийско турне за Kyuss Lives! Ще сме там две седмици и половина. После отиваме и в Нова Зеландия за три концерта. Това са незаситени, още гладни пазари, в които не съм бил повече от десет години и са чудесно място, където да се върна след толкова години и да мога да изкарам пари от това нещо. Това е важно.

RR: А можеш ли да се сетиш от турнето миналата година, кое шоу беше най-впечатляващо и интересно?
О, със сигурност на Hellfest в Клисон, Франция, с Nick и Brant. Това беше моят връх за 2010.

RR: Като сравняваш годините на Kyuss, каква е разликата между концертите сега и тогава, през 90-те?
Има голяма разлика, защото Josh го няма. Разликата е огромна. Това е основното. А и сега съм малко по-стар, малко по-мъдър и оценявам по-добре миналото си. Вместо да го загърбвам, както правех преди, разправях: „Майната им на Kyuss, не искам да имам нищо общо с тях или с миналото ми”, сега вече приемам миналото си и се чувствам щастлив, че съм имал късмета да свиря с такива страхотни музиканти през моя живот. Разликата сега е, че ценя повече музиката и оценявам по-добре това, което правехме тогава. Това е разликата, сега приемам нещата по-силно, по-близо до сърцето, отколкото преди.

RR: А тогава, когато тепърва се захващахте с музика, като бяхте хлапета още, какво ви подтикна да се занимавате с музика, кои групи ви вдъхновяваха, кои музиканти ви бяха любимите?

Най-голямото влияние бяха The Cult. Още щом чух The Cult с Love, още там и тогава реших, че искам да стана певец. Това беше основната група. Групата, която роди в мен желание да се захвана с пеене; този момент промени живота ми, когато чух този албум и песента She Sells Sanctuary. Разбира се, по-късно слушах още и още The Cult, смених гимназията и попаднах в едно училище с Josh и Brant, а и те бяха на същата вълна, допаднахме си и се влачехме заедно и те бяха моето вдъхновение. Тези момчета ми бяха идолите – Brant и Josh; гледах от тях, защото те бяха гладни, искаха да го направят. Бяхме деца още и искахме само да свирим в рок енд рол група. Така се започна.

RR: Очевидно и Black Sabbath са оказали някакво влияние, защото записахте кавър на Into The Void. Гледах едно интервю с теб, в което казваш, че не харесваш как пееш в тази песен.
Да, така е.

RR: Лично мен много ме кефи, но любимият ми кавър по това парче, а и един от любимите ми по Black Sabbath e на Monster Magnet. Слушал ли си го?
На Monster Magnet ли? Не, никога не ми е попадал, но съм сигурен, че Dave Wyndorf върши много по-добра работа от мен в тази песен.

RR: Ами, по-психеделично е. Между другото, вчера слушах албумите на Hermano и се чудех дали има някаква връзка между песните My Boy и Adoption Boy или само си набивам филми?
О! Знаеш ли, не съм слушал тези парчета от страшно много време. По отношение на текстовете може и да има, не съм сигурен. Когато записвах тези песни, изживявах труден период. Не мога да се сетя конкретно. Трябва да седна и да ги чуя отново, да прочета текстовете. От толкова дълго не съм пял тези парчета, че ми е трудно да ги изкарам наяве. Някои хора могат, някои певци веднага се сещат за приликите и разликите, но аз не мога. Трябва да седна и да ги чуя. Съжалявам!

RR: Слушаш ли нова музика освен нещата, с които сам се занимаваш? И ако да, кои албуми през 2010 те впечатлиха най-много?
(на висок глас, към жена му някъде из къщата) Кои албуми си взехме през 2010, скъпа? Rufus Wainwright? Знаеш ли, много хора мислят, че по цял ден слушам рок музика, хехе! Ама не е така. Колкото повече остарявам, толкова повече се връщам назад. Част от „новата” музика, която слушам, вкъщност е стара музика, която преоткривам. Много хора са убедени, че когато се занимаваш с рок енд рол, да слушаш Maroon 5 е срамно удоволствие, но за мен не е така. Много харесвам гласът на Adam Levine, вокалните му мелодии и качествата на Carmichael като автор на песни в групата. Тях ги слушах. Преоткрих и албума Poses на Rufus Wainwright, а той излезе през 2003 май (всъщност е от 2001). А снощи с жена ми слушахме един албум на Boz Scaggs от 1976, Silk Degrees, после минахме на Jimi Hendrix, оттам пък на Minute Work. Хората си мислят, че постоянно слушам Karma To Burn и Monster Magnet. Тях също ги слушам много, но има и други неща, които харесвам и обичам да се ровя назад понякога.

RR: Това съм го чувал и от много други музиканти, при мен също съм го забелязал – с годините се връщаш все по-назад, към корените, към блуса и фолка. Новият албум на Robert Plant, ако си го слушал, е пълен с кънтри, фолк рок и госпел. Да се върнем към турнето на Kyuss Lives!, какво да очакваме? Какво сте ни приготвили?

Можете да очаквате четирима души, които излизат и ви късат главите. Последното нещо, което бих искал да правя, или което Brant, Bruno или Nick биха искали да правят, е да се представят зле. Искаме да излезем и да се забавляваме като правим това, което знаем, а ние знаем песните на Kyuss. Искаме когато се качим на сцената, всички да се забавляват, хората да дойдат на концертите и да честваме Kyuss. Да отбележим миналото. Защото това е най-близкото до оригинала, което може да получите. Не бих се надявал Josh да излезе на сцената, така че, пак, това може би ще бъде най-близкият ви допир до оригинала.

RR: Ти обаче веднъж пя заедно с Josh, май беше през 2005, с Queens Of The Stone Age, гледах клипове в youtube, където правите няколко песни на Kyuss с Josh и Queens.
Да, истина е, бяхме аз и Josh, но това е всичко. Какво да кажа? Това беше само за едно шоу и беше с момчетата от Queens.

RR: А за това турне как избрахте песните, които ще свирите? Или още не сте ги избрали?
Вече ги избрахме. Избрахме повечето песни. Ще има парчета от Blues и Sky Valley, Circus Leaves Town, може би и две от Wretch. Ще изберем тези, които влизат директно, които сме доказали, че знаем как да изсвирим. Имаме да избираме от около 30 песни, така че да се надяваме, че всяка вечер сетлиста ще е различен.

RR: Миналата година във Виена направихте Pilot The Dune на Slo Burn. Ще се връщаш ли към другите ти проекти на това турне или ще има само песни на Kyuss?
Само Kyuss! Повече никакъв Pilot The Dune, никакъв Slo Burn.

RR: Добре, John. Нека те оставя на спокойствие. Надявам се, че ще се видим пак във Виена, защото току що си резервирах билет за самолета за концерта ви там.
Страхотно! Много ти благодаря, наистина го оценявам! Окей, вкарай една бира и за мен!

RR: Добре, следващата е за теб. Чао!
Супер, до скоро! Чао!

Снимки: Джон и съпругата му Уенди във ветеринарната клиника; John Garcia и Scott Reeder в студио Thunder-Underground в Палм Спрингс (личен архив на Джон). Останалите снимки са правени на концерта на Garcia Plays Kyuss във Виена през 2010 (архив Rawk'n'Roll)
коментари [7] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ала не е наша работа да мъдруваме над безкрайните съдбини на света, трябва само да помагаме както можем на епохата, в която живеем...
Гандалф ("Властелинът на пръстените" - Дж. Р. Р. Толкин)